Тук е нормално да умре дете, стъпило на шахта в София.
Тук е нормално държавата да не може да разбере чия е шахтата и кой е виновен.
Тук е нормално да шофираш в тунел по магистралата, да падне осветлението и да те убие. След това да уволнят двама-трима негодници от АПИ и напрежението да спадне.
Тук е нормално 20 човека да загинат в автобусна катастрофа заради некачествен ремонт на пътя край Своге.
Тук е нормално министър да даде оставка за горното, след което да забравим цялата история. После е нормално да го сложат за зам.-министър и да не слиза от джипката.
Тук е нормално никой да не поема отговорност за нищо и за никого при никакви обстоятелства. Защото отговорността значи тежест и последствия. А това е твърде голяма саможертва за виновните.
Животът върви нормално. Зима е, т.е. няма глобално затопляне. Инциденти са, т.е. такива неща се случват, какво искате?
Не, не се случват и не може да ги има.
Случването е плод на случайността, а тук говорим за целенасочена немарливост.
Изплува убийственото безхаберие.
Онези горе са заети с друго, докато ни убиват шахтите, пътищата и осветлението. А ние сме заети да оцеляваме, не да ги следим какво правят.
Нека е ясно – лице в лице сме с институционалната незаинтересованост. Гледаме се в очите, а тя гледа встрани. Ние говорим – тя запушва ушите. Търсим я – тя вдига ръце.
Докога?
Не знам, няма отговор.
Но не свиквайте.