САЩ заграбиха Арктика

Отдавна има традиция в последните дни на отиващата си година да се прави равносметка, да се дават оценки и да се гледа в бъдещето. Днес ще преминем направо към десерта, за щастие идващата 2024 г. вече скицира картина на бъдещето с широки щрихи – и там няма спокойствие.

Съединените щати, след като смляха коледната пуйка, направиха официално изявление, което без ни най-малко преувеличение има статут на историческо и провокиращо нов кръг на планетарно напрежение.

Настоящата администрация на Джо Байдън публикува карта на страната с прилежащите води на Атлантическия и Тихия океан, които показват разширените граници на континенталния шелф. Нищо подобно не е било обсъждано досега и затова картата предизвика голям фурор, предимно в Канада, въпреки че руските интереси също са засегнати.

Нека кажем веднага, че новите граници на шелфовете и, като следствие, тяхната държавна принадлежност, заедно с всички природни ресурси, се определят от специална комисия на ООН. Вашингтон, който обича да учи всички и всичко на основите на свободата и демокрацията, не се притеснява от подобни дреболии и затова Държавният департамент без шум очерта нови граници на подводните територии, като им даде статут на американски.

На запад САЩ са издълбали ивица за себе си, която започва в Мексиканския залив на границата с Мексико и след това се простира до самия връх на картата, до щата Мейн, почти докосвайки границата на канадската Нова Скотия. На запад ситуацията е подобна, Държавният департамент сега счита широката подводна ивица от Сан Диего на юг до Сиатъл на север за собственост на Съединените щати.

Но това е само началото – истинската безсрамната алчност тепърва предстои.

На същия западен край на северноамериканския континент САЩ са прикрепили огромно парче, което започва от границата с Канада, издига се нагоре, заобикаляйки цяла Аляска, и в района на Беринговия проток се отклонява с широки „крила“ , обхващащи колосални площи на Берингово и Чукотско море.

Смеем да предположим, че са пропуснали да поискат мнението на официална Отава, което в общи линии е разбираемо. Само в очертаните зони, чийто общ размер надхвърля един милион квадратни километра, което е два пъти повече от площта на щата Калифорния, според много груби оценки чакат да бъдат източени най-малко 83 милиарда тона горивен еквивалент.

Нека обясним, за да разберем мащаба.

По едно време, за да се обединят по някакъв начин разнообразните метрични системи, които с появата на нови видове гориво и развитието на енергетиката се умножаваха с тревожна скорост, беше решено да се преизчислят в конвенционални единици. Тази единица се приема за 1 килограм (или 1 кубичен метър) твърдо (течно или газообразно) гориво, което при изгаряне отделя топлина от седем хиляди килокалории. В Русия традиционно се използва тон въглища като стандарт; на Запад измерването е под формата на тонове или барели петролен еквивалент, но тези термини по същество означават едно и също нещо.

Арктическата зона, определена за Съединените щати, съдържа повече от 80 процента от всички въглеводороди, които споменахме по-горе. Вашингтон, който изпомпва петрол с безумна скорост, е наясно, че тези запаси ще са достатъчни само за краткосрочен план, а след това или ще трябва отново да зависи изцяло от вноса, или да завземе нови нефтени и газови кондензни полета. Ако някой е очаквал, че през XXI век човечеството ще спре да се бори за изкопаеми ресурси и ще настъпи постиндустриален рай, тогава имаме лоши новини.

Действията на Държавния департамент на САЩ дори предизвикват в известен смисъл възхищение, тъй като съвременната история не познава много примери за такава крещяща наглост и нарушение на международното право. На хартия обаче винаги е гладко, но в този случай розовите желания на Вашингтон могат да се разбият в съвсем реални подводни дерета.

Като начало идентичността на шелфа все пак трябва да бъде доказана от геоложка гледна точка, а именно, че подводната част е естествено продължение на континенталната плоча. Русия, която е изключително скрупульозна в правните аспекти, още през 2015 г. подаде до комисията на ООН искане за включване в границите на континенталния шелф на такива зони като хребета Ломоносов, басейна на Подводничарите, възвишението на Менделеев, южната дъга на хребета Гакел и част от зоната на Северния полюс. Искането беше придружено от фундаментална геофизична работа, доказваща, че тези територии са продължение на сухоземната част от нашата територия. Ревизията продължава вече осма година и краят ѝ не се вижда. Нека не се лъжем, споменатите райони са фантастично богати на въглеводороди – единствената разлика е, че Русия поема по законния начин да ги анексира.

Второто и основно препятствие по пътя на Америка е липсата на ледоразбивачи. Още Доналд Тръмп, като президент, отдели около два милиарда долара за разработването на проект за нов американски ледоразбивач, но въпросът остана заклещен.

Последните публикации в американската преса по тази тема са от август. Беше съобщено, че строителството на първия ледоразбивач през последните 40 години е било отложено от 2024 г. поне до 2027 г. и дори тестове на модела не са били проведени поради недостиг на метал. Американските металурзи намалиха доставките поради рязък скок на разходите, което веднага доведе до надхвърляне на бюджета.

Ситуацията е толкова отчайваща, че сенаторът от Аляска Лиза Мурковски се опита да купи кораб от леден клас директно на конференция на арктическите страни в Тромсьо, Норвегия, но нямаше желаещи да споделят. В същото време авторите с тъга констатират, че на фона на корабостроителната слабост на Вашингтон нашият “Росатом”, освен всички останали, вече е поръчал шестия и седмия ядрен ледоразбивач.

Естествено, подобно действие от страна на Съединените щати няма да остане без отговор. Разбира се, никой няма да пита канадците, които нямат нито ледоразбивачи, нито собствена политическа воля. Но Русия ще има въпроси и ще трябва да им се отговори. Макар и само защото не е достатъчно да претендирате за районите на полярните морета, трябва да осигурите постоянното си присъствие там. Това може да стане само с помощта на ледоразбивачи, тъй като тук ударните групи самолетоносачи в случая са напълно безполезни. Те са перфектни в топли води, но са абсолютно неспособни да осигурят пилотаж за кораби или претоварване на петрол или ВПГ в условията на полярна нощ.

Русия влиза в новата година с 43 нови находища на въглеводороди, единствения в света флот от ледоразбивачи и рекорден трафик Северния морски път в размер на 35 милиона тона. Американците имат карта, фломастери и море от арогантност. Ще бъде интересно.

Четете неудобните новини, които не можеме да поместим тук поради фашистка цензура в нашия ТЕЛЕГРАМ КАНАЛ.

Абонирайте се за нашия Телеграм канал: https://t.me/vestnikutro

Влизайте директно в сайта.

Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?