Манджурския кандидат или кой щеше да гласува за Слави, ако знаеше името на бъдещия премиер?

Избирателите очакваха и други приоритети от Има такъв народ

„Всяка книга, която някога съм писал, е била за злоупотреба с власт… искам хората да знаят колко дълбоко ги предават политиците им“, казва известният политически сатирик Ричард Кондън- сценарист на една от най- успешните холивудски продукции „Манджурския кандидат“. Създаден по една от най-големите теории на конспирацията около американското президентство през 1962 година, сюжетът описва опита в Белия дом да бъде поставена марионетка, подчинена на чужди интереси. В римейка от 2004 година с участието на Дензъл Уошингтън, ветеранът от Корейската война Реймънд Шоу, манипулиран от комунистите, е на крачка от Овалния кабинет.

Мнозина от българските избиратели вероятно са се почувствали предадени, докато днес са слушали програмната реч на Слави Трифонов, в която той обяви състава на правителството си и приоритетите на кабинета. Самият формат, който Трифонов избра, за да представи бъдещото правителство, основателно смути аудиторията. Затворен в сумрачен офис, четящ от аутокю, излъчван от собствената си телевизия, основателят на „Има такъв народ“ изреждаше редактираните професионални биографии на избраните министри. Той направи това, още преди ЦИК да обяви окончателните резултати от изборите и без да проведе разговори с други политически сили. Което е най- малкото невъзпитано. Всъщност по този начин Трифонов наруши едно от предложенията на собствения си референдум, а именно мажоритарните кандидатури. Съмнително е дали резултатът на „ИТН“ щеше да е същия, ако името на предложения министър- председател бе обявено в началото на предизборната кампания. Всеки премиер има право да подбере екипа, с който да работи, така че никой не е очаквал предварително имената на министрите, но е добре всеки избирател да знае какво точно получава, пускайки определена бюлетина.

При представянето на министрите, Слави Трифонов изброи подробно колежите и университе, които са завършили , както и образователните им степени, но пропусна да уточни, че част от тях са били в правителствата на НДСВ и БСП.

В редките си медийни изяви, представителите на ИТН до този момент не бяха изключвали сътрудничество с Демократична България и Изправи се! Мутри вън! , но категоричната заявка , направена днес, поставя и двете политически формации в стойка „партер“. „През последните години думата коалиция се превърна в мръсна дума и то напълно основателно. ИТН заяви, че няма да прави коалиция с ГЕРБ, ДПС, БСП, но протестните партии не събират 121 депутата. Поради това ИТН ще поеме самостоятелна отговорност, както законът и Конституцията го позволяват – да не създаваме коалиция. Няма правителство на малцинство и на мнозинството, всички правителства са на България. Ще вземем мандата и ще представи, свой състав и структура. Правителство от експерти и то ще има конкретни приоритети пред себе си, които да реализира в най-кратък срок” бе категоричен Трифонов, с което отряза пътя за преговори.

Въпреки мълчанието по време на предизборната кампания, не само партиите на протестите, но и БСП вече виждаха евентуална коалиция с ИТН. В първите си коментари в края на изборния ден, лидерите на политическите формации заявиха, че са готови за преговори като всеки бе готов с условия. Неочакваният ход на новия политик обаче ги свари абсолютно неподготвени. /Всъщност демонстративният ход на Трифонов може да ускори процесите в някои от партиите, където отношенията са като буре с барут/.

Неподготвени за приоритетите се оказаха и избирателите, които гласуваха за промяна. Те не чуха нито дума за борбата с корупцията, за съдебна реформа, цените на тока и парното, за здравеопазването, за чукащата на вратата икономическа криза. Темата „екология“ също е сред неизвестните, тъй като дори липсва такова министерство.

За сметка на това обаче, българите разбраха „че всички магистрали ще бъдат построени, че всяко дете ще има таблет, Българската банка за развитие ще бъде приватизирана /неясно защо/ и ще изпратим български астронавти в Космоса.

Всички те са добри намерения. Дано само с тях да не бъде постлан пътя към поредното безвремие и безхаберие, в които да потъне държавата. Защото ако това се случи, следващият път не 30, а 3 % няма да излязат да гласуват. А и за съжаление в „страшния ни филм“ липсва майор Марко, който в последния момент да спре лошите.