ПАРИТЕ НА БЪДЕЩЕТО

Парите на бъдещето или Бъдещето на парите? Какво е бъдещето на парите, които познаваме и ползваме всеки ден? Много малко са хората, които могат да прогнозират финансовото състояние на света през следващите 15, та дори и 5 години. Всичко започва през 2008 г., когато изкуственият, спекулативен икономически растеж в САЩ и световната практика за спекулации в областта на кредитирането, довеждат до криза, огромни загуби и фалити първоначално във финансовия сектор, а от края на 2008 г. и в реалната икономика, както и влизането в рецесия на водещите световни икономики през 2008/2009 година.

В България по това време правителството на БСП, начело със Сергей Станишев, ни уверяваше, че криза няма. У нас в началото на 2009 г. секторите, които първи са обхванати от краха, са пазарът на недвижими имоти и строителството. Кризата постепенно се задълбочи и обхвана всички сектори на стопанския живот през следващите години. Най-вероятно за повечето граждани в нашата родина периодът от 2008 г. до началото на 2009 г. нищо не е по-различно от всяка друга година, защото ние перманентно сме в криза. Но за бизнесът – промяната беше осезаема.

Исторически погледнато, човечеството преминава през няколко кризи – Голямата депресия (1929 г.), Сривът на фондовите пазари (1987 г.), две от по-големите – и те са сигнал за всички, че съществуващата финансова система не може да продължава да работи по същия начин и нещо трябва да се промени. Промяната през 2008 г. идва със създаването на Биткойн и първото приложение на скорошно научно откритие, известно като блокчейн, което позволява на съвременното, свързано чрез мрежата общество да се самоуправлява.

„Без нужда от „народни“ представители, без нужда от политици, но най-вече без нуждата от посредничеството на банки, финансови институции и администрация.“

Работи с Интернет, но без централен сървър. А бъдещето е в разработването на такива разплащателни системи, които да бъдат по-сигурни, да отговарят на все по-дигитализиращия се свят, в който живеем, а именно: онлайн плащания с карти, верификации с електронен подпис, криптиране на кореспонденция, пазаруване, пращане на пари на близки и др. В днешно време системата работи по познатия принцип – всяка национална или наднационална банка (пр. ЕЦБ, БНБ, Федерален резерв) изготвя сама правилата и процедурите за работа на платежните системи за разплащания, както и каква ще бъде за деня стойността (освен в случаите на валутен борд) на една парична единица спрямо друга – EUR/USD.

Какво е Биткойн?

Когато чуете за първи път биткойн, логично се питате „Какво е биткойн?“. Е биткойн е просто е една от многото криптовалути. Към днешна дата има около 1000 криптовалути, които търсят своя път към масовия потребител. Някои от тях са Биткойн (BTC – Bitcoin) Лайткойн (LTC – Litecoin) и тн.

В най-общи линии всяка криптовалута е съвкупност от две неща: разплащателна система и парична единица (валута), ползвана в тази разплащателна система. По-наблюдателните ще забележат, че понякога пишем Биткойн с главно Б, друг път с малко: употребяваме главна буква, когато имаме предвид разплащателната система, а малка, когато имаме предвид валутата. Например, България използва няколко платежни системи за разплащания, в зависимост от типа плащане. Чува ли ли сте за Борика? Тази система осъществява междубанковите плащания с карти – Visa, Mastercard и Maestro. Общото за българските платежни системи е: всички системи работят в съответствие с правила и процедури изготвени от БНБ и използват паричната единица на България – лев.

Но защо са ни необходими още валути в този свят, че и чак нова разплащателна система? Най-добре може да отговорим на този въпрос като видим как се различава например биткойн (криптовалутата ползващата се с най-голямо доверие) от всички съществуващи валути и какво е различното в разплащателната система Биткойн.

Валутата биткойн е изцяло дигитална. Тя не се издава и не се гарантира от правителство, организация или компания. По силата на математически закон максималното количество биткойни е ограничено на 21 милиона, а този лимит ще бъде достигнат през 2150 година. Най-малката мерна единица (като стотинката при лева) е сатоши, по името на своя създател или създатели. Сатоши е една милионна от биткойн – 0, 000 000 001. При наличието на 21 милиона, количество което се очаква да бъде „изкопано“ към 2050 г., ще разполагаме с достатъчна сума в обръщение, т.е. 210 трилиона сатошита. Тези характеристики са в пълна анти-теза на парите, както ги познаваме днес. Например, щатският долар има физически носител (банкнотите, които познаваме), макар че в по-голямата си част се ползва в електронна форма. Доларът се издава и е (уж) защитен от централната банка на САЩ, но нито има ограничение на общия брой долари в обръщение, нито има зададен график за печатане на нови банкноти. Федералният резерв е частна банка, която сама определя кога и колко долари да се печатат. Ако еврото се печата от ЕЦБ, а левът от БНБ, то

Кой регулира Биткойните?

Отговорът е много лесен – всеки един от нас. Това не са банките, корпорации или правителства. Печатарските машини са нашите компютри, а това е една прекрасна възможност ние – всеки притежател на компютър – да изградим собствена система за трансфер на стойност и да ограничим максимално простото печатане на пари и влиянието на досегашната система върху отделните индивиди. Все още е трудно да свикнем с новата технология. Тя се контролира съвместно от всичките си потребители по цял свят и компютрите, свързани към нея, обменят информация директно един с друг, без нуждата от централен сървър или посредник. Всеки – без ограничение – може да включи компютъра си към тази мрежа.

Биткойн мрежата пък е децентрализирана, P2P мрежа (сходно на торентите), в която компютрите, свързани към нея, обменят информация директно един с друг, без нуждата от централен сървър или посредник. Всеки – без ограничение – може да включи компютъра си към тази мрежа. Ако не схващате напълно какво точно означава децентрализирана платежна система, се замислете как се случват дигиталните плащания днес – било то в Интернет или с банкова карта в магазина. Чрез посредничеството на една или повече банки. Винаги има поне една стъпка между вас и продукта или услугата, които искате да си купите (PayPal, Mastercard, Visa и тн.). Трудното е в това да я приемем, да й се доверим – както имаме доверие в златото, среброто и парите, които познаваме. А биткойн съществува от съвсем кратко време. Измислен е през 2009 г. от Сатоши Накамото – мистериозен програмист или група хора. Идеята е възможностите на компютрите да се използват за „печатане“ на биткойн, разрешавайки сложни математически проблеми, които стават все по-трудни, за да бъде подсигурено паричното обръщение.

Досега не е имало подходяща платежна система за Интернет. По-скоро светът пригоди старите парични системи към него, със всичките им кусури. В Интернет нямаше лесен начин да дадеш възможност на различни икономики да се включат в общото потребление през високите технологии. В Индонезия например, покупателната сила е една, в България друга, но това не означава, че на индонезийците не може да им се даде възможност да се докоснат до информационните услуги.

Мрежата на Биткойн вече може да обработи много по-голям брой транзакции в секунда отколкото преди време, но все още не е напълно готова да покрие нивото на големите мрежи за кредитни карти и банките. В момента се работи върху премахването на тези ограничения и бъдещите изисквания са ясни. От своето създаване всеки аспект на мрежата на Биткойн е в процес на непрекъсната оптимизация, специализация и развитие и се очаква това да продължи още няколко години, тъй като трафикът се увеличава.