БАНКЕРЪ

Европа забрани на банките да продават имоти на длъжници когато си поискат

Банките нямат право по презумпция да продават ипотекирани имоти на свои неплатежоспособни клиенти. Това се забранява в случаите, когато до продажбата се е стигнало заради неравноправна клауза в договора за кредит и когато тази продажба не може да бъде блокирана чрез оспорване на неравноправната клауза пред съд.

Това постанови Европейският съд със седалище в Люксембург на 14 март 2013 г. след запитване заради спор между гражданин от марокански произход и испанска спестовна каса, продала семейното му жилище заради забавено изплащане на кредит.

Решението на Европейския съд от 14 март тълкува Директива 93/13/ЕИО от 5 април 1993 година относно неравноправните клаузи в потребителските договори. То важи в пълна степен за целия ЕС, включително България, чието законодателство не защитава в пълна степен правата на потребителите при споровете им с банки.

Например в момента българският Гражданско-процесуалният кодекс дава възможност за обжалване на заповедта за незабавно изпълнение в двуседмичен срок след уведомлението от съдебния изпълнител. Това обаче не спира отнемането и продажбата на ипотекирания имот по бързата процедура от банките. Решението на Европейския съд вече ще е основание за спиране на тази практика, ако човекът оспори неравноправна клауза в договора за кредит или анекс към него.

На базата на решението на Съда в Люксембург, с което българските съдилища са длъжни да се съобразят, могат да се оспорят още: едностранното определяне от страна на банката на дължимата от клиента сума; промените в методиката на изчисляване на лихвата след подписване на договора (масова практика на българските банки); определяните драстично високи лихви при забавено плащане на вноска.

Решението на Европейския съд е светлина в тунела за българите, след като на 2 октомври 2012 г. Конституционният съд бетонира текстовете в ГПК, които позволяват на банките да си връщат кредити по бързата процедура – без доказателства пред съд.

Казусът

Конкретният казус, заради който Съдът в Люксембург дава тълкувание на директивата, е свързан с отнемане и продажба на ипотекиран имот заради забавено изплащане на кредита.

На 19 юли 2007 г. Мохамед Азиз, марокански гражданин, който работи в Испания от декември 1993 г., подписва договор за ипотечен кредит с Catalunyacaixa. Ипотекирано е семейното му жилище, оценено в нотариалния акт на 194 000 евро. Кредитът за 138 000 евро трябва да бъде погасен за 33 г. Лихвата е 4.87%, а наказателната, при забавяне на вноска, 18.75%.

15-ата клауза по договора, която по-късно Азиз оспорва, урежда принудителното изпълнение върху ипотекирания имот.

От 31 юли 2007 г. до 31 май 2008 г. Азиз плаща 1325 евро от главницата и 6656.44 евро лихва. От октомври 2007 г. започва да бави плащанията, а в края на май 2008-а спира да плаща. Банката обявява кредита за предсрочно изискуем. Чрез нотариус е определено, че Азиз вече дължи 139 764.76 евро (главница, договорени лихви и лихви за забава). През януари 2009 г. започване съдебно производство за изплащане на сумата. През март банката започва производство по принудително изпълнение върху ипотекирания имот. То е разпределено на Juzgado de Primera Instancia nº 5 de Martorell.

Азиз не се явява на делото, не подава възражение, нито плаща дължимите суми.

На 15 декември 2009 г. имотът е определен за публична продан, която се провежда на 20 юли 2010 г. Не се явяват желаещи купувачи и спестовната каса подава молба да й бъде възложен имотът за 50% от договорената му оценъчна стойност, т.е. 97 200 евро. Получава апартамента, а Азиз, освен че го губи, продължава да дължи над 40 000 евро от главницата плюс лихви заради намалената цена, на която касата е взела имота. На 20 януари 2011 г. властите гонят Азиз от жилището.

Малко преди това, на 11 януари 2011 г., Азиз предявява установителен иск до Juzgado de lo Mercantil n° 3 de Barcelona и иска обявяване на нищожността на клауза 15 от договора за ипотечен кредит, която според него е неравноправна, а оттам и на нищожността на изпълнителното производство.

