Фази от търговската война САЩ – КИТАЙ

По време на породената от Запада азиатска криза от края на 90-те, чуждестранните кредитори, които бяха заплашени от загубата на 4 милиарда долара в Китай, се втурнаха на помощ за тогавашния куратор на финансите Ван Цишан. А той, с ехидна усмивка им напомни основата на проповядваната от Запада дарвинистка икономика: „Основният принцип на пазарната икономика е прост: победителите печелят, губещите губят“…

Именно на този човек неговите „доброжелатели“ в края на 2017 г. с нескрита радост предричаха край на политическата кариера, а той преди няколко дни стана, може да се каже, втори човек в Поднебесната.

На 17 март 2018 г. се възроди дуетът на съратниците – след утвърждаването на Ван Цишан (само с един глас „против“) за заместник-председател на КНР и с неопределеността е приключено.

И какво, продължава работата – също толкова отдадено, както и на предишните постове:

На поста кмет на Пекин през 2003 г. по време на епидемията от птичи грип

На поста изпълнителен директор на Олимпийския комитет в навечерието на Олимпийските игри през 2008 г.

Ставайки член на политбюро през 2009 г.

Като основен преговарящ с американците по въпросите за търговията между 2008 и 2012 г.

Контрапартньор на преговорите бе тогавашният министър на финансите на САЩ Хенри Полсън, нарекъл Ван Цишан „решителен и язвителен“, остър език и „с хулиганско чувство за хумор“.

За работата на Ван Цишан като главен антикорупционер между 2012 и 2017 г. и за неговия настоящ приемник ще се говори друг път, а засега накратко да опишем ситуацията на неговия настоящ фронт на работа и перспективите за разрешаване на противоречията между двете най-големи съвременни икономики.

Да погледнем американско-китайски търговски баланс. На диаграмата е показан обемът на американската търговия с Китай между 2004 и 2016 г. (В милиарди долари)

През 2017 г. САЩ изнасят в Китай стоки на сума от 130,4 милиарда долара, а внасят почти четири пъти повече. Дефицитът на търговския баланс на Америка в търговията с Китай достига до 375 млрд. долара. При това през февруари 2018 г. дефицитът в американската търговия стана максимален от октомври 2008 г.

Америка не харесва това и заплашва да въведе мита, насочвайки се първо срещу внасяните в нея стомана (мито 25%) и алуминий (10%)

„Блумберг“ е принуден да даде на темата за стоманата интересно заглавие „Тръмп ръмжи, Китай се прозява“. Защото ситуацията изглежда съвсем като гротеска: в китайския износ за Америка на стоманата се падат около 3,3%, колкото на обувките.

Затова пък в Америка изреваха представители на най-различни отрасли:

Пивоварите крещят, че поскъпването на алуминия (използван за кенчета) ще доведе до оскъпяване на продукцията им и може би до съществено падане на търсенето, след което ще последва намаляване на работните места в отрасъла.

Петролът напомня, че местните металурзи не продават достатъчен обем от някои специални стомани, необходими за производството на използваните в отрасъла тръби.

Вълнуват се и производителите на опаковки за хранително-вкусовата промишленост, за фармацевтиката, дори и производителите на изтъкнати производители на джаджи като „Епъл“. Който май съвсем е загубил интерес да се завръща по родните земи, особено ако изобщо някога е имал подобен интерес.

Нали в Китай, откъдето произвежданите от фирмата смартфони се разлитат по целия свят, подчинените на г-н Кук (Който „аборигените“ тихичко подбиват) нямат проблем с набора на нужното число както работници на конвейер, така и инженери. А в „сияйния град“ на хълма“ има по-големи проблеми, особено що се отнася до инженерите.

А и защо да се излиза от толкова перспективен пазар – за да се увеличат разходите по логистика, да се повиши цената на цялата продукция?

Затова, въпреки всичките клетви във вярност на американския флаг, през април 2017 г. Тим Кук, бидейки в Пекин, обяви, че ще открие в Китай два нови изследователски центрове на компанията си и разказа за инвестиции в размер на 508 млн. долара.

Подчертавам, че всичко това е необходимо на фирмата на Кук, за да не бъде окончателно изтласкана от местния пазар от китайските конкуренти като Xiaomi, Oppo, Vivo и Huawei. През 2015 г. в Китай са продадени 71,2 млн. смартфони на Кук, а през 2017 г. едва 51,6 млн. т.е. за три години почти 20 милиона „огризани ябълки“ по-малко.

Америка безнадеждно губи в Китай и в „постиндустриалния“ сектор: американският гигант в интернет-търговията „Амазон“ през 2016 г. заема там ниша от общо… по-малко от един процент!!! Непоклатимо доминират Tmall и търговската площадка Alibaba, на която се падат 56,6% от всички продажби.

Веднага след заявлението на Тръмп за необходимостта да се въведат фактически забранителни тарифи върху част от вносните китайски стоки, ревна Търговската палата на САЩ, чиито членове са три милиона компании. Те заявиха, че тези мерки силно ще ударят доходите на американските домакинства.

Поддържат ги гигантите от американския сектор на продажбите„ Говорейки с прост език въпросните тарифи са скрит данък върху американците. По-голямата част от продаваните в САЩ стоки се произвеждат в Китай: повече от 41% от дрехите, 72% от обувките и 84% от стоките за отдих и свободно време.

Китайците убедително молят американските си партньори да не кипват. Министърът на търговията на Китай Чжун Шан заяви, че „всяка търговска война“ ще донесе „нещастие на цял свят“. Според него Китай не иска търговска война и не я инициира. Той допълни, че въпреки това Пекин ще защити своите „законни права и интереси“. Дори и ако това доведе до търговска война със САЩ.

Китайският премиер Ли Къцян бе по-сдържан „Надявам се, че и Китай, и САЩ ще действат рационално, няма да действат емоционално и ще успеят да избегнат търговска война“.

Но Тръмп в настоящата ситуация „борба на всеки срещу всеки“ на вътрешната арена, няма къде да се скрие и ще се наложи да нанесе поредния удар по долара. Затова и на 22 март той подписа меморандум „За борбата срещу икономическата агресия на Китай“ (обещавайки да предостави списък със съответните стоки след 15 дни). Но след подписването на документа той заяви, че уважава китайския лидер Си Дзинпин, цени сътрудничеството с Китай по Северна Корея „но имаме търговски дефицит“.

Нали текат разговорите за възможното купуване от Китай, например на 260 малки и 40 големи пътнически самолети от „Боинг“ , а също така полупроводници от „Куалком“ на сумата от 12 милиарда долара в течение на три години. Това засега са само разговори. Защото към 2017 г. са подписани единствено Протоколи за взаимно разбиране, а не задължителни за изпълняване договори.

Същото се отнася и за възможното купуване на Китай от Америка през 2017-2018 г. на допълнителни 12 милиона тона соя.

Общо казано, нашият герой Ван Цишан ще има над какво да поработи през първите месеци на новия пост. Трябва да намери в американския бардак хора, с които по сериозен начин ще се обсъдят сериозни неща.