ФОКУС
Чий е този кучи син?
„Той може да е кучи син, но е наш кучи син“ („He’s a son-of-a-bitch, but he’s our son-of-a-bitch“) – тези думи на Рузвелт (1939 г.) гарантират безметежното всевластие на никарагуанския диктатор и откровен бандит Анастасио Сомоса.
Този „принцип“ на „висшата“ политика гарантира безметежното всевластие на всеки откровен бандит, навсякъде. От Латинска Америка до Украйна и пътьом – през България.
„Няма бедност. Има усещане за бедност“, казваше Костов.
„Няма корупция. Има усещане за корупция“, казва Борисов.
Усещане ли?!
Откак САЩ наложиха санкции на Божков, Пеевски и Желязков по закона „Магнитски“, социалните мрежи преливат от благодарности, разноцветни политици дефилират широко усмихнати, Гешев щурмува МВР, протестиращи щурмуват кабинета на Гешев, а дежурните херолди на вечната българо-американска дружба бродят по телевизорите с изменени лица.
Обаче един въпрос гложди всички – кой е този корумпиран лидер, чието име САЩ тъй тайнствено премълчават. Напразни тревоги! Всички знаят името на „нашия кучи син“, знаят му биографията, знаят колко дядовци има, даже знаят коя е Мата Хари, макар той самият да се колебае по този сакрален въпрос все още.
И главно – знаят и САЩ, и ЕС, ЕК, ЕП, ЕНП и прочее – всички, които го създадоха, отгледаха, обгрижваха и дундуркаха 20 години. Те знаеха с кого си имат работа. И точно защото знаеха, го натресоха на българската държава. И документи след себе си оставиха.
Пак трябва да припомням факти и документи. Обществената памет е къса, а политическата – кратка.
Още 2001 г. фондация „Ханс Зайдел“ на ХСС си хареса „кучия син“, после му направи партия, обзаведе го с програма, в ЕНП го посрещаха възторжено (публично) и с присмех (зад гърба му, докато измерваха с педи този гръб), изобщо – идилия. Знаеха, че е „як дънер, но с плитки корени“, че „умее гениално да се самоинсценира“, че „нехае за образованието“, че си е просто един мутрафон, ама полезен мутрафон. Полезен за кого?
„ГEРБ e нa влacт пoчти нeпрeкъcнaтo oт 2009 г. Кoрупциятa прoцъфтявa c пocтoяннo нoви мeтoди зa приcвoявaнe дoри нa пaритe нa EC“, каза наскоро бивш германски дипломат в България. А сега, след задействането на закона „Магнитски“ германските медии вопият: „Срам за ЕС! Спи ли Брюксел!“. Спи.
През 2006 г. посланикът на САЩ Джон Байърли в една грама характеризира безпогрешно „кучия син“: „има улично образование и кратък диапазон на внимание“; „описа себе си като най-голямата придобивка на България“; „безсрамно си правеше реклама“; „изгради PR машина“; „плаща в брой за позитивно отразяване и заплашва тези, които пишат негативни репортажи“; „изключително чувствителен за публична или частна критика“; „непредсказуема личност с необуздана политическа амбиция“; „особено цени одобрението на САЩ“; „видимо проамерикански политик“; „егото може да е най-силният ни лост за влияние върху него“…
Все пак Байърли предупреди: „Ние трябва да продължаваме да го бутаме в правилната посока, но никога не трябва да забравяме с кого си имаме работа“. Забравиха.
През 2008 г. в една грама посланик Нанси Макълдауни допълни образа на „кучия син“: „недодялана и изменчива фигура“, „експлоатира копнежа за силен лидер“; „демонстрира липсата на изтънченост и простотата си като свои отличителни достойнства“; „най-хитрият и харизматичен играч на деня“; „майстор на подвеждането и преструвките“; „груба политическа сила с акцент върху всяка от трите думи“; „взима решенията си инстинктивно“; „ние можем да го насочваме, както и неговата партия ГЕРБ, към по-благонадеждни позиции“…
Междувременно, през март 2007 г. списанието на Американския конгрес „Конгрешънъл куотърли“ (Congressional Quarterly – CQ) публикува обширен анализ за все същия „кучи син“, автор – Джеф Стайн.
18 месеца по-рано (т.е. есента на 2005 г.), швейцарска банка възлага (защо ли?) на екип от „високопоставени служители на американските органи на реда“ да проучат въпросния персонаж. Резултатът е поверително досие, дебело 9 сантиметра.
Констатациите: „Българският партньор на Буш във войната с терора е бил свързан с мафията“, „близък съратник на прочути мафиоти“; „има документирана история на бизнес връзки с високопоставените ръководители на организираната престъпност“; „връзките с мафията трябва да предизвикат изключителна предпазливост от страна на американските органи на реда“.
И заключението на високопоставен служител на ФБР: „Това е последният пример за политическата търговия, слагаща Пентагона, ЦРУ и ФБР в едно легло с някои от най-корумпираните и престъпни лидери. Какъв ужас!“.
А в леглото – Мата Хари!
Ах, какъв ужас, наистина!
Пентагонът, ЦРУ и ФБР не са забелязали Мата Хари! Срам! А ние на тях разчитахме! Тюх!
И кого санкционират САЩ днес?
Себе си санкционират! Своя си „кучи син“! Който привижда себе си като един Левски и казва:
Няма мафия. Има усещане за мафия.
Няма грабеж. Има усещане за грабеж.
Няма престъпност. Има усещане за престъпност.
Няма корупция. Има усещане за корупция.
Усещане ли?!
А цялата кохорта на „кучия син“ надава истерични писъци от бункера: „Хунта! Пълзящ преврат! Помощ!“…
Ах, какъв ужас!
автор: Велислава Дърева