Евреинът Сюлейман паша корми бременни българки! 16 000 са изклани, 1200 умират от глад по време на геноцида

На 31 юли се навършиха 139 години от геноцида и опожаряването на Стара Загора от войските на Сюлейман паша. Касапницата е епизод от Руско-турската освободителна война (1877-1878). Трагедията се предхожда от няколко събития.

На 22 юли 1877 г. (10 юли стар стил) Девети кавказки драгунски полк, предвождан от херцог Николай Максимилиянович Лайхтенбергски, влиза в Стара Загора и го освобождава. На 23 юли (11 юли стар стил) генерал Гурко и генерал Столетов са тържествено посрещнати в ликуващия град. Предният отряд на руската армия, състоящ се от 12 000 души, сред които и 6 дружини български опълченци под командването на ген. Гурко, овладява важни позиции, които ограничават преминаването на турските войски от Южна България.

На 24 юли (12 юли стар стил) генерал Гурко свиква заседание на българските първенци. Избрана е привременна управителна комисия с председател Петко Рачов Славейков – организатор на първата гражданска власт в града. На 29 юли (17 юли стар стил) херцог Лайхтенбергски напуска Стара Загора и се отправя към Нова Загора, където е трябвало да се съберат всички части на Гурковия отряд. На 30 юли (18 юли стар стил) отрядът на херцог Лайхтенбергски поема обратно пътя към Стара Загора, за да не нахлуят турците в незащитения град.

В същото време 48-хиляден турски отряд, командван от Сюлейман паша, се насочва към Стара Загора и на 31 юли (19 юли стар стил) предприема настъпление срещу града. След 6-часов бой войските от Предния отряд се оттеглят към Шипченския проход. Част от опълченците и казаците се барикадират в града и съпротивата им продължава до вечерта на 1 август.

В боевете при Стара Загора Самарското знаме, подарено на опълченците от жителите на град Самара, получава първото си бойно кръщение. С него в ръка геройски загива командирът на Трета опълченска дружина подполковник Павел Калитин.

След тежките отбранителни боеве градът е превзет, опожарен и сринат до основи от турските войски.

От 19 до 21 юли 1877 г. продължава старозагорското клане от турската редовна армия на Сюлейман паша (Соломон Леви Явиш – евреин, завършил Сорбоната) с участието на албански башибозук, черкези, командвани от Дай Ахмед, и чирпански цигани.

Актовете на садизъм са ужасяващи. Бременните жени са разпаряни и от коремите им са вадени неродени деца. Хора са нанизвани на шиш и печени като човешко чеверме. Българи са одирани живи, а кожите им са напълвани със слама и са окачвани по дърветата. Много са изгорени живи.

В църквата „Св. Троица“ са изклани 2500 души. Много тела на избитите остават прави, защото няма къде да падат труповете. Изклани са и укрилите се в храмовете „Св. Димитър“, „Св. Богородица“ и „Св. Николай“, които са обстрелвани с артилерия и запалени. Избити са между 14 500 и 16 000 българи, още към 1200 умират от глад и преживените ужаси. Отвлечени са към 10 000 млади момчета, момичета и жени, малко от които се връщат след Освобождението.

Това е може би най-голямото документирано клане в българската история. Градът е напълно изпепелен и остава 5 месеца в ръцете на турците.

Околните села имат същата съдба.

На 14 юли 1877 г. е изклано село Любенова махала, Новозагорско, от турската редовна войска с артилерия, башибозук и черкези, водена от Реуф паша, командващ турския гарнизон в Нова Загора. Само в църквата са заклани 1013 българи, още толкова са убити извън нея. Общо жертвите са над 2000. Погребани са в двора на църквата. Селото е известно като втори Батак.

На 16 юли 1877 г. е изклано населението и опожарено старозагорското село Дълбоки от черкези от турската армия на Сюлейман паша.

На 4 август 1877 г. в Казанлък турците изколват 200 българи пред храма „Св. пророк Илия“.

139 години духовете на невинните жертви още бродят по правите улици на новоизградения град. Те не търсят отмъщение, а синовно преклонение, поклон и молитва.