АНАЛИЗИ
Кой има интерес от гаврата с разхлабването и връщането на мерките в България?
Пролетната „Ковид-ваканция“ изглежда ще бъде мимолетна в България. На 9 март бе отчетен огромен скок в броя на новите случаи на заболяването в България: с близо 2500 повече от предишния ден това бе най-високият пик от 11.12.2020. По-малко от 10 дни след като заведенията подновиха работа, министър-председателят Борисов заговори за връщането на строгите ограничения, а здравният министър Ангелов внезапно прекрати отпуската си.
Политически сметки
Това развитие на епидемичната обстановка обаче не е никаква изненада. Още в навечерието на „либерализацията” на мерките ред факти показваха, че тя е прибързана: настъплението на по-опасния „британски вариант” на вируса у нас; много ниският процент на ваксинация срещу заболяването. Пита се: Защо бе нужно това опасно упражнение?
Каквито и да са обясненията, всички те сочат към политически, властови мотиви зад решенията. Човешкото здраве остана на втори план.
Първият възможен отговор е, че Борисов обяви по-либералните мерки, за да не загуби подкрепата на най-засегнатите от рестрикциите сектори. На 1.03. почти всички заведения отвориха – при спазването на съответните изисквания и частични ограничения – с изключение на клубове, дискотеки и пр., за които бе обещано глътката въздух да дойде на 1.04., т.е. съвсем в навечерието на изборите на 4 април.
Разхлабването на мерките – зле прикрит замисъл на управляващите?
Ако сметките на управляващите са били да спечелят гласове с този предизборен подарък, те ще се окажат криви. На всички, не само на тях, „Ковид ваканцията” ще излезе солена. Тя може би ще бъде последвана от нов продължителен период на строги ограничения – ако не в цялата страна, то в редица населени места. В момента в 9 области ситуацията е тревожна.
Ако вирусът отново се разбеснее, това крие реален риск от ниска избирателна активност. А от нея ще спечелят партиите с твърди ядра като ГЕРБ и ДПС. Ниската активност (спад до около 2.5 млн. гласували) ще доведе до парламент със слаба легитимност. В 45-тото НС ще бъдат надпредставени партии като ГЕРБ, а по-малки и/или по-нови формации ще бъдат силно ощетени.
Не съм привърженик на конспиративните теории. Би било скандално ако това е зле прикритият замисъл на управляващите. Но с оглед на всички разкрития за морала на политическата върхушка в България, които ни поднесе само 2020-а, този сценарий не може да бъде напълно изключен.
Български модел в битката срещу Ковид-19?
Възможно е и друго обяснение, което е дори по-плашещо от това, в което се опитват да ни убедят любителите на конспирациите: правителството няма план. Не подценявам компетентността на здравните специалисти, на експертите. Но и те се возят в джипката на Борисов.
Има ли някой, извън ГЕРБ, който да е приел сериозно тщеславните, самохвалствени думи на министър Захариева, за „българския модел” на справяне с Ковид-19?
Като се огънаха пред повелята на политиците, в навечерието на „либерализацията” медицинските специалисти „вдигнаха” от 200 на 300 новозаразени на 100 хил. души критичния праг, при който здравната система няма да прегрее. Сега ген. Мутафчийски обаче изрази тревогата си, че здравната система, в настоящия пик, може да колабира – болничните легла могат да бъдат изчерпани.
Моите родители са пенсионери, с множество придружаващи заболявания. Зелените коридори за ваксиниране (въведени, после отменени, и накрая „върнати”) не само не помагат на най-застрашените, а реално ги поставиха в по-опасна ситуация. Много възрастни хора не можаха да се „преборят” за първите дози от ваксините и сега чакат, прилежно записали се, с надежда новите доставки. Категорично не приемам аргумента, че „зелените коридори” били практика и в други европейски държави, а някои дори последвали българския пример. Тук, например, също можеше да се помисли повече.
Вирусът вече е политически играч
Независимо дали в политиката на кабинета спрямо коронакризата има злонамереност или става дума за некомпетентност, коронавирусът вече е важен играч на политическия терен. И може да се окаже коалиционен партньор на ГЕРБ.
Петър Чолаков, „Дойче веле“