Хванах мъжа си, че има друга

Хванах мъжа си, че си има любовница. Бях най-добрата домакиня, майка и съпруга. Мъжът ми не знаеше какво е да иде на пазар, да измие чашка или чиния, да изтупа килим. Аз цепех дори дървата за зимата, затварях буркани, карах с колата децата на лекар, на училище, къде ли не. Както казваше и свекърва ми: “Ти, Светланче, си и за мъж, и за жена в къщата, такава ти е орисията.” Външно бяхме идеалната двойка – той си падаше малко темерут, аз бях по-отворена, и двамата обичахме да си стоим вкъщи и рядко ходехме по ресторанти и гости. Мислех, че съм случила на съпруг – скромен, верен, не пие и не пуши, носи си заплатата вкъщи. Веднъж отидох на родителска среща на големия ми син и седнах на един чин с някаква жена, чиято дъщеря е в същия клас. Поздравих я, разменихме приказки.

Усетих, обаче, че ме наблюдава отстрани, някак с интерес. И аз я огледах – дребничка, слабичка, силно гримирана. Симпатична, но нищо особено. Това, което обаче най-силно привлече вниманието ми, беше гривната й – сплетени сребърни нишки, на които за украса има прикачени дребни мъниста.

Тези гривни ги изработвах самата аз една зима, когато останах без работа. Направих няколко и се отказах, работата беше трудна, искаха се професионални инструменти и скъпи материали. Тези няколко гривни останаха в едно чекмедже вкъщи, а няколко от тях подарих на мои приятелки. Попитах непознатата откъде си е купила бижуто. Тя се смути и скри ръката си под чина, било подарък. Реакцията й ме зачуди, но после, като размислих, стигнах до извода, че тази гривна наистина беше моя.

Щом се върнах вкъщи, проверих в чекмеджето, наистина липсваше една. Попитах децата, те не знаеха даже за какво става дума. Попитах мъжа си, той се стресна. Гледаше ме подплашен и явно се чудеше какво да ме излъже. Замълчах си, но почнах да го наблюдавам и да го дебна. Така малко по малко се добрах до истината: тази жена му беше любовница. Научих къде се срещат, видях ги дори няколко пъти заедно да пазаруват, да товарят колата и да ходят в нейния апартамент. Веднъж ги забелязах в едно кафене, друг път ги засякох в киното. Имаха свой таен живот и не се досещаха, че ги разкрих.

Тя беше разведена и аз разбирах, че нямам право да й се сърдя – имаше нужда от мъж до себе си. Но какво липсваше на моя мъж, че беше се повлякъл подире й? Какво не му достигаше? Дълго време набирах смелост и една вечер го попитах. И знаете ли какъв беше отговорът? Не съм го задоволявала в леглото! Онемях от болка. Та той ме беше взел от училищната скамейка, преди абитуриентския бал, девствена още. Откъде можех да знам как да го задоволявам напълно? Знаех това, на което той ме научи, нали ми беше единственият.

Разведохме се тихомълком, роднини и приятели бяха много изненадани. На никого нищо не казах, но продължавам да се питам: това ли беше истината за нашата раздяла? Ако беше пияница или побойник, нямаше да ми е така тежко. Но той ме остави с един огромен въпрос, на който нямам отговор: наистина ли не мога да задоволя един мъж?

Светлана