Китай и САЩ водят търговска война. Печели Русия?

Конфликтът между Вашингтон и Пекин ескалира. След като в началото на май САЩ вдигнаха вносните мита за китайските стоки с 10% до 25%, Пекин оповести, че от 1 юни ще наложи реципрочни санкции и върху внасяните американски стоки. Всичко това доведе до сътресения на международните пазари – борсовите индекси тръгнаха рязко надолу.

Паниката още не беше отшумяла, когато американският президент Доналд Тръмп обяви, че американските компании ще изтеглят производството си от Китай. А в понеделник Гугъл обяви, че преустановява бизнес контактите си с китайския технологичен концерн Huawei.

Ще се пренасочат ли търговските потоци от Китай към Русия?

Търговският оборот между САЩ и Китай през 2018 г. е достигнал 633,5 милиарда долара. Това представлява увеличение спрямо предходната година с 8,5% – въпреки тлеещия от лятото на 2018 търговски конфликт помежду им. По-голямата част от този оборот – над 478 милиарда долара – се пада на китайския износ за САЩ. Първоначално американските санкции трябваше да са на обща стойност около 200 млрд. долара, но впоследствие Тръмп завиши сумата с още около 300 милиарда, за да обхванат санкциите на практика целия внос от Китай.

Редица наблюдатели предполагат, че в сегашната ситуация Пекин ще започне по-активно да предлага своите продукти на руския пазар. Теоретично това може да доведе до увеличаване на конкуренцията на руския пазар, до повишаване на качеството на стоките и намаляване на потребителските цени. Но не всички експерти са съгласни с тази прогноза. Статистиката също не говори в подкрепа на този сценарий: според Федералната митническа служба на Руската федерация, през 2018 г. стокообменът между Русия и Китай – на стойност от 108 млрд. долара – е бил 6 пъти по-нисък, отколкото този между Китай и САЩ.

Според водещия изследовател на Института за световна икономика и международни отношения към Руската академия на науките Алексей Портански, е нереалистично търговията с Русия да компенсира китайските загуби, тъй като в случая говорим за много различни търговски обеми. Също и Алексей Коренев, анализатор в руския инвестиционен холдинг „Финам“, смята, че Русия е твърде малък пазар за Китай. Затова Пекин най-вероятно ще се опита да пренасочи част от тази продукция към вътрешното потребление, чиито ресурси са огромни, както и към други по-големи пазари.

Изгоди за руския нефтодобив?

След като Пекин наложи първите си санкции срещу американските продукти през миналата година, беше намален вносът на американски втечнен природен газ. Неговият дял в общия обем на китайския внос е спаднал за 1 година от 15% на около 3,5%. През миналата година Китай е купил само 2,7 милиарда кубически метра втечнен природен газ от САЩ за 426 милиона долара.

От 1 юни Китай ще започне да облага с по-високи мита американския втечнен газ и съществуват предположения, че Русия ще може сериозно да увеличи присъствието си на китайския газов пазар. Още повече, че през декември 2019 г. се очаква да бъде пуснат в експлоатация газопроводът „Силата на Сибир“. Въпреки това трябва да направим няколко уточнения.

Първо, един обем от 2,7 милиарда кубически метра не е чак толкова голям, че да донесе някакви огромни допълнителни приходи. И сега Русия изнася за Китай основно минерални продукти – 76,2% от общия руски износ за тази страна.

Второ, според Михаил Крутихин, партньор на консултантската компания RusEnergy, на Русия ѝ е по-удобно да доставя своя втечнен газ на Европа. И досега основната част от руския износ е заминавала за Европа, защото тя се намира най-близко.

Съществуват обаче физически ограничения за износа на руски петрол. „Дори ако вземем предвид всички съществуващи трасета за доставки, Русия пак няма да успее да изнася повече от 75 милиона тона петрол на Китай. През 2018 г. са били изнесени 66 милиона тона. Което означава, че потенциалът за увеличение на руския износ на петрол за Китай е незначителен“, добавя експертът.

Руският БВП ще нараства по-бавно

Тръбопроводът „Силата на Сибир“, по който Русия ще доставя на Китай газ от края на 2019

Най-сериозният фактор на влияние върху руската икономика, произтичащ от кризата в китайско-американските отношения, е т.нар. макроикономически рикошет. Според Алексей Коренев, търговската война между САЩ и Китай ще донесе на всяка една от тези страни загуба с около 0,5 процента от техния БВП. И не можем да изключим опасността от нова глобална криза.

В такъв случай търсенето на енергоносители в световен мащаб ще спадне, а това ще доведе до поевтиняване на петрола, от който до голяма степен зависи руският бюджет, както и силата на рублата. Програмният директор на Международния клуб „Валдай“, Ярослав Лисоволик, посочва и още един риск – възможното бягство на инвеститори, респективно на капитали от Русия.

При най-лошия възможен сценарий, БВП на Русия през 2019 година няма да надхвърли 1,2%, прогнозира Коренев. А за да стане руската икономика петата по големина в света, както заръча президентът Путин, е необходим ръст от порядъка на 4-5% прираст на година. Както вътрешни фактори, така и новопоявилите се външни причини явно ще превърнат тази задача пред Русия в мисия невъзможна.