Александър Йорданов по стъпките на „Майката на нацията“

Александър Йорданов вече става проблем за кампанията на ГЕРБ, макар и тя още да не е започнала.
Шестият в общата евролиста ГЕРБ-СДС фокусира медийното внимание и общественото недоволство засега по две основни причини: ястребското му отношение към Русия, което влиза в противоречие с политиката на правителството на Борисов и подигравателното му отношение към самия премиер Борисов, когото до вчера наричаше „селски хитрец“ и премиер-мимикрия“, а днес вече е „целунал ръка“ на същия този Борисов, за да го направи евродепутат.
Това публиката не прощава!

Само за два дни, откакто се завърна на политическата сцена, бившият председател на 36-ото Народно събрание и бивш посланик в Полша и Македония, обходи всички телевизии и резултатът от изявите му е потресаващ – присмех, подигравки, окарикатуряване.
Щом Ал. Йорданов се появи в някое тв студио, водещите от вратата го почват с цитати от собствените му словоизлияния, той естествено влиза в обяснителен режим, където ту се самоопровергава и става смешен, ту пък крайно неуместно се защитава, от което в края на краищата се получава една комична сценка. Тя пък после намира своето продължение в социалните мрежи, където преливат възторзи от рода на „Днес е един смешен ден за българската демокрация“.
И оценката вече е дадена!

Никой не пита за останалите членове в евролистата, където има стойностни, млади хора, самонаправили се, красиви, утвърдили се, без политическа проекция – особено във втората половина на листата. Тях никой не ги търси, никой не ги показва. Познатите, които са на челните места, пък са скучни, защото са обиграни, а езикът им е стерилен.

Гъделът за медиите е Ал.Йорданов, защото публиката с настървение се забавлява с него. Той е камъчето в обувката на ГЕРБ.
Какво печели и какво губи ГЕРБ от тази кандидатура?
За първи път ГЕРБ влиза в предизборен съюз. Досега партията на Борисов винаги си е била самодостатъчна. Този път, вероятно умората от 10 години на власт, я някара да направи опит да обнови облика си, залагайки на романтичния спомен от миналото, когато синьото беше надежда, промяна и упование. Няма лошо!
Политиката обаче се прави за хората и от хората.

Ако споменът от миналото няма препратки към бъдещето за нещо по-добро, то той си остава само една емоция.
А Ал. Йорданов е миналото с похвалните статии за Живков, после с лупингите в зората на демокрацията, с недотам „дипломатичните“ си истории като посланик, с пещерния си антикомунизъм, с русофобството си, което отблъсква, със слагачеството си, което мнозина оприличават на ветропоказател.
Всичко това е архаизъм.

Никой не споменава заслугите му нито за демокрацията, нито за отношенията ни с Македония.

Би трябвало ГЕРБ да са си направили калкулацията – колко стари седесари ще привлекат със трибуквието СДС и колко гербери ще отблъснат с фигурата на Големия Ал, както наричаха навремето „видният отвсякъде радикалдемократ“. Може би са разчитали на образния му пиперлив език, но засега точно този език по-скоро му пречи, отколкото да му носи ползи. Може би са очаквали, че той ще предизвика умиление или някаква нова синя вълна от възторзи.

Нищо такова не се случва.

Миналото на Ал. Йорданов не носи позитив.
Точно обратното.

Така, както е тръгнал, шестият в евролистата на ГЕРБ-СДС упорито върви по стъпките на „Майката на нацията“, което предвещава резултат, който може да изненада ГЕРБ така, както се случи в нощта на 13 ноември 2016 година. Ефектът от клетвите му срещу Русия може да се сравни с ефекта от сълзите на „Майката на нацията“, бликнали от спомена ѝ за комунизма, „нанесъл“ удар върху семейството ѝ – същия комунизъм, който тя пламенно е защитавала с червената си партийна книжка.

Днес това изглежда ретро. Младите не го разбират. В Европа отдава не се говори за комунизъм-антикомунизъм.

Евроизбори 2019-а са битка за бъдещето, за нова Европа като отрицание на днешната, която изкопа новата „демократична“ бездна между елит и народ.

Цяла Европа се тресе от протести срещу статуквото, което роди възпроизвеждащата се бездушна брюкселска чиновническа армия. Навсякъде изборите се печелят от противници на това статукво. Навсякъде хората избират „неполитичните“ политици.

Дори Турция се разклати от мощната вълна на промяната. Хората си искат реалния живот – днес и сега – и изобщо не се вълнуват от сенките на миналото.

И да изправиш в тази възраждащата се Европа миналото да ти носи знамето, е липса най-малкото на далновидност.
Но, в края на краищата решават избирателите.
Те пък може да си харесат Ал. Йорданов…