Праспредседателство: Онези, които ни учеха на демокрация и свобода на словото, защо не си четат пресата

Ако си мислите, че сред основните принципи и постулати на ЕС и неговите договори за присъединяване е свободата на словото и борбата с корупцията се лъжете …

Не че липсват, но еврочиновниците са счели, че проблемите свързани с тях са решени демократично в предприсъединителния период …

Да, ама не!

Ето кратка словесна илюстрация …

ДОГОВОР ЗА ПРИСЪЕДИНЯВАНЕТО НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И РУМЪНИЯ КЪМ ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

В сила от 01.01.2007 г.

ПРИЛОЖЕНИЕ I

Списък на конвенциите и протоколите, по които България и Румъния стават страни при присъединяването (по член 3, параграф 3 на Протокола)

6. Конвенция от 26 май 1997 г., приета на основание член К.3, параграф 2, в) от Договора за Европейския съюз, за борбата с корупцията, в която участват длъжностни лица на Европейските общности или длъжностни лица на държавите – членки на Европейския съюз (ОВ С 195, 25.6.1997 г., стр. 2)

Да припомним какво е записано там:

Член 2

Пасивна корупция

1. По смисъла на настоящата конвенция пасивна корупция е умишленото действие на служител, което пряко или чрез посредник иска или получава облаги от какъвто и да е вид за себе си или за трета страна, или което приема обещание за такава облага, за да извърши или да не извърши действие по служба, или да наруши служебните си задължения при осъществяване на функциите си.

2. Всяка държава-членка предприема необходимите мерки, за да гарантира, че поведението, посочено в параграф 1 се счита за престъпление.

Член 3

Активна корупция

1. По смисъла на настоящата конвенция, активна корупция е умишленото действие на всяко лице, което обещава или дава, пряко или чрез посредник, облага от какъвто и да е вид на служител, за себе си или за трета страна, за да извърши или да не извърши действие по служба, или да наруши служебните си задължения при осъществяване на функциите си.

2. Всяка държава-членка предприема необходимите мерки, за да гарантира, че поведение, посочено в параграф 1 се счита за престъпление.

Член 4

Приравняване

1. Всяка държава-членка предприема необходимите мерки, за да гарантира, че в нейното наказателно право описанията на посочените в членове 2 и 3 престъпления, извършени от или срещу нейни министри, избрани членове на камарите на парламента, членове на най-висшите съдилища или членове на сметната палата при изпълнение на техните функции ще се прилагат съответно в случаите, когато такива престъпления са извършени от или срещу членове на Комисията на Европейските общности, Европейския парламент, Съдът и Сметната палата на Европейските общности в изпълнение на техните задължения.

2. Когато държава-членка е приела специално законодателство за случаите на действие или бездействие, за които отговарят министри от правителството по силата на тяхното особено политическо положение в тази държава-членка, параграф 1 може да не се прилага по отношение на това законодателство, ако държавата-членка гарантира, че наказателно-правните разпоредби, приети в изпълнение на член 2 и член 3 се отнасят също и за чле- новете на Комисията на Европейските общности

3. Параграфи 1 и 2 не засягат действието на прилаганите от държавите-членки разпоредби по отношение на наказателното производство и определянето на компетентния съд.

4. По отношение на оттеглянето на имунитета настоящата конвенция се прилага в пълно съответствие със съответните разпоредби от Договора за създаване на Европейските общности, Про- токола за привилегиите и имунитетите на Европейските общности, Устава на Съда и текстовете, приети за целите на тяхното прилагане.

Член 5

Наказания

1. Всяка държава-членка предприема мерките, които са необходими, за да гарантира, че посоченото в член 2 и член 3 поведение, както и съучастието в него и подбудителството към такова поведение се наказва с налагане на ефективни, пропорционални и възпиращи наказания, включително, поне за сериозните случаи, наказания свързани с лишаване от свобода, които могат да са основание за екстрадиция.

