Четвъртия свят

„…над европейската култура е надвиснала страшна опасност. Заплахата се крие в масовата култура, която идва отвъд Атлантика… Действително буди учудване, че една силна, дълбоко интелигентна и хуманна в същността си европейска култура отстъпва пред примитивната бъркотия от насилие и порнография… и евтини идеи.“ – Михаил Горбачов

Прекрасният нов свят на Хъксли

Хъксли Идеите, или визията за бъдеще на автори като Хъксли, Оруел, Уелс, Хънтингтън и на Збигнев Бжежински едва ли се градят на пророчески видения. По-скоро може да се приеме, че въпросните автори продължават с доизмислянето на процес, намиращ се в начален стадий.

Не бива да се забравя, че Хъксли например е от хората, свързани с ,,Тависток“. Друго лице – наред с вече Арнолд Тойнби (в продължение на петдесет години член на Съвета на Кралския институт за международни отношения (RIIA) и шеф на изследователския отдел към британската тайна служба), – което оказва голямо влияние върху Олдъс Хъксли, е Хърбърт Дж. Уелс, за когото тепърва ще говорим.

В издадения през 1932г. роман ,,Прекрасният нов свят“ Хъксли описва съвременен свят, в който хората водят празен, безсмислен живот, тласкани от животински, плътски инстинкти, и в същото време свят на високи технологии.

Родителите, семейството и бракът са забравени. Властващите ги заменят с изкуственото възпроизвеждане чрез оплождане в епруветка – идея, която прокарва и Бжежински в книгата си ,,Технотронната ера“ от 1968г.

Всички хора в романа на Хъксли се създават и отглеждат в Държавни центрове по обучение. По-късно той споменава и клонирането на хора.

,,Еднояйчни близнаци – но не в някакви си незначителни двойки и тройки, както в отминалата епоха на живородените, когато понякога някоя айцеклетка най-случайно се е разделяла, а всъщност по десетки, по няколко десетки наведнъж… Деветдесет и шест еднояйчни близнаци, работещи на деветдесет и шест еднакви машини.“

В този футуристичен роман Хъксли посочва, че ,,прекрасният нов свят“ ще се контролира от Световен контролен съвет (Единно световно правителство), състоящ се от десетима мъже. Ясно прозира връзката между идеите на Хъксли и целите на властимащите и правителствата в съвременния свят. Един от неговите герои, представител на висшата каста, казва: ,,Помислете безпристрастно по този въпрос, господин Фостър, и ще видите, че никоя простъпка не е толкова ужасна, колкото престъпването на общоприетите правила за поведение. Убийството лишава от живот само отделния индивид – но в края на краищата какво представлява отделният индивид? .. Та какво по-лесно от това да произведем един или колкото си искаме нови индивиди? Престъпването на общоприетите правила за поведение е заплаха не само за живота на отделния индивид. То нанася удар по самото Общество.“

,,1984″ е днес…

Оруел описва в романа си едно бъдещо общество от хора, които водят безсмислен, роботизиран живот и биват контролирани. Ясно се вижда аналогът с представите на Хъксли.

Хората живеят в постоянен страх, защото непрекъснато се води война. Светът е разделен на три супердържави: Океания, Евразия и Изтазия, които воюват помежду си. Войната обаче е задкулисна, скалъпена история, тя служи само като параван за супердържавите, за да могат да следят и контролират изцяло народа. Постоянният страх, който владее хората, трови всякакви човешки отношения, като се започне от семейството.

Главният герой на име Уинстън Смит се опитва да се освободи от ужасната тирания, за да може да се почувства по-независим. Единственият начин да постигне целта си го кара да основе нелегална партия. Партията има за цел да се бори срещу ,,Големия брат“ и се нарича просто Братство. Те се обръщат към един другар от Партядрото, който се представя за агент на Братството. Двамата получават от него легендарната забранена книга на опозицията. Джордж Оруел използва около читирийсет страници, за да представи съдържанието на въпросната книга. Това е същността на романа ,,1984″, защото Оруел разкрива – от гледна точка на опозицията – плановете на олигархията (,,Власт на малцина“; форма на управление, при която властта е съсредоточена в ръцете на малка група от елита на обществото). С това Оруел доказва, че има богата информация относно плановете на илюминатите, която оповестява пред обществеността под формата на литературно произведение. Заглавието на фиктивната опозиционната книга е ,,Теория и практика на олигархичния колективизъм“.

Оруел не оставя място за съмнение, че съществуването на богатия елит се дължи на инстинктивния стремеж към власт и той се характеризира с непрекъснатото си желание все по-вече да концентрира и разпространява влиянието си. В историческата част на книгата Оруел пише: ,,В сравнение с днешните стандарти дори католическата църква от Средновековието се отличава с търпимост. Една от причините е, че в миналото нито едно правителство не е било в състояние да държи под постоянно наблюдение всичките си граждани.“

С развитието на техниката става възможно хората постоянно да са поставени под наблюдение. Условие за това е пълното елиминиране на средната класа, което според планираните икономически и военни действия достига кулминационната си точка с премахването на частната собственост.

