Нещата стават сериозни. Китай може да прати военни кораби в Средиземно море за постоянно

Живеем в “най-интересните времена” след Втората световна война насам. Макар и в момента да няма голяма война с милиони жертви, то говоренето за нея и избуяващият национализъм подсказват, че светът се готви за такава.

Нещата стават сериозни.

Да бъдеш благословен с толкова много активи на геополитическата шахматна дъска вече не е толкова лесно. Гърция играе добре досега в съвременната си история. Винаги е правила фундаментален геополитически избор, но без да прекъсва връзките си с други велики сили, пише “Катимерини”.

Това е деликатен баланс, сложна и крехка хореография, която обикновено дава плодове. Дори в разгара на Студената война Атина прави увертюри и поддържа връзки със страни от съперническия блок.

В наши дни водещите играчи говорят различен, по-груб език. Дилемите, пред които е изправена страната, могат да бъдат трудни, дори разочароващи. Дори публичният дискурс става все по-горчив и спорен.

Промяната е по-очевидна в социалните медии като Twitter, но засегна и дипломатическите контакти при затворени врати.

Китай и Русия вече не гледат на САЩ със страхопочитание, нито тези страни вярват, че трябва да се придържат към определен набор от правила, предписани от “международния ред”. Други държави, като Турция и Иран, следват примера им.

Гърция би могла да се озове в затруднение, ако дилемата се превърне в “с нас или против нас”, решенията няма да бъдат лесни или очевидни. Ще трябва да се вземат предвид геополитическите и икономическите интереси на страната.

Освен това през последните 47 години ключов параметър е кой може повече да допринесе за защитата на страната ни срещу всякакъв вид заплаха.

Светът се променя бързо. Нещата, които доскоро бяха немислими, като присъствието на китайски военноморски части в нашия по-широк регион, биха могли да станат рутина през следващите години.

Инструментите, които имаме и които трябва да анализират света бързо остаряват и никоя карта не може да осигури безопасна навигация в това.

Външнополитическите догми са естествено устойчиви на бързи промени.

В същото време те са безсмислени, ако не могат да се адаптират към тектоничните промени, които се случват на всеки 50-60 години.