ПОЛИТИКА
ЗА „УМРЕЛИТЕ” ХЛЕБАРКИ
Слушайки и гледайки репортажите на „покрусените“ от смъртта на момчето медии, нелепо загинало от безхаберието на чиновници и изпълнители от Софийска Община и ЧЕЗ ме обзема безсилен гняв. Както винаги, те ще си направят дежурния PR на загрижени за обществото. В същото време, заинтересованите да прикрият виновните, ще направят и невъзможното да размият вината, или да отдадат случилото се на случайността. а не на липсата на контрол и отговорност.
Почти всички живущи в стари жилища и панелки, при светване на електрическия ключ са виждали, как бързо пълзяща хлебарка се заковава и замира неподвижно. Дори докосвайки я, не проявява признаци на живот. Но, изключвайки светлината, светкавично се шмугват в дупките си.
Подобна мимикрия притежава и нашата политическа класа. Умира си да влачи, каквото е докопала в тъмното. Но, щом прожекторите на обществения интерес изненадващо се насочат към тях, заемат моментално смъртна, или агонизираща поза. Всъщност всички те са майстори на политическата мимикрия. Вече над 30 години преливат като хамелиони от партия в партия и от един цвят в друг. А някои, след умела хирургична намеса на пластичните хирурзи от задкулисието се превръщат в съвършени травестити и демонстрират политически предпочитания с обратен знак.
Та за умрелите хлебарки. Нагледахме се на телевизионни кадри от съдебните зали, където всеизвестни мутри, бизнесмени и провалени политици с неприключени и проточени с години дела, куцукат на патерици, или се свиват в инвалидни колички. Придружени от охрана, в пъти по-голяма от съдебната. С тройни и петорни съдебно-медицински експертизи за едва ли не фатални и неизлечими заболявания. За морала на издаващите ги не си струва въобще да говорим. Срещу финикийски знаци, са готови да ти издадат и смъртен акт. Но след приключването на съдебното заседание, настъпва чудодейно оздравяване и подновяват подвизите си в пиянски оргии по чалготеки и класни наши, или чужбински заведения, дръзко пренебрегващи и терориизиращи обществото.
От всички се разбра, че цялата върлувала в зората на „демокрацията” криминална „сволоч“ е била под крилото на мафиотската ни държава. За тези „наши” момчета, подвизаващи се през целия крадлив преход се оказа, че в състояние да ги спре е само куршум на конкурентната банда, а не силната ръка на държавата. „Момчетата”, чрез които се трансформира презряната общонародна собственост в свещената частна собственост и направи шепа хора и наследниците им в недосегаеми свърхбогаташи.
Твърде наивно е да очакваме властимащите да се самоограничат в пълномощията, които сами са си гласували и разписали. Обществото следва да влезе в пълномощията си на суверен на властта и да изиска промяна на обществения договор, в който да има решителната дума. А институциите да изпълняват волята му.
Твърде съмнително е урните да решат проблема, докато улиците и площадите пустеят. Но, под напора на всенародния гняв, няма власт, която да устои…
СВЕТОСЛАВ АТАДЖАНОВ