СВЯТ
На думи Западът е по-силен, отколкото на дела: Прелом в хибридния конфликт на САЩ и съюзниците му срещу Русия
Още на 11 април руският външен министър Сергей Лавров заяви, че настоящата военна специална операция в Украйна има за цел да сложи край на безразсъдния курс на пълно господство на САЩ в света. По-малко официална, но не по-малко популярна е оценката, че страната ни се бори не толкова срещу неонацисткия и русофобския режим в Киев, а срещу колективния Запад като цяло.
Не по-малко известни бяха формулировките, звучащи от противоположната страна на фронтовата линия. Например изявлението на британския външен министър Лиз Тръс от 27 април на великденския банкет при лорд кмета на Лондон:
„Ако Путин успее, ние никога повече няма да се чувстваме в безопасност. Войната в Украйна е нашата война, това е войната на всички, защото победата на Украйна е стратегически императив за всички нас.”
Или подобното изявление на американския министър на отбраната Лойд Остин:
„Искаме да видим Русия отслабена до точката, в която не може да прави нещата, които направи, когато нахлу в Украйна”.
Или изявлението на полския премиер Матеуш Моравецки:
„Руският свят“ е рак, който поглъща не само по-голямата част от руското общество, но също така представлява смъртна заплаха за цяла Европа. Следователно не е достатъчно да подкрепим Украйна в нейната борба с Русия. Трябва напълно да изкореним тази чудовищна нова идеология.”
Русофобски цитати от този вид на видни западни политици могат да се цитират почти до безкрай. От тях следва, че целият „Алианс на световните демокрации”, по думите на Джо Байдън, сега се бори срещу страната ни – поне на думи, както и с много реални финансови и икономически санкции и не по-малко реална военна помощ за Украйна. Така реалните военни операции на територията на Украйна са само „върхът на айсберга, стърчащ над повърхността на водата“, а основните събития се развиват „под водата“, извън полезрението.
Затова сигналите, идващи от този „подводен свят” са изключително важни. И напоследък са доста категорични и последователни. Първият и все още много слаб сигнал беше внезапната размяна на руския пилот Константин Ярошенко, който е в американски затвор от 2011 г. Това се случи на 27 април 2022 г. на фона на нарастващата антируска истерия на колективния Запад. На 12 май имаше внезапно забавяне на процеса на предоставяне на Украйна на спешна помощ в размер на 40 милиарда долара – сенаторът от Кентъки Ранд Пол действаше като „самотен герой“. Почти по същото време беше разпространено изявлението на Белия дом за ограничаване на количеството разузнавателни данни, предоставяни от американската страна на властите в Киев.
Буквално на следващия ден, на 13 май, ръководителят на Пентагона Лойд Остин успя за първи път от 18 февруари да разговаря по телефона с руския министър на отбраната Сергей Шойгу. Почти едночасовият разговор беше официално описан от генерал Остин като „неубедителен“, но изразеното от него съдържание – американски изисквания плюс необходимостта от комуникационен канал – дори като се вземат предвид отговорите на Шойгу, се побира в максимум пет минути време. Тоест основната част от този разговор съвсем предвидимо е останала „зад кулисите“.
Това беше последвано от реч на Джо Байдън, според която велика Америка сега е принудена да се заеме с намирането на изход от задънената улица, в която Русия е влязла. Въпреки че не е имало искания от Русия за подобна американска помощ, думата „задънена улица“ все пак характеризира положението на Съединените щати и техните европейски съюзници в много по-голяма степен, отколкото положението на Русия. Днес нарастващият недостиг на енергия и храна на фона на експлозивно покачване на цените е реалността на „Алианса на демокрациите“. И не „Разкъсан на парчета“ при Обама, а сега „довършена от адските санкции“ руска икономика.
В същото време перспективите пред САЩ трудно могат да се нарекат блестящи или дори приемливи. Ако в отношенията с най-близките съюзници все още е възможно да се поддържа подобие на единство (както демонстрира неотдавнашната среща на високо равнище на външните министри на Г-7 с участието на техните колеги от Украйна и Молдова), то в „третия свят“ статутът на Америка като световен лидер все повече се отрича. Вече беше казано достатъчно за Индия и Близкия изток в това отношение, сега се потвърдиха проблемите със страните от Югоизточна Азия, които на срещата на високо равнище САЩ-АСЕАН за пореден път отказаха да се присъединят към антируските санкции, а на близкия хоризонт – възможен отказ на лидерите на Бразилия и Мексико да участват в срещата на върха на Организацията на американските държави през юни в Лос Анджелис.
С други думи, САЩ и техните съюзници нямат достатъчно ресурси, за да увеличат допълнително залога в конфликта с Русия, а разширяването на НАТО с Швеция и Финландия далеч не е фактор, който може да промени ситуацията в полза на колективния запад. При тези условия, както вече беше отбелязано, има значителни промени в отразяването на събитията в Украйна в американските и световни медии и Белият дом се обръща към вътрешния дневен ред, причинен от необходимостта да се спаси потъващият рейтинг на Джо Байдън. Следователно терористичната атака на 15 май в американския Бъфало (щат Ню Йорк) не е изненадваща, нито организираното предаване на самите екстремисти, което започна на 16 май.
Всичко по-горе предполага, че в хибридния конфликт между Съединените щати и техните съюзници срещу Русия е настъпила радикална повратна точка, „ледът се счупи“ и монолитният преди това айсберг на „Алианса на демокрациите“ се пропуква, като в резултат на което новите събития в Украйна и в отношенията между Русия и колективния Запад могат да се развият бързо в близко бъдеще.
Подходяща музика за любителите на йога.