Juzgado de lo Mercantil n° 3 de Barcelona изразява съмнение относно съответствието на испанското право с установената с Директивата правна рамка, като подчертава, че ако кредиторът избере да се прибегне до принудително изпълнение върху ипотекиран имот, възможността да се изтъкне неравноправността на една от клаузите на договора за кредит е силно ограничена, тъй като този въпрос се разглежда в последващо исково производство, което няма суспенсивен ефект.

Според Juzgado de lo Mercantil n° 3 de Barcelona, за да се разреши спорът по главното производство, е необходимо тълкуване на понятието „условие, според което от потребителя се изисква да изплати неоснователно висока неустойка като компенсация, когато не изпълни задълженията си“ по смисъла на точка 1, буква д) от приложението към Директивата, както и на понятието „условия, които имат за предмет или резултат изключване или накърняване правото на потребителя да предяви иск или да използва други правни средства“ по смисъла на точка 1, буква р) от посоченото приложение. Не е ясно дали клаузите за предсрочна изискуемост при дългосрочни договори, за определяне на лихвите за забава и за едностранно установяване от кредитодателя на механизмите за определяне на размера на цялото задължение са съвместими с посочените разпоредби от приложението към Директивата.

Заради съмненията за противоречие с Европейската директива, Juzgado de lo Mercantil n° 3 de Barcelona решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:

„1) Може ли да се счита, че системата за принудително изпълнение върху ипотекирани или заложени вещи, установена в член 695 и сл. от Гражданскопроцесуалния закон, с предвидените ограничения по отношение на основанията за предявяване на възражения в испанската процесуална система, представлява очевидно ограничаване на защитата на потребителите, доколкото води от формална и материална гледна точка до очевидно накърняване на правото на потребителя да предяви иск или да използва други правни средства, които да гарантират ефективна защита на неговите права?

2) От Съда на Европейския съюз се иска да изясни съдържанието на понятието „несъразмерност“ по отношение на:

а) възможността за предсрочна изискуемост при дългосрочни договори — в случая 33 г. — поради неизпълнение на задължения през конкретен и много ограничен период от време;

б) определянето на лихви за забава — в случая над 18 %, — които не отговарят на критериите за определяне на мораторни лихви при други потребителски договори (потребителски кредити) и в други области на договарянето с потребители биха могли да се считат за неравноправни и за които въпреки това при договорите за сделки с недвижими имоти няма ясно законово ограничение дори в случаите, когато следва да се прилагат не само по отношение на просрочени вноски, но и по отношение на всички дължими вноски поради предсрочна изискуемост;

в) едностранното установяване от кредитодателя на механизми за определяне и изчисляване на променливи лихви — редовни и мораторни — във връзка с възможността за принудително изпълнение върху ипотекирания имот, които не позволяват на длъжника, спрямо когото е насочено принудителното изпълнение, да предяви възражение относно размера на задължението в рамките на самото изпълнително производство, като той може да направи това в исково производство, при което към момента на произнасяне на окончателното решение принудителното изпълнение ще е приключило или най-малкото длъжникът ще е изгубил ипотекирания или дадения като обезпечение по кредита имот; този въпрос има особено значение, когато кредитът се иска за закупуване на жилище, а принудителното изпълнение води до опразване на имота?“.

На 14 март 2013 г. Съдът в Люксембург излиза с решение. В резюме то гласи:

1) Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993 година относно неравноправните клаузи в потребителските договори трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска правна уредба на държава членка като разглежданата в главното производство, която не предвижда възможност в производство по принудително изпълнение върху ипотекиран имот да се прави възражение за неравноправност на договорна клауза, въз основа на която е издаден изпълнителният титул, като същевременно не позволява на съда в исковото производство, който има правомощието да прецени дали такава клауза е неравноправна, да постанови привременни мерки, и по-специално спиране на посоченото изпълнително производство, когато постановяването на тези мерки е необходимо, за да се гарантира пълната ефективност на крайното му решение.

