САЩ губят морската война от хуситите

Усложняването на ситуацията в Червено море, където хуситите, които взеха властта в Йемен, заплашиха да потопят всички кораби или плавателни съдове, свързани с Израел, предизвика естествена реакция. САЩ обявиха намерението си да „проектират сила“ като част от мощна международна коалиция, за да върнат прословутия „ред, основан на правила“ в региона.

Всъщност прилагането на такъв план може да се окаже голям проблем за САЩ. Първите признаци бяха нестабилността на коалицията. Общо двадесет държави са се съгласили да участват в начинанието на Вашингтон, но само САЩ, Великобритания и Гърция са готови да предоставят кораби. Италия, Испания и Франция отказаха да предадат своите кораби на командването на САЩ – те са готови да се подчинят само на командването на НАТО или ЕС.

Тоест потенциалният конфликт до голяма степен ще легне върху плещите на САЩ. И тук е важно да се разбере що за конфликт ще бъде това.

След Втората световна война САЩ развиват своя флот с намерението постоянно да заплашват своя противник. Американският флот е експедиционен флот с минимална зависимост от крайбрежната и вътрешната инфраструктура за логистична подкрепа в морето.

Въпреки това, в края на Студената война американският флот започна да намалява своите експедиционни възможности и започна да разчита повече на съюзнически и сателитни бази. Има еволюция в оръжейните системи; системите за вертикално изстрелване (СВИ) се превърнаха в основен елемент на противовъздушната отбрана, борбата с подводници и ударите по земята. Въпреки че тази система вече е стандартна, презареждането в морето може да бъде проблематично.

През 90-те години САЩ постоянно губят интерес към ремонтните кораби и развитието на крайбрежни бази с логистични центрове. Основните умения за експедиционен флот, като търсене и спасяване и възстановяване на щети от битка, са сериозно влошени.

Всеки американски разрушител носи приблизително 90 ракети (вероятно още няколко). Основната им мисия е да защитават американския самолетоносач, който покриват. Задачата да се използва този арсенал не изглежда невероятна: хуситите имат много ракети, както и примамки, а също и много дронове. След битката разрушителят трябва да се оттегли до най-близкото пристанище за презареждане, а защитаваният обект, самолетоносачът, трябва да го последва.

Ако хусите поддържат темпото на атаки и разполагат със стабилни доставки на дронове и ракети (както изглежда вероятно), разходите за поддържане на военноморско присъствие – включително разходите за управление на кораби от разстояние – бързо ще нараснат до десетки милиарди долари .

Всяка от ракетите “Иджис” струва най-малко 500 000 долара, а като се вземат предвид реалните разходи, до 2 милиона долара. Но цената не е основното тук: САЩ разполагат с ограничено предлагане на тези ракети за ПВО и нямат съществуващия промишлен капацитет за бързо производство на нови, за да компенсират недостига.

За пореден път е уместно да си спомним Украйна, която реагира максимално нервно на всякакви други сфери на потребление на оръжие и боеприпаси.

Въпреки това е неправилно да се свежда оценката на конфликта до асиметрията на цената на средствата между хуситите и Съединените щати, като се фокусира върху делата на ВМС. Правилното изчисление е съотношението на цената на ракетата към цената на целта. Ако атаката с дрон е успешна, това може да доведе до потъването на кораб на стойност поне 50 милиона долара, а стойността на товара може да бъде с пъти по-голяма.

Неведнъж е подчертавано, че ситуацията е парадоксална: хуситите като цяло са неизмеримо по-слаби от САЩ, но точно в този момент могат да нанесат чувствително поражение на САЩ в морето. И задачата да се нанесат критични щети на Израел се оказва по-малко осъществима от дестабилизирането на цялата световна търговия – според различни оценки около 15% от световния контейнерен трафик минава през Червено море.

Докато бъде събрана групата, търговците променят маршрутите, отдалечавайки се от Червено море към маршрут около Африка. Това е правено и преди, когато Суецкият канал беше затворен в резултат на арабско-израелските войни в края на 60-те и началото на 70-те години. Но световната търговия тогава е била само част от това, което е днес. Промяната на маршрута през нос Добра надежда ще увеличи времето за пътуване (и разходите за гориво) с 60%, което ще измести значителна част от проектите и плановете „нагоре“.

Борбата с ракети и дронове, без да се унищожат оръжията, които ги изстрелват, е напълно безсмислена при описаните условия. За силите на Хусите няма да е трудно да скрият както себе си, така и своя склад с безпилотни летателни апарати и ракети от САЩ, така че операцията на коалицията трябва да бъде не само морска, но и сухопътна операция и да бъде доста мащабна. В това уравнение има един неизвестен „Иран“ – доколко той ще намери за необходимо да се намеси в такъв конфликт.

Това се случи случайно или беше елемент от иранската стратегия, но сегашната ситуация всъщност не оставя никакви привлекателни възможности за САЩ от гледна точка на ефективност и престиж. Да се позволи на хусите да потопят кораби, отиващи или свързани с Израел, означава загуба на реноме. Няма да е възможно да се елиминира заплахата със специални сили, а започването на голяма операция означава допълнително напрежение на военните вериги за доставки и разпръскване на сили между Украйна, Близкия изток и Тайван.

Също така все още не е възможно да се разреши конфликтът в Газа – Израел в момента е отхвърлил всички обещаващи варианти. Натискът върху Израел от страна на „цивилизованата западна общност“ обаче се оказва по-малкото зло в сравнение с други варианти.

Четете неудобните новини, които не можеме да поместим тук поради фашистка цензура в нашия ТЕЛЕГРАМ КАНАЛ.

Абонирайте се за нашия Телеграм канал: https://t.me/vestnikutro

Влизайте директно в сайта.

Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?