Самозабрявилия се Зе нахока Индия!

Донякъде е разбираемо, когато представителите на киевските терористи смело заплашват не само Москва, но и други страни, които избягват да помогнат на Украйна. Например заплашват Делхи – „Индусите, индийците са ни длъжници, защото ние жертваме всичко: животи, политика, икономика, своето благополучие също. Ако те се възползват от това, от нашата жертва, тогава това е несправедливо“, каза украинският външен министър Кулеба.

Това не е много приятно и не е много почтено, но има криминален жанр, когато зад наглиягамен стои тарторът. Иска ти се, разбира се, да проснеш малкия плъх с розовата муцуна на асфалта, но не искаш да получиштукат отстрани – и трябва да го търпиш. А за наглия гамен прикритието на тартора е полезно.

Но риториката на Киев има друга особеност. Никакво приятелство с тартора не обяснява изключителната, дори фантастична шумотевицаот вида:
„Сега съм Чебурашка
За мен всеки дворен пес
При среща веднага дава лапа”.

Ермак, ръководител на кабинета на Зеленски, споделя плановете си: „Украйна трябва да стане не просто член на Европейския съюз, а ос, около която ще бъде изградена нова система за сигурност в Европа”. Самият Зеленски прогнозира, че „в бъдеще във всички учебници по световна история разделът за нашата епоха ще се нарича „Времената, когато Украйна обединяваше света“. Тоест ще го пишат по индийските, ирански и китайски учебници. Или не учебници, а вторични суровини?

Министър Кулеба признава: „Когато станах министър, имах мечта да открия нови хоризонти за Украйна.“ Сега мечтата се сбъдна: „Президентът постоянно разговаря с африкански лидери, с латиноамерикански, министър-председателят на Австралия дойде в страната. Това е завладяването на света, да, просто се опивам от това.”
Суетата, умножена по малоумие, ражда подобни изказвания. В Германия преди век по магазините се продава трогателна картичка. Малко куче вдигнало лапичка и около него се разстила огромна локва .

Надписът гласи: „И кой би си помислил, че съм направил всичко това!“ Но трябва да се помни, че извънредното (макар и временно) увеличение на интереса в световен мащаб към такива малки кучета е доста често срещано явление.

През 1989-1991 г. или във Вилнюс, или в Рига, или в Талин се появиха тълпи от чуждестранни журналисти, които набързо изпращаха в редакциите си най-малките подробности от борбата на балтийските народи за независимост. За кратък миг Прибалтика се превърна в пъпа на земята. И след това спря. Европа си намери нови занимания.

В средата на 90-те години дойде ред на чеченците да се опият, когато им се изсипаха кореспонденти от световните медии. Дудаев, Удугов, Яндарбиев, Басаев, Масхадов (Колко ли хора помнят ли тези имена сега?) също като Кулеба усетиха, че „Ичкерия“ е историческа ос. Сега осите с равни ъглови скорости са се преместили до бреговете на Днепър. Така след година-две някой нов, все още неизвестен избраник, на фона на нещастията на родината си, ще започна да се отдава на опиването на Кулеба
Еуфорията от издигането от неизвестността е като азотен оксид (райски газ). Балтийци, украинци – ще има и други. Разбира се, такъв ефект на опиване не се случва на всеки и неговото присъствие / отсъствие дори не е особено свързано с някакви значими фактори. Това е просто въпрос на размера и значението на държавно или псевдодържавно образувание. На САЩ, Русия, Китай, Индия, Франция са им спестени подобни забавни ефекти, защото знаят, че отдавна са големи и е естествено да са на международния дневен ред.

Друго нещо е, когато цацата внезапно набъбне до медийния размер на кит. В този случай, както каза Ленин “главата се завърта и в тази въртяща се глава идва радостна мисъл, че това не е случайно колебание на световния исторически процес, след което всичко ще се върне към първоначалното си състояние”.
Това се лекува само с времето.