Приказка за Асфалт Паша

Дядо ми ми е разправял, че преди много години, по време на робството, за губернатор на българите бил назначен някой си Асфалт паша.

Асфалт Паша бил нещо средно между Бай Ганьо и Хитър Петър – дребен тарикат, излязъл от средите на мутрите. Човек прост, непрочел нито една книга, но притежател на голямо его.

Повечето българи се радвали на простотията му и затова му възложили да ги ръководи. Много го харесвали, защото им изглеждал тъп като тях. Обещал им справедливост. Ще вкарам в затвора всички, които ви ограбиха, рекъл. И ще ви построя магистрали.

После не вкарал никой в затвора, защото тия, дето били за затвора, му станали спонсори. Магистрали обаче построил.

Разправял, че така щяла да живне икономиката.

Ала всеки, който е прочел повече от една книга знае, че магистралите не правят икономика. Те правят само трафик. От тях печелел само Бензин паша, но той изнасял цялата си печалба в Русия. При дядо си Иван.

Българските земи си останали място за трафик. На всякакви неща. Кръстопът на далавери. На евтин алкохол и евтини жени.

Асфалт паша се радвал на голямо одобрение от сънародниците си. Имал изявена дарба да комуникира, тоест да изчуква недоклатени журналистки, които след това го славословели. Мъдра стратегия. Наебеш ли грозновата, от години недокосвана женица, тя ще носи образа ти в сърцето си до гроб.

Онези, които били против него, купил. А малцината, които не успял да купи, наврял в миша дупка чрез полицейски и съдебни преследвания. Началникът на заптиетата Цървул Цървул вършел тая мръсна работа.

Асфалт паша живеел в пълен политически и медиен рахат.

Простотията му го въвлекла в скандали, ала заради простотията на повечето от поданиците му нито един от тия скандали не разклатил трона му.

Стигнал дотам, че възпрял публично пазвантите си да проверяват за далавери някой си Митхад Бирата.

Повечето българи не се възмутили. Паша е, казали си, има право да спира всеки, когото си поиска.

Скандалът се разминал, а после тоя Митхад Бирата внезапно починал.

По някое време Асфалт Паша нарекъл българите “лош материал”.

Повечето българи не се възмутили и продължили да го обичат. Щото знаели, че като се напият, и те разменят помежду си къде-къде по лоши обиди. Ама им минава.

В един град било убито дете. Били заподозрени и някакви заптиета, но те внезапно починали. В крайна сметка намерили тялото, а Асфалт Паша разпоредил по телевизията да се дадат няколко пържолки на кучето, което надушило мъртвото дете.

Повечето българи не се възмутили, защото и те обичат кучетата. Дори повече от хората.

После Асфалт паша нарекъл някакъв доктор, който спасявал човешки живот, “касапин”. Журналистките се кикотели на тая чудна държавническа шега и държали микрофона около пашата със същото благоговение, с което навремето били държали чепа му.

Повечето българи не се възмутили. Даже го приели като комплимент към лекарското съсловие, защото в тая страна касапите винаги са били по-уважавани от докторите.

Когато видял, че всичките му простотии остават безнаказани, Асфалт паша се разпищолил съвсем. Стигнал дотам, че качил някакви физкултурници на държавния самолет да ги води някъде да поритат.

Повчето българи не се възмутили. Те обичали спорта и смятали, че е редно всеки, който рита топка, да се ползва със специални държавни привилегии.

Особено ако рита топка с Асфалт Паша. Те вярвали, че той е толкова могъщ, че може да ги вкара с връзки и в Шампионската лига.

Така повечето българи живеели все по-щастливо под ръководството на мъдрия и обичан Асфалт Паша.

Щастието им било толкова голямо, че едва успявали да го понесат.

автор: Иво Сиромахов, 2 септември 2012