БЪЛГАРИЯ
„Мутресата от село може да измъкнеш, ама селото от мацето – не може.”
Е, на всички ни стана ясно!
Както имаше една мисъл: „Мацето от село може да измъкнеш, ама селото от мацето – не може.”. Но пък ПП не прави дори бледи опити да прикрие селско-работническият си произход и възпитание. Явно спомняйки си младостта и очевадно забравяйки поста си, който по случайност заема, ПП покани Президента на България Румен Радев „на кафе”. Пак добре, че не го покани на мезе и ракия….
Държавният протокол започва да прилича на НЛО – всички са чували, ама никой не го е виждал в реалността. В протокола има разни видове визити – „на добра воля”, „официално посещение”, „неофициално посещение”, „молитвена закуска” и прочие, но „на кафе” е ново, иновативно нововъдение в етикета. Но пък ПП толкова си може. Явно смята, че в Народното събрание няма никаква пречка по медиите да кани Президент на кафе, за да си говорят по сериозни държавни теми /е, доколкото й е във възможностите, разбира се/.
Освен недопустимото пренебрежение към протокола и етикета, традиционни за цървулите на управляващата шайка, ПП си позволява и да поставя условия за придружителите на Президента. Обвинявайки го директно, че слуша съветниците си и няма собствени мисли. Пак по медиите! Явно ПП си представя как на задушевен разговор в Народното събрание на кафенце, Президентът ще се отпусне и ще си сподели с нея всички размисли за политиката, БСП, ГЕРБ и нея в частност! Без някой да му пречи, разчувстван от кафето и компанията на ПП, ще се разберат, ще плеснат с ръце и ще се прегърнат. Или поне ПП така си го представя във фантазията си.
Освен това, от интервюто разбираме, че Президентът не бил НЕЙНИЯТ президент. Тя искала неин си президент. И слава Богу, бих казала аз! Дори в най-зловещите си фантазии не мога да си представя да харесвам същите личности /или същества/ като ПП! Все пак душевните извращения трябва да имат някаква граница!
И най-накрая, ПП си каза честно: Ама аз съм си Цвета от Кърджали!
На всички ни стана ясно!
Елена Гунчева