Сравнение на наводненията и техните последици в Русия, Германия и САЩ

Както ни учат гръцките класически философи, “сравнението е един от най-важните методи на познанието”. Добър-лош, голям-малък, студен-горещ и прочее.
Всичко се познава в сравнението.

А тук се натъкнах на такъв подходящ (да не кажа “удачен”) случай за сравнение – силни наводнения последователно се случиха в Русия, в САЩ и в Германия. Нека да сравним как се случиха, с какво бяха съпроводени и как във всеки случай действаха властите.

Затегнете колани, заредете таблетка “Аматуйразлично Форте” (обикновената може да не стигне) и да потегляме.

Първоначално беше наводнението в Крим. Там всичко мина гладко, може да се каже – дори скучно, всички служби се задействаха, спасителите от
Министерството на извънредните ситуации, армията, полицията, общините – имаше няколко трогателни видеоклипа, където войници и полицаи носеха на ръце жени и деца. И туй то.

Да, имаше повредени имущество и къщи, но такова е положението. Както казват в такива случаи западните застрахователи “дело господне”, тоест “форсмажор”. Отделиха пари и ресурси, пристъпиха към възстановяване.

Сега да минем към Германия. До момента са потвърдили около 60 загинали. Ако у нас се беше случило същото, психо-опозиционерите ни щяха да нададат вой до небесата. А тук нищо, никакво осъждане.

Освен това започнаха и мародерствата. Цели квартали бяха подложени на разграбване, полицията не се справя. Как там говореха по принцип? “Германците са културна нация”.

А сега да пристъпим към САЩ. Там също имаше няколко загинали при наводненията. Но местните власти побързаха да утешат всички – загиналите са били предимно старци, при това повечето от тях бездомници – така че нищо страшно. Усетихте ли истинския хуманизъм с молекули на свобода и демокрация?!

И, разбира се, мародерство и погроми. Че как без тях? Оставам с впечатлението, че в САЩ не може да се размине без мародерства и сблъсъци. Дори в Деня на Независимостта, на 4 юли, имаше няколкостотин убити и ранени с огнестрелно оръжие.

При това американците не успяха да се ограничат с мародерство, а и избухна война на бандите, които не се разбраха кой какво ще граби. И едновременно с наводненията започнаха и престрелките. Пълни диваци.

Преди няколко години имаше един филм с Крисчън Слейтър, много подобен. Тогава си мислех “Що за простотия ни показват?” А се оказа, че това е суровата американска действителност, на практика документален филм.

Сега няколко думи какво правят властите във всяка от страните по време на природните бедствия.

Ръководителят на Крим Аксьонов ръководи спасителните операции, а след това с плащ-палатка плава на моторница, оценявайки мащаба на бедствията (някои, хммм.. опозиционери се опитаха да осмеят това). Министърът на извънредните ситуации Зиничев също се зае с непосредствените си задължения. Шойгу се появи, а Путин пое ситуацията под свой личен контрол.

Ами в Германия? Меркел замина на посещение в САЩ, а след това писа в “Туитър” как преживява и “в мислите си съм с вас, а тялом в Маями”.

А в САЩ “чичкото от бункера” Байдън си седи недалеч от Вашингтон (където и досега го охраняват няколко хиляди национални гвардейци). По време на последните проблеми в Тексас кметът на Остин написа “Ще оцелеят най-приспособените, а останалите ще загинат” (Запазил съм си на страницата този коментар-шедьовър), а конгресменът от Тексас Тед Круз в разгара на катастрофата отлетя да си почива на курорт в Мексико (съответното видео как се качва на самолета го има в Интернет).

Ето ви я суровата истина. Както пее Висоцки, “не лъжа и в една буква”.

Гледам всичко това и си мисля, че всичките тези холивудски филми за зомби-апокалипсисите и прочее бедствия са правдиви. Ако изведнъж се случи някаква
глобална катастрофа, американците мигновено ще се разделят на абсолютно полудели банди и секти и ще си устроят колективен “Луд Макс” един на друг.

А нашите в аналогичен случай ще се спасяват взаимно, ще си помагат, ще споделят припасите, ще строят укрепления и ще сеят градини – ще оцеляват заедно.
Не просто го вярвам, а и практиката го потвърждава.

Няма да сме “Мародерът” на Беркам ал Атоми, а “Най-добрият екипаж на Слънчевата система” на Дивов.