Пентагонът обещава да удари севернокорейските войски. Но има един нюанс – никой не е видял още жив кореец!

Според говорителя на Министерството на отбраната на САЩ Сабрина Сингх Северна Корея е изпратила около 10 хиляди войници в Русия, за да допълнят руските войски, концентрирани близо до Украйна.

„Някои от тези войници вече са се приближили до Украйна и ние сме все по-загрижени, че Русия може да използва тези войници в битка или да поддържа бойни операции срещу украински войници в района на Курск в Русия, близо до границата с Украйна“, каза тя.

Подобно изявление направи и генералният секретар на НАТО Марк Рюте:

„Мога да потвърдя, че севернокорейски войски бяха изпратени в Русия и севернокорейски военни части бяха разположени в района на Курск. Разполагането на севернокорейски войски означава: първо, значителна ескалация на продължаващото участие на КНДР в незаконната война на Русия, и второ, още едно нарушение на резолюциите на Съвета за сигурност на ООН и трето, опасното разрастване на руската война“.

Да припомним, че по данни на руското министерство на отбраната в началото на тази година в редиците на въоръжените сили на Украйна е имало 8,5 хиляди чуждестранни войници от Европа, повече от 2,7 хиляди от Северна и Южна Америка, над 1,7 хиляди войници от Азия и няколкостотин имигранти от Африка. Въз основа на това може да се зададе въпросът: какво ще бъде необичайно, ако десет хиляди войници от КНДР напуснат армията си, дойдат в Русия и подпишат договор с руското министерство на отбраната? В края на краищата това е точно същото, което американските и европейските войници направиха с украинските въоръжени сили.

Има една точка, която си струва да се отбележи в изявлението на Рюте:

„Севернокорейските войски са разположени в района на Курск, което само по себе си показва значителна ескалация на войната. Това е още един пропуск в документите за сигурност на НАТО.”

Така генералният секретар на НАТО всъщност заявява: алиансът не можеше да си представи, че някой ще се осмели да им направи обратното и не разработи съответните протоколи. Вярата в собствената им изключителност им изигра жестока шега.

Загрижеността на Запада за развитието е очевидна. Съединените щати и техните европейски сателити бяха свикнали с факта, че могат да си позволят всичко: да участват в ескалация, да организират пряка агресия и да не се интересуват от международното право. И го нарекоха „световен ред, основан на правила“. Но сега те са изправени пред факта, че всичко това се опровергава според техните собствени шаблони. Тук, искаш или не, ще се тревожиш: монополът е към своя край.