2. Параграф 1 не засяга упражняването на дисциплинарни право- мощия от компетентните органи по отношение на длъжностни лица на държавите-членки или длъжностни лица на Общността. При определянето на наказанието, което следва да бъде наложено, националните съдилища могат, в съответствие с принципите на тяхното вътрешно законодателство, да вземат под внимание всяко дисциплинарно наказание, което вече е наложено на същото лице за същото поведение.

Член 6

Наказателна отговорност на ръководителите на предприятия

Всяка държава-членка предприема необходимите мерки, които позволяват да бъдат подвеждани под наказателна отговорност ръководители на предприятия или други лица, които имат право да вземат решения или да упражняват контрол върху дадено предприятие, в съответствие с определените в националното законодателство принципи в случаи на корупция по член 3 на лица под тяхно управление, които са действали от името на предприятието.

Член 7

Компетентност

1. Всяка държава-членка предприема необходимите мерки за установяване на нейната компетентност по отношение на устано- вените от нея престъпления в съответствие със задълженията, про- изтичащи от членове 2, 3 и 4, когато:

а) престъплението е извършено изцяло или отчасти на нейна територия;

б) извършителят е неин гражданин или служител;

в) престъплението е извършено срещу някое от лицата по член 1 или срещу член на някоя от посочените в член 4, параграф 1 институции на Европейската общност, който е същевременно неин гражданин;

г) извършителят е длъжностно лице на Общността, което работи за институция или орган на Европейската общност, създадени в съответствие с Договорите за Европейските общности, със седалище в съответната държава-членка.

Въпросът е, защо тези наши учители по демокрация не четат своята преса и авторитети и защо имат половинчати мерки ?!

Ето извадки от последната година и месеци преди европреЦедателството на корумпирана от властниците си България :

Да си припомним изказването на Даниел Кадик от фондация „Фридрих Науман“ от май 2017 г. пред Дойче Веле :

„Нека бъдем честни: ако през последните години е искал да промени нещо, Борисов можеше да го направи. С него на премиерския пост не можем да очакваме истински напредък …

снимка : Дойче веле

Няма как да кажа какво мисли ЕС. Но мога да кажа какво би трябвало да мисли ЕС и най-вече Европейската народна партия (ЕНП), в която членува партията на Борисов ГЕРБ. ЕНП би трябвало да се запита дали този български кабинет е правителство, с което може да се работи – особено в контекста на предстоящото българско председателство на ЕС, което започва на 1 януари 2018.

Стабилност по отношение на ценностите, на икономическото развитие, на развитието на обществото – такава няма и няма да има. Впрочем, стабилността може да бъде и нещо много лошо. През последните десет години България стабилно отказваше да проведе рефоми в правосъдието, в борбата срещу организираната престъпност или пък в антикорупционната битка. И ако това е стабилност, пак трябва да кажа: Честито, България…

Индикаторите за развитие съвсем ясно показват, че Румъния е много по-напреднала от България. Това не си го измислям аз, вижда се ясно от докладите на ЕК – например по отношение на борбата срещу корупцията. През последните години Букурещ положи много усилия в тази насока. За разлика от София. Румъния изпреварва България и в икономически план.

Сравнявайки двете страни, трябва да подчертая, че политиката в Румъния е много по-политическа, там интересите са партийни. А политиката в България сякаш се направлява от различни интереси, от интересите на отделни групи. Тоест, Румъния е партийна демокрация. А България върви по-скоро в посока „превзета държава“ (от англ. captured state) – нещо, което беше установено и от българския Институт за пазарна икономика.

Борисов е част от всичко това. Хората, които вкара в кабинета, са негови доверени лица. А и в новото правителство отново имаме тясна връзка между Борисов и Пеевски. Нека бъдем честни: ако през последните години е имал интерес да промени нещо, да подобри нещо, Борисов можеше да го направи. Защото през повечето време от 2007 насам, когато България стана член на ЕС, именно той беше правителствен ръководител.

Борисов не успя да реализира съществени реформи. Точно обратното дори: при последното си управление той саботира съдебната реформа. Така че с Борисов на премиерския пост не можем да очакваме истински реформи. По-скоро можем да очакваме циментиране на статуквото, но не и истински напредък“