БЪЛГАРИЯ
За Режима Борисов всичко е пари!
Има прекрасна песен на родната естрадна прима Лили Иванова – “Не всичко е пари, приятелю”. Много ми се иска да не обидя голямата артистка, но тъй като съм стар спекулант, ще си позволя да тълкувам свободно текста. То наистина парите далеч не са всичко, но за управляващите ни те са си изцяло приоритет. Независимо как ги привличат само към себе си, независимо от незаконността и преди всичко – от далаверата. Независимо от осигуряването на измамно щастие на безрадостния и възсив фон на родния пейзаж. И клетвите за почтена отдалеченост от ДПС, която, оказва се, нито е толкова почтена, нито отдалечена. А твърде близка и главно интересчийска, и свързана пак с пари, приятели мои.
Никак не ми се пише за финикийски знаци, когато са в такъв недоимък повечето хора у нас. Но как да стане, когато милиони левове изтекоха пак от нашите джобове, за да се подложат за бъдещи авери от ДПС. Със замах погасиха дълговете на мюфтийството, което, откъдето и да го погледнеш, си е сделка. Не че е лошо държавата да проявява грижа за вероизповеданията, но при десетки пресъхнали социални кладенци средствата за мюфтийството, оказа се, са приоритет.
Както и експресното приемане на закона за концесиите. Не се заблуждавайте, че става въпрос за ударна законотворческа работа на една част от депутатското тяло. Просто някаква гербеско-турска каша се забърква с “ОНАЗИ” концесия за софийското летище. Защото с пълзящата в ущърб на управляващите нагласа на клетите избиратели може и да се стигне до по-бърз вот. А тогава, съвсем не е изключено ГЕРБ да изпие голямата чаша със студената вода и ключът от касичката да изтече в канала. Така че бързане му е майката.
Не съм далеч от мисълта, че дори някои от ГЕРБ с мъка преглъщат конвулсиите на съгласие с интересите на ДПС. Това ми прилича на една приказка: “Интересът клати феса”. Явно царица-парица пак е заповядала нещо нетрадиционно, но интерес(но) за “благото и добруването на народа”. Познато, нали?
Ето ви част от разтърстващия текст на великолепната песен на Лили :
Не всичко е пари, приятелю,
не всичко е пари!
Когато гръм удари ни,
щом вечер свечери,
подай ръка приятелю,
и мен ме погледни!
Аз ще поема удара,
светкавица си ти.
В духа на днешната спекулативна журналистическа игра е ясно кой в изложените по-горе факти ще го играе светкавицата и кой ще поеме удара. Много важно е обаче светкавицата да не предизвика по-голяма беля. Защото тогава и приказките за етническата толерантност, и приклякането на властниците пред цялата истина за Възродителния процес, ще останат без стойност. Едно е да си плащаш такса спокойствие с народната пара, а съвсем друго – да въведеш правов ред в държавата, към която всеки трябва да бъде еднакво отговорен.
Някой по-мъдър от нас бе казал, че парите са добър слуга, но лош господар. Друг пък, вероятно по-малко мъдър, изръсил: “Парите са тор, върху която цъфтят красиви цветя”. Да, ще добавя, цветята все пак не са вечни, вехнат. А торта, за жалост… е! Така че, мислете върху “Е”-то, което не е изписано върху опаковките на храните. Докато има време!