Паун Цонев: В очакване на Председателя Годо

Паун Цонев: В очакване на Председателя Годо

Ако великият ирландец Самюъл Бекет беше жив и бе видял 51-вия ни парламент, би могъл да напише пиеса, далеч по-абсурдистка от неговата знаменита „В очакване на Годо“, донесла му Нобелова награда за литература. Извинявам се за нескромността, но тя би могла да започва и така: „ Никой не може да избере майка си, баща си и председателя на българското Народно събрание“. Литературните критици твърдят, че в своя шедьовър Бекет постига невъзможното – в цялата пиеса нищо не се случва, но публиката не може да откъсне очи от сцената.

Идентичен случай и в наше село, пардон!, в нашето Народно събрание. Там вече почти месец също не се случва абсолютно нищо, но депутатите са вперили поглед в парламентарната трибуна в очакване на Председателя Годо. Осем пъти гласуваха и Председателят Годо все не идваше. А като го няма, не могат да изберат парламентарни групи, нито парламентарни комисии, не могат да внасят законопроекти, дори най-важния за държавния бюджет, с риск да оставят пенсионерите без пенсии. Нищо! Чакат. Плюят се за разнообразие от трибуната. От време на време някои парламентарни лумпени се сбиват в кулоарите. И толкова.

И медиите чакат Годо. И докато чакат, трескаво излъчват пряко и на запис нищоправенето в парламента. Какво да се прави, и ние чакаме. Но докато чакаме, ще предложим една рецензия с елементи на критичен анализ на нашата абсурдна парламентарна пиеса.

Например особено сполучливо се вписват в стилистиката на Бекет парламентарните герои от „Продължаваме промяната-Демократична България“. Цялото политическо поведение на тази коалиция минава значително отвъд границата на абсурда. За което също се изисква специфичен талант. Крайните абсурдисти се явиха на изборите като коалиция и избирателите им гласуваха за тях именно като коалиция. Т. е. като единен политически субект с единна политическа позиция. Но първото нещо, което направиха в парламента, е да започнат да гласуват разделно, изтъквайки всякакви несъстоятелни доводи. И после се чудят защо губят на изборите по няколкостотин хиляди избиратели!

Вкарват в парламента странната птица Божанков, обиколила половината партии в България, и после се възмущават, че птицата не им останала лоялна и провалила най-важното им гласуване. А те какво са очаквали? Естествено, че птицата ще ги отсвири. Както отсвири преди това Корнелия, още по-преди Радан Кънев и Костовите демократи и т. н. по конспекта. Защо им беше този гарантиран автогол?
Въобще новата вълна „политици“ от ПП-ДБ имат уникалното свойство да произвеждат политика против собствените си интереси! Как го правят и най-вече защо го правят, е голяма тайна. Хайде, че правят политики срещу държавата, може да се обясни с корист или неопитност или политическо бездарие. Но непрекъснато да измайсторяват политики, пряко насочени срещу собствените им интереси, това вече не е за Бекет, а за медицината. Абсурдът достигна своя връх, когато започнаха да гласуват в парламента не според своите ценности, програми и принципи, а съобразно това как е гласувал някой друг!? Уникална иновация в световната парламентарна практика! Ами, ако се гласува кабинет с тяхно участие в мнозинството, което го излъчва, но например „Възраждане“ по свои някакви си съображения подкрепят с „да“ същия кабинет, то моралните чистофайници, специално от ДБ, ще трябва да гласуват против и да провалят собственото си правителство!? След което гордо ще останат яростна опозиция. На практика на себе си. Като нищо. В пиесите на Бекет всичко е възможно. Там невъобразимото е норма. А там, където и Бекет е безсилен, трябва да се намесят психиатрите. Д-р Михайлов например би свършил отлична работа.

