НАТО: Операция „Барбаросса 2“

В средата на ХХ век премиерът на Великобритания Уинстън Чърчил каза нещо умно, за разлика от другите си изявления в нетрезво състояние. Чърчил каза: „Генералите винаги се готвят за отминалата война“.

Руснаците пък добавиха нещо още по-умно /с извинение/: „Война-хуйня“.

И двете сентенции могат напълно да се отнасят към последната среща на високо равнище на НАТО във Варшава, както и към предшестващите ги общи маневри „Анаконда“ и други.

Що се отнася до срещата във Варшава, тя може да се обобщи като: новата студена война вече не е студена, тъй като НАТО е на границите на Русия, прокарвайки си пътя към операция „Барбаросса 2“. Що се отнася до маневрите „Анаконда“, те потвърждават, че в Европа има някаква традиция веднъж на 100 години политиците и генералите да се събират в Райх за да решават да влязат в бърлогата на мечката.

Но да тръгнем подред.

Във Варшава официално беше решено за разполагане на сили на НАТО в границите с Русия страни от 2017 г. Четири батальона ще бъдат разположени на постоянни бази, но на ротационна основа. Това беше направено, за да не бъдат нарушени основите на Основополагащия акт Русия – НАТО, в който алиансът се задължи да не разполага в Източна Европа „съществени сили на постоянна остова.“

Да изпратят свои войници в четири източни страни от пакта се съгласиха САЩ, Англия, Германия и Канада. По-просто казано НАТО раздели Прибалтика и Полша на окупационни зони. Канада получи Латвия, Германия – Литва, Англия – Естония, САЩ – Полша. Едновременно с това войските на НАТО се извеждат от юрисдикцията на страните на пробиване, като се освобождават по този начин от всякаква отговорност за съучастие във военни престъпления.

Режимът в Киев с Порошенко обаче не успя да осигури окупацията на страната нито от американците, нито от европейците.

Канада, в лицето на своя премиер Трюдо, реши да демонстрира ентусиазъм в ръководството на силите на централното направление – Велики Луки и Ржев, срещу „руската агресия“.

Англия, с естонския обоз, ще защитава от агресивните руснаци направлението Санкт Петербург и Новгород.

Германия ще охранява НАТО по направлението Минск – Смоленск – Вязма по простата причина, че там вече бяха по времето на Хитлер и всичко знаят, като към тях могат да се присламчат и французите, които също имат историческа памет от времето на Наполеон.

САЩ ще се разположат в Полша и по-близо до Черно море. Къде ще отидат без море, като ще защитават поляците, украинците, турците, българите и който още там е останал, от руснаците откъм Крим, Краснодар, Воронеж, Кавказ и по-нататък до Уфа, Сургут и т.н.

С една дума – нищо ново. НАТО има намерение да се отбранява по същия начин, по който преди това се „защитаваше“ Третият райх с прословутата операция „Барбаросса“.

Ще припомним, че преди Втората световна война нарастването на западните военни сили по съветските граници, Берлин обясняваше като средство за колективна защита на Европа, въпреки че това беше подготовката за операция „Барбаросса“ и че днес НАТО изгражда своите сили в същите места и по точно същия начин, по който нацистка Германия правеше това през 30-те години на ХХ век.

„Барбаросса“ започна на 22 юни 1941 г. с нахлуването на Райха в западните райони на СССР. За да завърши на 9 май 1944 г. в Берлин.

Май и юни, т.е. преди срещата във Варшава, както подобава, се оказаха урожайни на военни маневри на НАТО покрай руските граници – „Анаконда 2016“, „Саблен удар 2016“, „Бърз отговор“, „Морски бриз“ и прочее словосъчетания по западното, северозападното и южното направление, с общ смисъл – създаване по източната граница на НАТО на групировка, способна да противостои на „руската агресия“.

Всъщност тази серия от маневри повтаря концепцията на бойните действия на НАТО срещу СССР от времето на Студената война и по-точно до средата на 70-те години.

Тогава, както и сега, във Вашингтон стигнаха до извода, че всички европейски армии на НАТО заедно няма да могат да удържат танковия скок на СССР към Атлантика. Заради това главната военна задача на европейците беше да издържат няколко седмици, до един месец, докато на театъра на военните действия не пристигнат победоносните американски войски. За това САЩ и НАТО трябваше да осигурят военно-морски и въздушен контрол над Северния Атлантик, по който трябваше да се движат в конвои със стотици хиляди американски войници и хиляди единици военна техника.

Но заради развитието на ракетното оръжие и рязкото нарастване на съветските възможности, този план бързо стана неактуален, т.е. в случай на пълномащабна война до Европа няма да доплува никой от САЩ.

От този момент НАТО окончателно заложиха на доктрината за ядреното възпиране на СССР.

След 70-те години руските възможности за блокиране на прехвърлянето на американски войски в Европа само нарастваше. Териториите на Русия и САЩ са недосегаеми за сухопътните армии на другата страна, и взаимното ядрено възпиране е единственият сериозен аргумент.

Заради това САЩ развиха своята противоракетна отбрана в Европа. За да получат стратегическо преимущество с неутрализиране на ядрения потенциал на Русия, те заложиха не на нереалната победа на сухопътните сили на НАТО на европейския театър, а на първи обезоръжаващ ядрен удар и гарантирана защита от ответния удар на Русия. Но и това вече не е актуално, тъй като Русия въведе своите хиперзвукови оръжия и обърна цялата доктрина на първия удар в своя полза.

На този фон споменатите учения на НАТО, начело с „Анаконда“ са не само смешни, но и жалки. В аналогични тренировки на руската армия се прехвърляха до 100 000 войници и десетки хиляди бойна техника, като до 7-10 дни от вдигането на тревога те успяваха да стигнат назначените райони, да се разгърнат и създадат ударни групировки, да изпълнят задачата и да се върнат в местата на постоянната дислокация.

От своя страна ученията на НАТО се готвеха от април. За това време пактът успя да съсредоточи в района на ученията само 32 000 войници, стотина самолети, 12 кораба и 3000 бойна техника. От тях само 10 000 войници бяха прехвърлени от САЩ.

Ако се сравни оперативността на руската армия и армията на НАТО може да се стигне до извода, че при такива темпове ударната групировка на Русия ще успее да стигне до и да се върне от Париж обратно вкъщи, а в САЩ десантните им части още няма да са започнали да се товарят в самолетите.

Трудно е да се предположи, че в САЩ не знаят какво правят. Обратното. Знаят и правят нарочно провокации по руските граници, като очакват някаква неадекватна реакция на Москва. Подставяйки Прибалтийските и Черноморски райони под възможен превантивен удар, САЩ се опитват да въвлекат Русия в конфликт с НАТО и ЕС и да останат традиционно извън конфликта.

Едновременно САЩ готвеха и удар по Турция, Армения и Казахстан, докато отвличаха вниманието на Русия по западното направление, за да отслаби силите си по другото – южното направление. В Европа, така или иначе, беше създадена взаимно блокираща се позиция. Нарушаването на крехкото равновесие може да доведе до непрогнозируеми последствия и до неприятности и за двете страни. В същото време за Русия стратегически са нейните проекти в Азия. В европейското направление тя действа задържащо спрямо затъналия в жестока криза континент.

Сега се появява нова уязвимост, нестабилната постсъветска Централна Азия и Афганистан. Възможно е дестабилизиране на Казахстан или Узбекистан, което ще доведе до военно политическо взривяване на целия район с проблеми за Русия, Китай, Ирак, Пакистан и целия ШОС.