БЪЛГАРИЯ
„Големите“ инфраструктурни проекти на София
Още от пролетта се извършва ремонта на бул. „Дондуков“.
Подменя се само връхната настилка, трамвайните релси и частично подземни комуникации. След шест месеца работа, последният срок – 30-ти ноември за завършване на обекта не беше спазен. За качеството на работата се говори и написа много .
За сравнение, през 1958 година за по – малко от четири месеца – от Януари до Април се извърши мащабно преустройство на площад. 9-ти Септември /сега пл. „Александър Батенберг“/ от Ларгото до ул. „Васил Левски“, пространството между Партийния дом и градината на Двореца до ул. „Московска“.
Аз /сега 82 годишен/ бях един от техническите ръководители на обекта. Изкопани бяха на ръка /тогава още нямаше машини/, натоварени на камиони и извозени хиляди кубически метри земя, за да се свали с два до три метра нивото на площада. Това сега се вижда от високите цокли на Двореца. Подменена беше канализация, изградени бяха от гранит стъпаловидните трибуни от западните страни на Двореца и на Мавзолея, построен беше фонтана пред Президентството.
Основната настилка изляхме от бетон, върху която най- добрите майстори – павьори, всичките от с. Дивля, Пернишко, наредиха жълтите павета. Фугите между паветата се заляха с горещ асфалт – на ръка с метални кани.
Обектът беше завършен и предаден за експлоатация в края на месец Април. На първи май, както винаги преди това на площада се проведе манифестацията.
След 60 години паважната настилка на площад Батенберг, без ремонти, все още е запазена, въпреки, че там до 89-та година се провеждаше военен парад всяка година с участието на тежка военна техника .
Строителните работи на преустройството на площада се извършваха при тежки зимни условия, за разлика от летния сезон при който се изпълни ремонта на Дондуков .
Разликата е в структурата на строителната дейност, организацията и ръководството тогава и сега. Тогава Столична Община имаше своя мощна строително – монтажна организация – „Инжстрой“ с отлични майстори по всички специалности, с постоянна заетост, годишно се правеха стотици нови улици. С идването на „демокрацията“, Инжстрой ,която освен работна сила притежаваше мощна производствена база за производство на плочи, бордюри, асфалтова смес апетитни имоти, беше приватизирана /подарена, разграбена /, работицита се пръснаха. Сега Общината разчита на случайни фирми с непостоянна и неквалифицирана ръка и чрез така наречените обществени поръчки измъчва и инфраструктурното стройтелство.
Разликата е и в ръководството на Столична Община и отношението към строителите.
Тогава кмет на София беше Димитър Попов – образован и стопански подготвен ръководител, по късно министър на финансите.
Той проявяваше голямо уважение към строителите, любимци му бяха павьорите, често се спираше при тях и споделяше грижите им.
Сегашния кмет – набедена учителка е смешно като ходи да „инспектира“ строежите и само се заканва на строителите, че ще ги глобява което и прави.
София расте, но благоустрояването изостава.
Части от два – три булеварда ремонтирани за една година не е достатъчно. Цели квартали са без адекватна улична мрежа /Манастирски ливади, Кръстова вада,Витошка, Хладилника /. Не се изграждат паркинги.
Във високото строителство Столична Община допусна да се построят в центъра на града грозни, с неподходящ обем, с фасади от тенекии и стъкло сгради /като тези на пл. Македония срещу Министерство на земеделието, Eвропейското представителство на ул „Раковски“, Милениума и „Гранд Хотел София“ на НИКМИ и др./
Необходимо е на следващите избори партиите да предложат, а гражданите на София да изберат кмет с образование и управленска подготовка, а не партиина кукла-марионетка. Подходящи кадри са ръководители на проектантски и стрителни фирми, архитекти и инженери, както и учени от Университета по архитектура и строителство, /пр.Проф. арх. Бойко Кадинов /, УНСС и др.
Сотир Станин, София