Работейки последователно и упорито срещу собствените си интереси, нашите любители на абсурда промениха с триста зора конституцията, съюзявайки се за целта с най-големия си враг. И по-специално в частта за съдебната власт, ограничавайки правомощията на прокуратурата да извършва общ надзор за законност. Дотук добре. Но само след няколко месеца изпратиха сигнал до същата тази прокуратура да провери дали правителството правомерно е извадило от офисите няколко държавни агенции в центъра на София. След което много се чудиха, че и се възмущаваха защо прокуратурата съвсем правилно им отказа по закон и конституция. Отказа ви, понеже вие я задължихте да ви откаже.

В интерес на истината промени в конституцията, в частта ѝ за съдебната власт, наистина са абсолютно необходими. Но не аматьорски и смехотворни промени за ВСС, за Сарафов и пр. Други са големите проблеми в тази област, твърдят магистрати. Както се казва, другаде е заровено кучето. Да им подскажем. Не само на тях, но и на останалите буфосинхронисти в НС.

За последните 10 години спестяванията на родните магистрати са се увеличили 3 пъти! Това показват данните от анализ на Инспектората към Висшия съдебен съвет по проверка на имуществените декларации на съдиите, прокурорите и следователите. Само за миналата година 13% от съдиите са спестили по над 200 000 лв. И как няма да спестят, след като е публична тайна, че, общо взето, правораздавателната система в България работи на принципа: „Всеки е виновен до заплащане на противното“. Докато държавата се пука по шевовете и влиза от криза в криза, магистратите не си губят времето и ударно си строят личния комунизъм. Тези убийствени факти обаче не интересуват никого в парламента, доколкото никой не прави нищо, за да заработи. Всички очакват Председателя Годо. Как така магистратите трупат богатства, а ефективността на съдебната система в същото време продължава да пада? Всички данни и изследвания показват, че тя става все по-неефективна, бавна, корумпирана и сериозна пречка за привличането и на чуждестранни инвестиции.
Вместо да се обърнат експертно и професионално към тези фундаментални и неотложни проблеми на съд и прокуратура, ПП-ДБ чупят тъпомерите и си губят времето с безмозъчни конституционни промени, насочени персонално към този или онзи. Може ли да тръгнеш да променяш на коляно основния закон на държавата само за да ограничиш правомощията на президента, защото в момента нещо си му набрал!? Ами този президент след година и половина си отива. Следващият президент може да е техен. Тогава какво, пак ли на коляно ще пишат и бришат по конституцията да му връщат правата!? Все пак с голяма доза на вероятност може да се предвиди, че такава опасност вече не съществува. След самодейните законотворчески изпълнения в последните няколко парламента хората ще се въздържат вече да избират от ПП-ДБ домоуправител, камо ли президент.

Но трябва да се признае, че все пак между двете половини има и известна разлика. Както казва моят приятел адвокат Димчо Нешев, „Демократична България“ ги обединяват общите принципи, а „Продължаваме промяната“ ги обединява липсата на принципи. Няма да е пресилено да отбележим, че на този етап странната коалиция съществува само защото не се е зародила читава алтернатива вдясно. Роди ли се, още на другия ден всякакви продължаващи промени и демократични Българии ще бъдат забравени. Историята е пълна с графове, запомнени само от слугите си.

Но вече много дълго време както в левия, така и в десния политически спектър нещо запушва процеса и пречи на раждането на големи нормални политически субекти, които да извадят държавата от пиесите на Самюъл Бекет и да я вкарат в територията на разума. Но какво е това нещо? Който го открие, ще може да кандидатства за Нобелова награда за политика. Ако приемем, че партията на Борисов е центристка народна партия, тогава е просто невероятно, че държава, вече толкова години член на Европейския съюз, няма нормална лява и нормална дясна партия! Вероятно настоящата прогнила политическа система трябва напълно да се срине, за да може от руините ѝ да се въздигне нещо Ново. „Което пада, трябва дори да се блъсне“, с присъщата си деликатност предлага Ницше във „В тъй рече Заратустра“. Преди това, „което пада“, да е завлякло и държавата в пропастта.

Автор Паун Цонев