Управляваната от мафията България е на дъното в ЕС-класациите

България е на последно място по върховенство на закона сред страните от ЕС за 2018 г. Сивата икономика в страната ни е най-голямата в ЕС – 30 % от БВП. Държавата е пленена от неформалния съюз на политическата и бизнес олигархия и организираната престъпност, тайни служби са само частично реформираните, а медиите пристрастни. Всичко това остава основен катализатор на корупцията в България.
Това се посочва в годишния доклад на германската Фондация „Фридрих Науман“, който изследва състоянието на 45 държави. Докладът е озаглавен „Барометър на свободата“ за 2018 година. Като държава, част от ЕС сме в дъното на класациите за свобода на медиите, корупция, спазване на закона, права и т.н. На 30-та позиция сме по политически свободи и на 33-та по управление и права на човека. Независимо от членството на страната повече 10 години в ЕС, е налице твърде малък прогрес по въпроса за постигане на независимост в съдебната система, пише в доклада. Отбелязано е също продължаващото високо ниво на политизиране на системата.
България е и най-корумпираната държава в ЕС, като по този показател изпреварва страни като Унгария, Румъния, Гърция и Хърватия. Нивото на корупцията е толкова високо, че се е превърнало в „основна пречка“ за приемането на България в шенгенското пространство. Нивото от 30 % на „сивата“ икономика също е рекордно високо сред страните в съюза. В раздела за корупция е споменато и формирането на орган, специализиращ в борбата с корупцията (КПКОНПИ), но неговата независимост е поставена под въпрос, тъй като председателят му се избира от политическия елит. България остава най-бедната страна в ЕС, измерена от БВП на глава от населението, с приблизително 50% от средната покупателна способност на Съюза.
Вижте графиките и какво пише в три от основните теми от доклада за България:
Източник: Friedrich Naumann Foundation for Freedom
Независимост на съдебната власт
Въпреки повече от десетилетие на членство в ЕС, България отбеляза много малък напредък в независимостта на съдебната си система. Има стагнация или колебание. Премахването им значително затруднява подобряването в други области на правовата държава, напримерв борбата с корупцията или защитата на правата на човека. Както Фрийдъм Хаус отбеляза в „Нациите в преход“ през 2018 г., „българската съдебна система продължи да се сблъсква с висока степен на политизация, статистически подход с […] неефективност и липса на административен капацитет“. Чрез докладите на МВР ЕС следи отблизо България и отбеляза „значителен напредък“ през 2017 г. Докато изборите за нов върховен съдебен съвет бяха окуражаващи, останалите неотдавнашни назначения в съда бяха белязани от компромиси на политическите партии, вместо с подбор базиран на качества. Наскоро бяха отбелязани подобрения в системата на затворите, но все още обременени от проблеми с пренаселеността, полицейските злоупотреби и лошите условия на живот.
Корупция
България е най-силно корумпираната страна-членка на ЕС, изоставайки зад други подобни държави като Унгария, Румъния, Гърция или Хърватия, толкова много, че това остава една от основните пречки за присъединяването й към Шенгенското пространство и очакваното бързо икономическо развитие. Transparency International класира дъравата на 71-73 място от 180 в своя доклад за 2017 година. Резултатът е малко по-добър от 2016 г. Корупционната среда стимулира растежа на сивия пазар в България, която е най-голяма в ЕС и възлиза на близо 30% от брутния вътрешен продукт на страната. Държавата е пленена от неформалния съюз на политическата и бизнес олигархия и организираната престъпност, само частично реформираните тайни служби и пристрастните медии остава основният катализатор на корупцията. По този начин чуждестранните влияния извън ЕС също не са пренебрегнати. През януари 2018 г. влезе в сила нов закон, който съчетава разпоредби за борба срещу корупцията и за предотвратяване на конфликт на интереси. През март 2018 г. е приет нов закон срещу прането на пари. По-рано, през октомври 2017 г., е приет нов закон за публичната администрация, който, между другото, стандартизира вътрешните инспекции в администрацията. Изпълнението на всички тези норми, в структурата на правителството и в публичната администрация, които липсваха в миналото, ще бъдат решаващ фактор за бъдещите подобрения. Като част от усилията на правителството за борба с корупцията беше създаден специализиран орган за борба с корупцията, който да разследва корупцията на високо равнище. Със своя ръководител, назначаван от националния парламент, обаче, истинската му независимост от установените политически елити е поставена под въпрос. На всичкото отгоре борбата срещу дребната корупция остава огромна задача.
Свобода на медиите
Медийната среда в България е само частично свободна и независима, като показателите на страната се влошават все повече в Световния индекс на свободата на печата за 2018, където тя е на 111-то място, което е по-ниско от който и да е друг член на ЕС и е сред последните четири държави в Европа (само преди Русия, Беларус и Турция). Сериозната заплахата и опасност за плурализма се дължат на нарастващата концентрация на медийната собственост и непрозрачните медийни структури. Независимостта на журналистите е възпрепятствана от нарастващия натиск от страна на политици и собственици на медии, които поддържат близки отношения с властимащите. Бюджетите за съобщаване на програми на ЕС в България се използват като инструмент за влияние върху медийната среда в страната. А именно, фондовете на ЕС се разпределят по начин, който да финансира медиите, които са благоприятни за правителството. Среда на сплашване и тормоз обкръжава журналистите, което често ги водят към автоцензура, когато пишат за деликатни въпроси. Най-забележим такъв случай е в края на 2017 г., когато вицепремиер и депутат открито заплашиха журналист заради негов материал, което доведе само до оставка на народния представител. Използването на фалшиви новини е широко разпространено, заради което гражданите са изложени на манипулации.
Разделите, по които има още данни и информация за България включват:
Свобода и честност при избори
Защита на човешките права
Сигурност на правата на собственост
Размер на правителството
Регулиране на кредити, труд и бизнес
Свобода на международната търговия