В романа на Оруел обществото в Океания, Евразия и Изтазия се състои от две класи – класата на контролиращите и класата на контролираните: ,,След това идват безмълвните маси, които обикновено наричаме ,,проли“ – те вероятно представляват осемдесет и пет на сто от населението… Пролетариатът не представлява никаква опасност. Оставен сам на себе си, той ще продължи от поколение на поколение и от век на век да се труди, да се плоди и да умира не само без никакво желание за бунт, но и без възможността да осъзнае, че светът би могъл да бъде друг.“

Контролираната класа се състои от Партпериферията и Партядрото, съответно Партядрото представлява елитарната прослойка на посветените (тайно общество). Тя стои начело на диктатурата, докато Партпериферията изпълнява ролята на нейна маша. От раждането, та чак до смъртта си всички членове биват надзираващи, а нарушаването на партийните закони води до арестуване, и смъртна присъда, която се изпълнява от колегите. Това се отнася най-вече за Партядрото, което много силно напомня на правилата на реално съществуващите тайни общества, както и предполагаемите брой членове: ,,След Големия брат идва Партядрото, в което членуват не повече от шест милиона души, или под два процента от населението на Океания.“

Властниците планират всеобща механизация и индустриализация, за да надзирават хората и в крайна сметка да отстранят средното съсловие и да наложат пълен контрол. Но все по-развиващите се технологии, с всички откриващи се възможности, крият и опасност: ,,Въпреки това опасностите, породени от машините, остават налице. От момента, когато се появи първата машина, за всички мислещи хора стана ясно, че необходимостта от робския човешки труд, и следователно до голяма степен от неравенството между хората, ще изчезне.. Също така беше ясно обаче, че всеобщото увеличаване на благата заплашва със смърт – в известен смисъл дори вече беше смърт за йерархическото общество.“

Решението е следното: ,,Проблемът беше как да се въртят колелата на промишлеността, без да се увеличава реалното богатство на света. Трябваше да се произвеждат стоки, но не биваше те да се разпределят. На практика единственият начин да се постигне това бе чрез непрестанна война. Основната цел на войната е унищожаването на непременно на човешки живот, а на продуктите на човешкия труд… Същевременно съзнанието за състояние на война и оттук на опасност обуславя съсредоточаването на цялата власт в ръцете на малобройна каста, което изглежда неизбежно, естествено условие за оцеляване.“

Въпросната малка прослойка е вътрешното ядро на Партядрото, така наречените надзиратели. Но самите те също не стоят на върха на пирамидата. Истинските господари са тези, които символично наблюдават с всевиждащо око от триъгълника на върха на пирамидата върху еднодоларовата банкнота. Банкнотата е в обращение опт 1932г. В същата година Джордж Оруел издава своя роман.

Може да се смята, че той казва следното: ,,На върха на пирамидата е Големия брат. Големия брат е непогрешим и всемогъщ. Смята се, че всеки успех, всяко постижение, всяка победа, всяко научно откритие, всички знания, всичката мъдрост, всичкото щастие, всичката добродетел са постигнати единствено под неговото ръководство и са вдъхновени от него. Никой никога не е виждал Големия брат.“

Визията за прекрасния нов свят…

,,,би могла да изглежда ето така:

Пълен контрол на всеки един човек с помощта на имплантирани чипове, сателити, видеокамери, подслушвателни устройства от всякакъв вид, чрез телефона, факта, пощата, имейлите, данни от компютъра за посетени страници.Много наивници дори сами ще участват в процеса, водени от максимата ,,Нямам какво да крия“.С прилагането на модерни методи за ,,хляб и зрелища“, на наркотици и медикаменти, недоволните маси ще бъдат омайвани, за да не се бунтуват. Един ден децата и внуците им ще ги проклинат заради тяхната доверчивост.С изключение на малък брой марионетки обикновените хора ще работят за мизерни заплати, защото безработицата ще е толкова голяма, че човек ще работи, само и само да не умре от глад.Всеки борец за свобода (доколкото има такива) ще бъде преследван като враг на Конституцията, на свободата и демокрацията, или като терорист. Такъв човек няма да може да намери убежище в никоя страна, ако въобще съществуват отделни държави, защото всички те ще бъдат контролирани от властта на парите, а правото на политическо убежище ще е премахнато като ,,непотребно“. Бездруго властниците няма да правят разлика между ,,десни“ и ,,леви“ сили които преди това – въпреки някои общи идеали помежду си – успешно насъскват едни срещу други, водени от принципа ,,Разделяй и владей“.Вече няма да има пари в брой. Плащанията ще се извършват само чрез кредитни карти. Така всеки разход ще е проследим.Сметките и кредитните карти на бунтовници, критици и противници на системата ще бъдат замразявани или закривани. За ,,враговете на Конституцията“ няма да има никаква работа. Който оказва помощ на противниците, също ще бъде смятан за враг.Чрез масмедиите, интернет и интернет-училищата (традиционните училища ще бъдат закрити) всички от най-ранна детска възраст ще бъдат възпитавани едностранчиво, в интерес на господстващите (мото: ,,Състави си мнение“), така че 99% от хората няма вече да могат да изграждат собствено мнение.