Санкциите срещу Русия като инструмент „Да направим Америка отново велика”

САЩ прибягват до нелоялна конкуренция, за да отстранят руските компании от световния пазар и да вбият клин между Русия и Европа

На 6 април Съединените щати обявиха, че са решили да отвърнат на руските провокации и „атаките на Русия срещу западните демокрации” като въведоха санкции срещу 38 руски физически и юридически лица. Финансовият министър Стивън Мнучин обвини руското правителство в „злонамерени действия по цял свят, включително за продължаващата окупация на Крим и подстрекаване на насилието в Източна Украйна”, което, по думите му, е предизвикало американската реакция в защита на световната правда. Под ударите на Вашингтон попадна алуминиевата империя на бизнесмена Олег Дерипаска „Русал”, която понесе огромни загуби. Според американците Дерипаска „е обвинен в заплахи към живота на свои конкуренти, незаконно подслушване на длъжностно лице и участие в изнудване и рекет”, поради което е оправдано да бъде наказан от САЩ. Както може да се очаква, местните либерални анализатори се впуснаха да обясняват колко безкористно действат Съединените щати като страж на световния демократичен ред и как това няма нищо общо с някакви скрити замисли. В действителност последните антируски санкции преследват егоистични американски цели. Администрацията на Доналд Тръмп се опитва да ограничи руската конкуренция и наред с това прави опит да вбие клин между Русия и Европа.

Хронология на събитията

Противодействието на „злонамерените действия по цял свят” на Русия по странно стечение на обстоятелствата съвпадна с друго важно събитие. На 10 март Доналд Тръмп официално подписа документа за въвеждане на вносни мита за стоманата и алуминия, с който обеща да стимулира американското производство и да ограничи чуждата конкуренция. Големият план на Тръмп е отново да индустриализира Америка и да я превърне не в огромен финансов балон, каквато е днес, а в производствена сила номер едно в света. Алуминият и стоманата са въпрос на национална сигурност и не може да има силна държава без тези производства, обясни президентът. За да постигне целта си обаче, Вашингтон трябва да се справи с конкуренцията. А един от най-големите конкуренти е руският алуминиев гигант „Русал”, който отговаря за една трета от търговията на борсата в Лондон и снабдява пазарите на Европа, Япония, Южна Корея и САЩ. Съединените щати просто искат да отстранят руснаците и да вземат техните пазари. В стратегическия план на Щатите това представлява реален инструмент за укрепване на американското влияние в света. Америка може да консолидира властта си над Европа, Япония и Корея, които попадат под шапката на американските военни съюзи, но дават признаци на разновекторна политика, като просто ги подчини с икономически лостове. В този план американският втечнен газ трябва да замени руското синьо гориво, а американската стомана и алуминий да изтласкат руските. След провала на Трансатлантическото партньорство за търговия и инвестиции (ТПТИ) САЩ просто прибягват до по-груб начин да се укрепят в Евразия с цената на търговска война.

В резултат на санкциите руските позиции са сериозно разклатени. Цената на алуминия достигна рекордни върхове за последните седем години, което се оказа мощен стимул за реанимиране на американското производство. През 2015 г. САЩ се видяха принудени да замразят мощности за 1,2 млн. тона алуминий поради неблагоприятната пазарна среда. Днес тези производства вече се разконсервират. „Русал” губи не само американския пазар, но изпитва сериозни трудности в Япония и Европа. Токио се уплаши от американските вторични санкции, които очевидно имат примат пред местното законодателство, и спря доставките на алуминий от Русия. По данни на Rusal Japan, японския клон на „Русал”, компанията отговаря за около 15% от японския внос на ценния метал, от който зависи мощната японска индустрия.

Най-голямата въпросителна обаче е свързана с европейския пазар, който отговаря за 45% от целия руски износ на алуминий. Американските санкции сериозно заплашват бизнеса на компании като Siemens, Daimler и Volkswagen. Според асоциацията на металопреработвателните дружества WVMetalle, ако не се вземат мерки, много производствени мощности на автомобили в Германия и Европа ще бъдат затворени. Особено критична е ситуацията около производствената база на „Русал” в Ирландия, от която се снабдява с алуминий голяма част от Европа. Анализите на асоциацията сочат, че в резултат на оттеглянето от пазара на руската компания „ще се забави икономическият растеж и това ще се отрази на конкурентоспособността на експортно ориентираните европейски индустрии като автомобилостроенето и други транспортни производства. Германия ще пострада най-сериозно.” По този начин американската администрация преследва едновременно няколко цели – получаване на конкурентно предимство в икономическата битка с Европа, отстраняване на руснаците от пазара на алуминий, както и подриване на сътрудничеството в сферата между Русия и нейните европейски партньори, което се разглежда от стратезите във Вашингтон като заплаха за хегемонията на САЩ. „Най-големите компании, които плащат данъци в Германия, сега са заплашени от големи загуби, за това, че работят с руснаците”, обяснява германският анализатор Александър Рар. Според него канцлерът Ангела Меркел се противопоставя на принципа на екстериториалност на американските санкции и възнамерява да иска облекчения. По думите му по-вероятният сценарий е такива отстъпки да бъдат получени след срещата на канцлера с Доналд Тръмп на 27 април в Белия дом.

Американските санкции срещу „Русал” имат и друг аспект. Руската компания е основен играч в глобалната система за добиване, преработка и търговия с алуминий, съсредоточена около влиятелни бизнес групи в Лондон. Известна е десетилетната битка между финансовите кръгове в Лондон и Вашингтон, която ескалира в последните години. За това кои са най-близките партньори на руснаците говори фактът, че в борда на основния акционер в „Русал”, компанията En+Group, до 2013 г. е Натаниел Ротшилд, син на Джейкъб Ротшилд от британския клон на известната банкова династия. Водещ акционер в „Русал” е компанията Glencore, отново свързана с Лондонското сити. Другият основен партньор на руската корпорация е австралийско-британската транснационална компания Rio Tinto, основана от друг виден британски род – Матисън. От 80-те години на XIX век най-сериозно влияние в Rio Tinto има фамилията Ротшилд, за което свидетелства историкът Чарлз Харви в своята книга „Компанията Рио Тинто: Икономическата история на водещия международен миннодобивен концерн (The Rio Tinto Company: an economic history of a leading international mining concern, 1981). В резултат на американските санкции позициите на тези финансови кръгове са разклатени. Glencore се принуди да замрази съвместни проекти с руската страна, а Rio Tinto обяви ситуация на „форс мажор” за своите търговски операции в Австралия, Ирландия и континентална Европа. Русия, както и финансовите кръгове в Лондон също имат с какво да отговорят. По-вероятният развой на събитията е ситуацията да се стабилизира, а „Русал” да избегне катастрофален сценарий. При всички положения враждебният ход на Америка говори за едно – Съединените щати се провалят в усилията си да закрепят господството си с помощта на дипломатически и военни средства, поради което прибягват до агресивен сюжет в стил „ва банк”. Докато Вашингтон издава признаци на паника, нейните конкуренти бавно, но методично се подготвят да нанесат удар в самото сърце на американската мощ – петродолара.