2) Член 3, параграф 1 от Директива 93/13 трябва да се тълкува в смисъл, че:

– понятието „значителна неравнопоставеност“ в ущърб на потребителя трябва да се прецени, като се направи анализ на националните правни норми, приложими при липсата на уговорка между страните, за да се установи дали и евентуално в каква степен по силата на договора потребителят е поставен в по-неблагоприятно правно положение от предвиденото в действащото национално право. За тази цел се явява релевантно да се разгледа и правното положение на потребителя с оглед на предвидените в националната правна уредба средства за предотвратяване на прилагането на неравноправните клаузи,

– за да се отговори на въпроса дали неравнопоставеността е възникнала „въпреки изискването за добросъвестност“, е важно да се провери дали, като постъпва добросъвестно и справедливо с потребителя, продавачът или доставчикът може основателно да очаква, че потребителят ще се съгласи със съответната клауза при индивидуални преговори.

Член 3, параграф 3 от Директива 93/13 трябва да се тълкува в смисъл, че приложението, към което препраща тази разпоредба, съдържа само примерен и неизчерпателен списък на клаузи, които могат да бъдат обявени за неравноправни.

Post Views: 60

БАНКЕРЪ

Банката държи парите ми, аз плащам на банката … но ги мързи да ме обслужат!

Днес имах лошият късмет да отида до банка.

И то не за кредит, ипотека, инвестиции или някаква сложна финансова операция.

Картата ми беше изтекла и новата вече беше готова. Трябваше буквално да отида и да си я взема. Викам си бързо ще свърша.

Още с отиването имаше опашка от 2-ма човека извън банката. Седят и чакат. Първо помислих, че чакат някого на въздъх, ама се оказа, че вътре било пренаселено и няма места. И така седяхме около 20 минути обаче на тези им писна да чакат и изчезнаха и останах първи навън. Викам си, че ще рискувам и ще влизам, макар ще е пренаселено.

Влизам в ОББ, гледам – пред мен двама души, две гишета работят. Викам си: идеално, десет минути и приключвам. Не било голяма опашката, просто няма къде да се седне. Минаха десет минути. После двайсет. После половин час. После 40 минути. По едно време спрях да гледам часовника, защото само се ядосвах. Двамата души пред мен продължаваха да са на двете гишета. Аз вече бях минал през всички фази – първо гледаш телефона, после Facebook, после Instagram, после ТикТок, после четеш новини, въпреки че знаеш, че нищо ново няма да е станало за последните четири минути. Накрая просто седиш и гледаш хората. Времето е спряло…

И тогава започнах да наблюдавам какво всъщност се случва на гишето пред мен. На човека му дадоха някакви документи и принтерът тръгна. И печата. И печата. И продължава да печата. Сигурно му извадиха 20–30 листа. Той подписва един, после втори, после трети, после му обръщат нещо, пак подписва. По физиономията му вече личеше, че и той няма никаква идея какво точно подписва. В един момент си казах: този човек ако е дошъл да си смени картата с нова – спукана ми е работата.

И седя аз и гледам това чудо през 2026 година. Всичко било дигитално. Банката ми е в телефона. Плащам с часовника. Картата ми може даже да не съществува физически и пак да плащам с нея. Превеждам пари за секунди. Телефонът ми разпознава лицето. Обаче в банковия офис един принтер изплюва половин пакет А4, човекът подписва като за световно, а аз чакам повече от час да ми подадат една пластмасова карта през бюрото.

И докато чаках, започнах да се замислям колко уникални отношения имаме с банките. Защото банката някак винаги намира начин да те таксува. Имаш сметка – такса. Имаш карта – според продукта и пакета може да имаш такса. Правиш определени операции на каса – такса. Теглиш пари по определен начин – такса. Внасяш пари – такса. Искаш някаква допълнителна услуга – такса. И аз си викам – добре бе, няма лошо. Частна компания е, услугите струват пари. Само че като аз трябва да плащам за толкова неща, защо когато банката трябва да направи нещо за мен, моят един час е безплатен Това е единствената услуга, която явно аз предоставям на банката без такса – времето си.

