Не опашката на гущера, а главата. Но първо – каскетът

Когато се сформира новото мнозинство на промяната, повечето нейни привърженици бяха категорични, че промяна е възможна само ако се отстранят Гешев и Цацаров. За хората, които слабо се интересуват от политика, това може и да е нещо маловажно. На тях ще им кажем само, че кражбите на властта няма как да се спрат без чисти хора на върха на прокуратурата и без действащ антикорупционен орган.

Затова, когато и да си тръгнат Цацаров и Гешев, все ще е късно.

У нас повече от 10 години стоят безнаказани и корупцията, и злоупотребата с власт, и наглите посегателства върху свободата на словото. Това няма как да трае вечно и вече е ред на последния епизод от сериала “Престъпления без наказания”.

Има надежда да е последен, защото досега не се беше случвало от парламентарната трибуна да се поиска оставката на главния прокурор. Не че не е имало причини за това в трите мандата управление на Борисов, но явно не е имало кой да го направи. В специална декларация новото мнозинство посочи по-важните си аргументи.

Струва си да ги припомним още веднъж: бездействието на прокуратурата при антикорупционно разследване, довело до налагането на санкциите “Магнитски” и дела с висок обществен интерес като източването и фалита на КТБ. Тогава премиерът Борисов обяви: “КТБ беше умишлено съборена от предишното правителство. Орешарски, Чобанов и Искров са хората, които предизвикаха и допуснаха фалита на банката”. Реакция от Цацаров – нула. Осребряване на заплашителното изказване на Борисов – с двеста.

Дългата поредица продължава с чекмеджетата с пачки и кюлчета на бившия премиер, изказвания на Гешев срещу политически лидери и близост с други такива, потулване на доказани необясними забогатявания на политици, прочули се като “Апартаментгейт”, както и скандалното използване на СРС срещу протестиращи граждани и срещу политици.

Разбира се, този списък може да бъде детайлизиран и разширен, а и тепърва много неща ще се появят, за които може да бъде търсена отговорност. Бездействието на прокуратурата е най-укоримото нещо, с което се съгласява и Брюксел. Сигурно има защо да бездейства. Серия разследвания показаха нелицеприятни истини за Цацаров, още когато беше главен прокурор. Сигурно има и защо сам да се оттегли. А сигурно има и защо ГЕРБ да удрят по Рашков – един от малцината, които знаят къде да натиснат и не ги е страх да го направят.

Ако се върнем и още малко назад, ще си спомним, че Цацаров беше основна фигура при избухването на аферата “Костинброд”. Започналото разследване за фалшиви изборни бюлетини заглъхна веднага, щом Борисов спечели изборите. Няма как да пропуснем и погрома срещу КТБ, защото и по това време Цацаров беше главен прокурор. Резултатът са едни безкрайни процедури и томове хартия, но наказани няма. Следва изключително скандалната среща в ЦУМ между Цацаров и Георги Гергов. Там пък получи заплахи Сашо Дончев – бизнесмен с доказан авторитет.

И като стана дума за бизнес – твърде много легални бизнесмени бяха репресирани първо при Цацаров, после при Гешев. Теренът за лакомниците около ГЕРБ и ДПС беше добре разчистен. Редица бизнеси бяха просто отнети, други – набутани в девета глуха. Най-глуха беше прокуратурата, чинно подчиняваща се на патрона Борисов. Когото трябва – удря. Когото трябва – пази. И днес има наглостта да реве, че политици се месят в независимата ѝ власт.

Същата тази независима прокуратура отказа да разследва далаверите на властта, очеизвадни сделки в ущърб на обществения интерес, контрабанда и пране на пари. Но пък жизнено се нуждаеше от мултитемпературен охладител за вино. И да живее в резиденция.

Така стигнахме до деня, в който и Европа, и САЩ ни припознават като шампиони по безнаказана корупция. Чужди издания неведнъж вадиха на Борисов кирливите ризи, но на властите не им се видя интересно например написаното в “Шпигел”, че Борисов и Цацаров работят за чужди държавни интереси.

Масовите протести с “Долу Цацаров” не бяха чути от властта. Дори президентът Радев се задейства, чак когато качулки нахлуха в институцията, но главен прокурор беше вече Гешев.

Сега Цацаров е с отнет достъп до класифицирана информация, но това все още нищо не значи. Метастазите са навсякъде и е напълно възможно реакцията им да е подмолна, въпреки привидната готовност за колаборация с новото мнозинство, която Гешев демонстрира. Стигна се до ситуация, граничеща с виц – Пеевски да сезира ДАНС заради заплахите към Атанас Чобанов.

Но каквото и да прави оттук-насетне Гешев, след оттеглянето на Цацаров той просто няма полезен ход. Ще върти, ще суче, ще пробва да се подмаже на Кирил Петков, дори може някоя скъпоценна тайна на Борисов или Пеевски да се пробва да изтъргува. Номерът няма да мине, защото тонът на Петков звучи точно като “финита ла комедия”.

За да има реална промяна в България, дори не са достатъчни тези персонални промени, за които настояват партиите на промяната. Не само заради метастазите, но и заради това институционално и законово несъвършенство, което направи възможно стигането ни дотук. Дали да остане мандатът на главния прокурор 7 години – не са ли твърде много? Дали да се раздели на две КПКОНПИ и да се преструктурира, за да е по-ефективна? И как законово да се ограничи властта на главния прокурор, граничеща с абсолютизъм?

В прокуратурата, ДАНС и МВР работят и безброй читави и висококвалифицирани експерти, които със сигурност ги е срам от ставащото. И от невъзможността да се противодейства на октопода. Въпросът е да не се замени един октопод с друг. И да не се реже само опашката на гущера, а главата.

Разбира се, след като се махне първо каскетът.

Автор: Евелина Гечева