На правосъдие в България не разчитайте. Осъден политик? НИКОГА!

Слушайки и гледайки интервюта, медии и изказвания, имам едно такова усещане за святост и благотворителност на Територията.

Всички близки до властта се едни съвестни, всички ги обичат, дотолкова, че чак им дават апартаменти, коли, а те, горките, нали са добри, не им е удобно да откажат…

И ако случайно някой го хванат /или по някаква космическа случайност или като наказателна акция срещу някой неудобен/, то се оказва, че партийните му началници дори не са подозирали за престъпленията, същите дълбоко се възмущават и незабавно заменят провинения с нов верен кадър, когото вече няма да хванат, защото ще се пази повече.

Та днес темата ще ми е НАКАЗАТЕЛНОТО ПРОИЗВОДСТВО. Има ли почва то у нас, към кого се прилага и в какви изключителни случаи?

Една култова фраза на Премиера-Слънце е като девиз на разследващите: „Ние ги хващаме, те ги пускат!”. Като във фото лов – хващаш, снимаш се с усмивка, целувка и го пускаш!

Престъпленията в държавата са видни от всички – некачествено изпълнени обществени поръчки, застрашаващи човешки живот и ощетяващи с милиони държавната и общинска хазна, странни взаимодействия и обвързаности на бизнес и политика, лобистки закони, подписани договори с явно неизгодни условия, носещи щети за милиарди…..но българската прокуратура спи. Или по-скоро не спи, а бди над друго – над спокойствието на управляващите.

Разследване трябва да започне, при наличие на достатъчно данни за извършване на престъпления. И тук започваме да се питаме как така прокуратурата и полицията научават от медиите за станали престъпления, особено свързани с управляващите. Държавата, която не пропуска да глоби всеки, паркирал неправилно или изхвърлил си неправилно боклука, някак си пропуска да забележи, че някой политик със заплата от 3000 лева си е закупил три апартамента по 300 000 единия и се разхожда с кола на стойност колкото всичките му заплати до пенсия. Или как внезапно си променя жизненият стандарт при постъпване на по-интересен политически пост в държавата. Незнайно как прокуратурата остава сляпа за тези неща.

Осъден политик? НИКОГА!

Че как и ще бъдат….нали именно управляващите през последните десет години бавно, но безкомпромисно напълниха цялата съдебна власт, прокуратурата, следствието, полицията, със свои хора на ключовите места. Които съответно са благодарни за дадения им шанс.

Още по-зле, за съжаление не са малко случаите, когато представители на самите органи, които трябва да преследват престъпността, внезапно рязко забогатяват, съчетано със засилено късогледство и умствена изостаналост при разглеждане на определени казуси.

Системата е навързана. Себеподобни са назначени по цялата верига. Взаимно си затварят очите, за да могат общо да ограбват държавата.

Как например да си обясним защо при откриване на над 500 000 лева от подкупи в касата на шеф на ДАБЧ, никой не си прави труда да разследва политическата партия, която го е предложила, и която има и други хора в агенцията. Да се приеме, че например Красито не е знаел какви ги върши довереният му човек, е възможно само от невръстно и доверчиво детенце. Или от малоумен и заблуден материал, който не мисли!

ГлаДният прокурор на Територията е странно учуден къде живеел финансовият министър. Явно прокуратурата очаква първо да види какви скандали ще се появят, кой от скандалите ще се задържи и направи впечатление и едва тогава да се задействат баааавнично и полека, че то бърза работа нямат. Така или иначе, докато стигнат до съда, ще са оплескали цялото разследване и или ще има оправдателна присъда, или дотолкова ще се проточи, че ще мине давността. А най-голямата екстра- разследването оплесква доказателствата съдът оправдава престъпника /да, знам, не е правно издържано, но някои са такива, дори и да не са осъдени/осъжда държавата за обезщетение, а материалът се ядосва и се чуди какво става.

Ами това става. Все едно в едно семейството бащата да е Премиер, майката – прокурор, бабата – разследващ дознател, дядото – полицай, а детето – престъпника. А кръстникът – да е съдията. Резултатът е служебен и ясен.
Така че на правосъдие в България не разчитайте.

Наказание може да ви сполети само и единствено ако сте неудобни на властта, тогава ще ви смачкат с цялата сила на държавната машина, ще ви влачат с окови на краката по улиците, ще ви снимат в унизително положение, ще разпространяват подробности за личния ви живот, ще ви осъдят дори преди да сте влезли в съда, ще ви държат с години в ареста, докато ви побъркат. Да сте престъпник на Територията е достатъчно да сте неудобен на властта. А ако сте много неудобен – препоръчително е да не тичате по усамотени кейове, защото могат да решат, че това е по-лесният изход да ви затворят устата.

Впрочем за 500 000 защо не видяхме видният патриот Харалампиев с белезници и окови на краката?!? Или дори снимка арестуван? Няма как да стане, защото е НЧ /Наш човек/! Оковите са само за неудобните!

КРИВОСЪДИЕ И СВИНСКА ОБВЪРЗАНОСТ! А СПРАВЕДЛИВОСТ ТРЯБВА ДА ИМА! ЗАЩОТО САМО СПРАВЕДЛИВОСТТА И ПРАВОСЪДИЕТО СЪЗДАВАТ ЧУВСТВОТО, ЧЕ ИМА ДЪРЖАВА, И ЧЕ СИ ГРАЖДАНИН!
ДРУГОТО Е….ТЕРИТОРИЯ…НА МАФИЯТА!

„Шести септември“

Елена Гунчева, Фейсбук