И най-странното е усещането. Това са моите пари. Моята сметка. Моята карта. Аз съм клиентът. Аз плащам. Обаче като вляза в банков офис, след 50 минути чакане започвам да се чувствам все едно съм дошъл да се моля: „Извинявайте много, когато ви е удобно, ако може евентуално да ми дадете картата… Няма проблем, аз съм си освободил деня.“ А банката никога няма подобен проблем, когато трябва да вземе нещо от теб. Не съм виждал банковата система да се разсее и да забрави някоя такса. Никога не съм получил съобщение: „Уважаеми клиенте, поради голяма натовареност този месец не успяхме да ви начислим таксата. Ще опитаме отново, когато колегата се освободи.“ Там автоматизацията работи прекрасно.

Накрая мина повече от час и най-после ми дойде редът. Ставам с едно особено чувство, все едно на летището са извикали моя полет след 14 часа закъснение. Отивам, вършим каквото трябва, взимам картата и излизам. Цялото ми ходене до банката за нещо, което в главата ми беше „ще прескоча за десет минути“, се превърна в мероприятие. И докато излизах, си казах нещо много просто. Аз нямам проблем да плащам за услуга. Но ако ще ме таксувате за какво ли не, поне направете така, че да не се чувствам като наказан, когато ми се наложи да я ползвам.

Защото в един момент отношенията стават малко странни – аз плащам на банката, банката държи парите ми, а накрая пак аз седя и чакам банката да благоволи да стигне до мен.

Май затова вече най-страшното съобщение от банката не е „недостатъчна наличност“.
По-страшното е:„За извършване на операцията е необходимо да посетите офис“ Като го видиш, отменяш си срещите за деня, зареждаш телефона, взимаш вода и тръгваш. Все пак не знаеш кога ще се върнеш.

Споделете мнението си в коментарите! 👇

СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ

ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА

ПЕСНИ ЗА ДЕЦА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

Post Views: 2

БАНКЕРЪ

КОЙ ЩЕ ОЦЕЛЕЕ

Залата беше затворена за външни лица.

Тежките завеси бяха спуснати, телефоните — изключени и оставени в метална кутия до входа. Двайсет и пет души седяха около дългата маса. Всеки от тях беше собственик или контролираше банка. Някои бяха милиардери. Други — хора, които от години стояха зад финансови групи, чиито имена никога не се появяваха публично.

Тази вечер обаче никой не се интересуваше от пари.

Въпросът беше един:

Кой ще оцелее?

Последните месеци бяха превърнали държавата в място, където законът и страхът все по-трудно се различаваха.

От БНБ идваха проверки след проверки. Министерството на финансите намекваше за „необходимост от стабилизиране“. Прокуратурата започваше производства по сигнали, които вчера никой не беше чувал. А междувременно по улиците хора, които всички познаваха, но никой не назоваваше, започваха да определят кой бизнес ще работи и кой — не.

Имаше и друго.

Телефонни обаждания.

Анонимни предупреждения.

„Внимавай.“

„Не пътувай с децата си.“

„Знаем къде е жена ти.“

Един от банкерите беше получил снимка на къщата си, направена от улицата предишната вечер.

Друг беше намерил куршум върху предния капак на автомобила си.

Трети вече не водеше децата си на училище.

А най-страшното беше, че никой не знаеше кой стои зад всичко това.

Или по-точно — всички имаха своите предположения.

— Това вече не е държавен натиск — каза тихо един от мъжете. — Това е система.

— Система? — изсмя се друг. — Система беше преди. Сега е война.

Някой спомена прокуратурата.

Друг — БНБ.

Трети заговори за чужди служби, които се опитвали да влияят върху финансовия сектор.

После разговорът се насочи към нещо, което всички избягваха.

Мафията.

Не онази от старите вестници. Не мутрите с анцузи и дебели вратове.

Новата.

С костюми.

С адвокати.

Със свои хора в институциите.

С влияние върху полиция, прокуратура, спорт и бизнес.

— Вече управляват и мачовете — каза един от банкерите. — „Черното тото“ не е просто някаква далавера. Там се въртят пари, влияние и хора.

Никой не отговори.

Всички знаеха, че това е само върхът.

Тогава се обади Емо.

