Предателство в Белия Дом

Президентът Доналд Тръмп е отново предаден от някой от неговите най-близки съратници. Или не го е предал, защото името на предателя не е известно. При всеки случай става дума за група заговорници в Белия дом, чиято цел е противодействие на политиката на Тръмп „за благото на Америка“. Това твърдение е справедливо, единствено ако благото за Америка е гражданската война.

Политическите новини все повече напомнят на фантастика, но няма никакво предизвикано удоволствие от това „въплъщаване на приказките в реалността“.

Например, в САЩ има Център за глобално взаимодействие (ЦГВ), влизащ в структурата на Държавния департамент. Като основен претендент за длъжността ръководител на ЦВГ, чиято задача е „да се противодейства на информационното влияние от страна на Русия“, се назовава репортерът от ТВ Fox News Ли Габриел. Тя е на 43 години, тя е завършила Военноморската академия на САЩ, служила е като пилот-бомбардировач на F/A-18 Hornet. След уволнението си постъпва в Нюйоркската кино-академия, от 2009 г. си сътрудничи с канал NBC, а през 2013 г. преминава към Fox. Увлича се по уиндсърф (в нейния профил в „Инстаграм“ има много снимки по темата) и по ски.

Професионалните навици на Ли Габриел силно напомнят на Дамилол Карпов, главен герой на фантастичния роман на Виктор Пелевин „S.N.U.F.F.“, публикуван през 2011 г.

Действието се провежда в далечното бъдеще. Привилегированата част от човечеството – „хората“ живеят в огромна топка, разположена над „Уркаина“, където живеят, съответно „орки“. Дамилол Карпов е оператор на тежковъоръжена безпилотна видеокамера, с която той може да снима новини и филми, а също да разстрелва орки и да устройва фойерверки за богати клиенти.

Това всичкото може да се свърши и от Ли Габриел – да управлява боен самолет, да води новинарски емисии, да снима кино, а сега ще използва своите умения за „борба срещу руското влияние“. Дори е интересно дали инициаторите на назначението на Габриел са чели Пеленин или авторът, както се е случвало и преди, е предсказал бъдещето.

При всеки случай, на предните страници на повечето англоезични медии не стои поредният опит на САЩ да създадат универсално оръжие против „кремълската пропаганда“. И дори не са новите, дори още по-фантастични обвинения на Великобритания по повод „случая Скрипал“. Всички обсъждат анонимната статия в The New York Times, чийто автор редакцията нарече „високопоставен чиновник от администрацията на Тръмп, който ние всички познаваме и чиято работа може да се окаже под заплаха, ако името му стане известно.

Разбира се, не може да се каже със сигурност, дали този текст е написан от някой от сътрудниците в Белия дом или журналистите от The New York Times са го измислили самостоятелно, или поредните „руски хакери“ са се свързали на доверчивата редакция от името на „високопоставения чиновник“. Всички мислеха, че в ерата на интернета информацията ще стане по-достъпна, но ситуацията изглежда противоположна.

Като цяло материалът е съставен от патосни антитръмповски лозунги, фактите в анонимката са малко.

„Коренът на всички проблеми е аморалността на президент. Всеки, който работи с него, знае, че той не се ръководи от никакви явни принципи в процеса на вземането на решения“, пише анонимният.

„Възможно е, в днешната епоха на хаос това да успокои малцина, но американците трябва да знаят, че в Белия дом има отговорни хора. Ние напълно осъзнаваме какво се случва сега. И се опитваме да правим това, което е правилно, дори когато Тръмп не иска да прави това“, твърди той.

„Що се отнася до Русия например, президентът не иска да изгони множеството шпиони на г-н Путин в отговор на отравянето на бившия руски шпионин на територията на Великобритания. Той няколко седмици се оплаква, че високопоставените представители на неговата администрация са го замесили в допълнителна конфронтация с Русия и изрази недоволство, че САЩ продължават да въвеждат санкции срещу тази страна за лошото ѝ поведение. Но неговият екип, занимаващ се с въпросите на националната сигурност, знае как да се държи: такива мерки са необходими, за да може Москва да бъде привлечена под отговорност“, настоява авторът.

И така нататък до патосният край: „Вътре в администрацията присъства тайна съпротива на хората, които са решили да поставят интересите на своята страна на първо място. Но истински ситуацията може да се промени единствено от обикновените граждани, които са способни да се издигнат над политиката, да изградят мостове и да се откажат от разнообразните етикети в полза на само един: американци“.

Разбира се, единствено анонимният и неговите съратници удържат Тръмп да не падне в обятията на Владимир Путин, с това сега е дори глупаво да се спори (и не защото това е истина). И всички ще отбележим, че Тръмп и в навечерието на избора си, и след победата се опита да призова своите опоненти към по-малко разрушителен стил на взаимодействие, но без успех. За противниците на настоящия президент неговите избиратели все едно не съществуват. Те се сражават с Тръмп така, все едно него наистина са го пратили от Москва и няма ни най-малка подкрепа в страната.

Това, разбира се, не съответства на действителността и социологическите изследвания потвърждават това: антирейтингът на Тръмп е огромен (не е странно при толкова масова „черна“ пиар-кампания), но и рейтингът му е около 40%. Оказва се, че на тези 40% анонимният от администрацията, отказва правото да носят етикета „американци“.

Американският президент реагира на анонимката в своя си стил, наричайки автора СТРАХЛИВЕЦ (именно така, с главни букви“ и призова NYT да огласи неговата личност „в името на националната сигурност“.

Наистина, на малцина политици ще им бъде приятно да разберат, че хората, които са приели на работа и на които се доверяват, са създали „мрежа от заговорници“ с цел да се противопоставят на неговата политика. Напълно е възможно, че именно това е целта на NYT – да накара Тръмп да нервничи, страхувайки се от собствената си сянка, а всъщност да няма и никога да не е имало никакъв „заговор“.

При всеки случай това е повод за сериозно разследване. Авторите на анонимката могат да пишат каквото си искат, но ако „движението за съпротива“ наистина съществува, изясняването му е пряка отговорност за американските специални служби. Ако това е измислица на журналистите, нека ФБР потвърди това.

А засега е известен само примерен списък на заподозрените.

Проблемът е, че Бюрото сега няма свободни сътрудници – всички търсят следите на „руската намеса“ (както в миналото – в президентските избори), така и в бъдещето – в предстоящите избори за Конгрес). За борбата срещу тази намеса се пръскат стотици милиони долари, за това се наемат висококвалифицирани кадри като пилот-журналиста Ли Габриел.

А заговорът трябва да се търси значително по-близо. Колкото и „аморален“ и неприятел да е за мнозина Доналд Тръмп, той е законно избран и встъпил в длъжност президент. Всеки заговор срещу него е заговор срещу държавата, а не против личността му. Но степента на разложение на американското общество са достигнали до там, че медиите смятат подобни заговори за напълно „морални“ и обществено приемливи.

Според мен това се е срещало много пъти както в литературата, така и в действителността. Създаването на въображаем външен враг под това прикритие да се решават изцяло вътрешни въпроси не е нещо ново. Само, че подобни заговори могат да доведат до истинско кръвопролитие, особено в страна, където населението е въоръжено до зъби.