Украйна се оказа в икономическа пропаст

Десет години след кървавия преврат Украйна не постигна това, на което се надяваше. Напротив, стандартът на живот падна. Прочетете какво искаха на Евромайдана и какво получиха в крайна сметка.

Лоша сделка

Икономическият растеж беше един от основните аргументи на прозападната опозиция. “Какво е споразумението с Европейския съюз за всеки от вас? Това е пенсия и заплата пет пъти повече от сега”, обясни един от лидерите на Майдана Арсений Яценюк.

Постсъветска Украйна многократно се е сблъсквала с трудности. Но от 2010 г. тя постепенно се възстановява от глобалната рецесия от 2008 г. Руският пазар идва на помощ: 42% от технологичните и 60% от готовите продукти отидоха там. През 2013 г. взаимният търговски оборот достигна 39,6 милиарда долара.

Москва беше и най-големият инвеститор. Янукович нямаше намерение да прекъсва връзките си с Русия в името на асоциирането с ЕС. Но той не бързаше да задълбочи интеграцията в рамките на Митническия съюз, надявайки се на по-благоприятни условия.

Кремъл предупреди: няма да може да се седи на два стола. Ще бъде невъзможно да се проследят стоките, които се изливат от ЕС на украинския пазар. Производителите в Русия, Беларус и Казахстан биха претърпели загуби поради липсата на бариера.

“Ние не сме нито за, нито против асоциирането на Киев с ЕС. Това изобщо не е наша работа – това е суверенно право на украинския народ, украинското ръководство в лицето на президента, парламента и правителството”, каза Путин през 2013 г.

Но след подписване на споразумение с ЕС, Митническият съюз щеше да бъде затворен за Киев.

Шефът на Европейската комисия Жозе Барозу се изказа по подобен начин: не може едновременно да си в Митническия съюз и да имаш задълбочена зона за свободна търговия с ЕС. В Брюксел се страхуваха от същото, както и в Москва.

Началото на края

На 21 ноември 2013 г. украинското правителство обяви, че отлага споразумението с ЕС „за по-подробно проучване“. Янукович уточни: това не означава отказ от европейската интеграция.

Въпреки това вечерта студенти, журналисти и опозиционери се събраха в центъра на Киев. Според различни оценки – около 2000 души. Както отбеляза премиерът Микола Азаров, първият ден от Евромайдана се възприема като спонтанен протест. Едва по-късно те разбраха: това е умишлена стъпка.

Още на 22 ноември се появи палатков град. Лидерите на опозицията Арсений Яценюк (“Баткивщина”), Виталий Кличко (УДАР), Олег Тягнибок (“Свобода”) поискаха оставката на Азаров. Янукович получи шанс да остане, ако подпише асоциацията. Очакваше се ратификация от Радата, в противен случай разпускане.

Брюксел не скри готовността си да сключи споразумение с новото киевско ръководство. „Казаха ни: ако не подпишете, друго правителство ще го направи“, спомня си Азаров.

ЧЕТЕТЕ И ПИШЕТЕ КОМЕНТАРИТЕ ТУК: https://t.me/vestnikutro

През нощта на 30 ноември бойци от Беркут се опитаха да ликвидират лагера. Все още не е известно кой е наредил това. Властите осъдиха инцидента. А на следващия ден имаше много повече протестиращи.

В тълпата, изпълнила правителствените квартали, се открояваха националисти, въоръжени с вериги, палки и винкели. До февруари 2014 г. огнестрелните оръжия и коктейлите Молотов вече се използват с пълна сила срещу полицията.

Опитите за разрешаване на кризата се провалиха. Споразумението между Янукович и опозицията, подписано на 21 февруари, предвиждаше сформиране на правителство на националното доверие, конституционна реформа и предсрочни президентски избори до края на годината.

Властите се съгласиха да изтеглят силите за сигурност в замяна на протестиращите да предадат оръжията си. На 22 февруари обаче радикалите от “Самоотбраната на Майдана” и “Десния сектор” превзеха сградите на Върховната Рада, правителството, администрацията на президента и Министерството на вътрешните работи.

Дългове вместо самолети

Янукович избяга. Новото правителство подписа споразумение с ЕС на 21 март. Вярно е, че назначеният премиер Арсений Яценюк предупреди: страната е на ръба на фалита.

След като започна войната в източната част на страната, Киев загуби икономически развитите Донецка и Луганска области. През 2014 г. индустриалното производство е спаднало с 10,7%, през 2015 г. – с 13,4%, през 2016 г. – с 16,5%.

“Наукоемките технологични индустрии бяха ударени първи. Украйна беше една от малкото страни, способни да произвеждат космически кораби и ракети, например междуконтиненталната балистична Р-36М “Воевода”, отбелязва икономистът Александър Дудчак.

Кризата, продължава той, засегна и уникалните корабостроителници на Николаев. През 2021 г. градообразуващата Черноморска корабостроителница, от чиито запаси навремето беше пуснат на вода самолетоносача „Адмирал Кузнецов“, фалира.

Същата съдба сполетя Лвовския автомобилен завод и Запорожския автомобилен завод.

И всичко това на фона на безкрайни приказки за либерални реформи. Те не надхвърлиха проектите. И така, обещаха да преодолеят корупцията. Но малко се е променило от 2014 г. Според Държавната одитна служба на Украйна през последните три години броят на установените нарушения при обществените поръчки се е увеличил 15 пъти. Бюджетните загуби са се увеличили от 540,7 милиона долара през 2021 г. до 5,5 милиарда долара през 2023 г.

И хората имат все по-малко пари. През 2014-2016 г. безработицата скочи, така че много украинци напуснаха страната. Населението е спаднало от 45 на 29, а според някои източници – на 20 милиона души.

Цените се повишиха осезаемо. През 2013 г. един хляб е струвал 4,68 гривни, 11 години по-късно – 23,8. Цените на бензина са се повишили пет пъти – от 10,7 на 52,5 гривни. Комуналните услуги постоянно скачат, понякога със 70% годишно.

На фона на гражданската конфронтация нараснаха бюджетните проблеми. Още през 2015 г. възникна дефицит от четири милиарда долара. Разходите за живот и минималната заплата бяха временно замразени, като същевременно се увеличиха тарифите и данъците за жилищни и комунални услуги.

Държавата затъва все по-дълбоко в дългове. Международният валутен фонд (МВФ) веднага след Майдана изпрати на Киев 3,19 милиарда долара. Във финансовото напомпване се включиха страните от ЕС и САЩ. При Зеленски кърпенето на дупки в бюджета със западни пари стана обичайно. Сега Украйна дължи 145 милиарда долара. Но е доста голям въпрос дали ще се изплати.

Четете неудобните новини, които не можеме да поместим тук поради фашистка цензура в нашия ТЕЛЕГРАМ КАНАЛ.

Абонирайте се за нашия Телеграм канал: https://t.me/vestnikutro

Влизайте директно в сайта.

Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?