Той притежаваше двадесет и седем процента от една от банките. Беше бивш служител на силовите структури и през годините беше изградил репутация на човек, който не обича да пита.

Баща му също бил човек с влияние в старата система.

Емо беше преживял прехода по свой начин.

Той не говореше много.

Но когато говореше, хората обикновено мълчаха.

Тази вечер обаче направи грешка.

— Трябва да направим това — каза той.

Няколко души се спогледаха.

— Кое „това“? — попита един.

Емо се наведе напред.

— Казах какво трябва да направим. Всеки от вас да осигури хората си. Контактите си. Ресурсите си. И никой да не предприема нищо самостоятелно.

Тонът му беше заповеднически.

— Емо — прекъсна го някой, — ние не сме ти подчинени.

— Не съм казал това.

— Именно така звучиш.

В залата се появи напрежение.

Емо се облегна назад.

— Ако някой има по-добра идея, да я каже.

Мълчание.

Тогава се обади човекът, който седеше до него.

Неговият приятел от двадесет години.

Човекът, който притежаваше 98% от собствената си банка.

Двамата бяха почти неразделни. Ходеха заедно на почивки с приятелки, пътуваха по света, вечеряха почти всяка седмица. Познаваха се почти от деца. Ходеха заедно по гаджета.

Но тази вечер приятелството не можеше да промени едно нещо:

Всеки от тях беше собственик.

Равен на останалите.

— Емо — каза той спокойно, — не говори така.

Емо го погледна.

— Как?

— Като че ли командваш всички.

— Аз просто казвам какво трябва да направим.

— Не. Казваш какво ти смяташ, че трябва да направим.

Няколко души наведоха глави.

— Нека чуем останалите — продължи приятелят му. — Тук има двадесет и пет души. Всеки има собствена информация. Всеки има свои контакти. Всеки има семейство, служители и интереси. Не можеш да влезеш в тази стая и да започнеш да раздаваш заповеди.

Емо се усмихна студено.

— Добре. Слушай.

— Слушам те от двайсет години.

Този път усмивката изчезна.

За няколко секунди никой не каза нищо.

После разговорът продължи.

Говориха за ликвидност.

За сигурност.

За охрана.

За резервни канали.

За това кои хора могат да бъдат подкупени и кои — не.

За това кои институции все още могат да бъдат използвани законно.

И кои вече не трябва да бъдат докосвани.

В един момент Емо отново се намеси.

— Ако чакаме всеки да си каже мнението, ще ни няма, преди да сме взели решение.

— А ако вземем грешно решение? — попита някой.

Емо не отговори.

Срещата продължи още почти час.

Накрая хората започнаха да стават.

Столовете се отдръпваха един по един. Някои си подаваха ръце. Други само кимаха.

Емо остана до масата.

Приятелят му също.

За първи път от двайсет години между тях стоеше нещо невидимо.

Не беше кавга.

Не беше омраза.

Беше усещането, че светът около тях се разпада и никой вече не знае на кого може да вярва.

— Емо — каза тихо приятелят му.

— Да?

Той го погледна право в очите.

После се изправи.

— Стига бе, Емо. Дай да видиме кой ще оцелее.

Емо замълча.

Вратата на залата се затвори.

А отвън, в тъмния коридор, вече чакаха шофьорите.

Никой не знаеше дали ще се върнат отново в тази зала.

И никой не знаеше кой от тях ще бъде там следващия път.

Защото в държава, в която властта, парите и страхът вече се бяха преплели толкова силно, въпросът вече не беше:

Кой е най-богат?

Не беше и:

Кой има най-голяма банка?

Въпросът беше много по-прост.

Кой ще оцелее?

Post Views: 85

БАНКЕРЪ

Задава се двойно увеличение на лихвите през тази година

Πpичинaтa зa пpoмянaтa e влoшeнaтa инфлaциoннa ĸapтинa.

Eвpoпeйcĸaтa цeнтpaлнa бaнĸa мoжe дa пoвиши лиxвeнитe пpoцeнти двa пъти пpeз тaзи гoдинa, cлeд ĸaтo вoйнaтa c Иpaн зacили oпaceниятa oт нoв инфлaциoнeн нaтиcĸ. Toвa пoĸaзвa пpoyчвaнe нa Вlооmbеrg cpeд иĸoнoмиcти, пpoвeдeнo мeждy 4 и 7 мaй.

Cпopeд aнĸeтиpaнитe eĸcпepти EЦБ щe пpeдпpиeмe двe yвeличeния нa дeпoзитнaтa лиxвa c пo 0,25 пpoцeнтни пyнĸтa — пpeз юни и ceптeмвpи. Taĸa тя мoжe дa ce пoвиши oт ceгaшнитe 2% дo 2,5% дo eceнтa. Πpoгнoзaтa вeчe e пo-близo дo oчaĸвaниятa нa финaнcoвитe пaзapи, ĸoитo зaлaгaт нa пoнe двe пoвишeния пpeз 2026 г.

Πpи пpeдишнoтo пpoyчвaнe иĸoнoмиcтитe oчaĸвaxa caмo eднo yвeличeниe нa лиxвaтa.

Πpичинaтa зa пpoмянaтa e влoшeнaтa инфлaциoннa ĸapтинa. Aнaлизaтopитe вeчe пpoгнoзиpaт, чe инфлaциятa в eвpoзoнaтa щe дocтигнe 2,9% пpeз тaзи гoдинa cпpямo 2,8% в пpeдишнaтa aнĸeтa. Oчaĸвaниятa ca тя дa ce зaбaви дo 2,1% пpeз 2027 г. и дa ce въpнe ĸъм цeлтa нa EЦБ oт 2% пpeз 2028 г.

Πpипoмнямe, чe пpeди двe ceдмици иĸoнoмиcт oт итaлиaнcĸaтa Униĸpeдит ĸoмeнтиpa cъщo пpeд Моnеу.bg, чe вeчe ce oчaĸвa двoйнo yвeличeниe нa лиxвитe пpeз тaзи гoдинa.

Зaceгa цeнтpaлнaтa бaнĸa ce въздъpжa oт дeйcтвия, дoĸaтo oцeнявa иĸoнoмичecĸитe пocлeдcтвия oт ĸoнфлиĸтa в Близĸия изтoĸ. Члeнът нa Изпълнитeлния cъвeт нa EЦБ Изaбeл Шнaбeл вeчe пpeдyпpeди, чe пapичнaтa пoлитиĸa тpябвa дa бъдe зaтeгнaтa, aĸo eнepгийният шoĸ ce paзшиpи ĸъм ocтaнaлaтa чacт oт иĸoнoмиĸaтa.

Kлючoв фaĸтop зa peшeниeтo пpeз юни щe бъдe дaли Opмyзĸият пpoтoĸ ocтaвa oтвopeн, зaяви нaпycĸaщият пocтa cи зaмecтниĸ-пpeдceдaтeл нa EЦБ Лyиc дe Гиндoc. Πo дyмитe мy нивoтo нa нecигypнocт в мoмeнтa e “бpyтaлнo”.

Bъпpeĸи oчaĸвaниятa зa двe пoвишeния, пpoгнoзaтa нe e eднoзнaчнa. Caмo мaлĸo мнoзинcтвo oт иĸoнoмиcтитe пpeдвиждaт втopo yвeличeниe пpeз ceптeмвpи. Cъщeвpeмeннo пpoyчвaнeтo пoĸaзвa, чe oщe пpeз мapт 2027 г. мoжe дa пocлeдвa пoнижeниe нa лиxвитe.

Πpичинaтa e oтcлaбвaнeтo нa иĸoнoмичecĸитe пepcпeĸтиви. Aнaлизaтopитe вeчe oчaĸвaт pacтeжът в eвpoзoнaтa пpeз 2026 г. дa бъдe 0,8% вмecтo 0,9%, ĸoлĸoтo бeшe пpeдишнaтa пpoгнoзa. Зa 2027 г. ce oчaĸвa иĸoнoмиĸaтa дa нapacнe c 1,3%, a пpeз 2028 г. — c 1,5%.

Post Views: 96