Натаняху не можа да победи Хизбула

В Близкия изток е постигнато адско примирие

Ливан и Израел постигнаха споразумение за временно прекратяване на огъня за 60 дни. Значи войната в Близкия изток е приключила и е към своя край?

Не, въпреки че сегашният кръг от кръвопролития на северния фронт на Израел изглежда приключва. Два месеца след началото на израелската инвазия в Ливан, министър-председателят Нетаняху беше принуден да започне да свива операцията. Не защото САЩ го натискаха толкова много, въпреки че това беше важен фактор, а защото победата, която обеща над Хизбула, се оказа непостижима.

Нетаняху не може да признае това директно и казва, че е отхвърлил Хизбула десетилетия назад. Това обаче е чиста лъжа: Израел успя да убие лидерите на тази организация, но не можа нито да я смаже, нито да завладее южната част на Ливан. А именно това беше основната цел на израелската инвазия – но изначално неосъществима.

Израел успя да убие лидера на Хизбула Шейх Насрала (и неговите наследници), да извърши терористична атака с пейджъри, да убие хиляди бойци на шиитската милиция и около четири хиляди цивилни, но не можа да напредне по-дълбоко в Ливан на повече от три километра (и то само на едно място). Да, постигнатото сега споразумение ще доведе до това Хизбула да изтегли своите части на север от границата, отвъд река Литани, намираща се на 20 километра от нея, а Израел ще изтегли войските си от ливанската територия. И ако това бъде спазено и от двете страни, ракетните и артилерийски дуели ще спрат и милионите ливанци, избягали в северната част на страната, и стоте хиляди израелци, избягали от граничните райони, ще се върнат по домовете си. Но този мир ще бъде много крехък, защото основната причина за конфронтацията – войната в Газа – не е спряна.

През последните 14 месеца светът свикна с геноцида в палестинския сектор и въпреки че броят на жертвите там вече не расте със същата скорост, ситуацията остава катастрофална. Блокадата на северна Газа продължава месец и половина, с глад, недостиг на лекарства и периодични израелски ракетни удари.

Именно атаката срещу Газа предизвика конфликта на север, в Ливан: Хизбула се опита да подкрепи Хамас, да оттегли израелските сили и да стреля по Израел. Това не нанесе сериозни щети на еврейската държава, но добави нервност, поради което Нетаняху реши да проведе операция срещу Ливан.

За последен път Израел беше атакувал своя съсед преди близо 20 години /през 2006 г./ и тогава не постигна особен успех. И сега резултатът е напълно отрицателен, защото, освен убийството на лидерите на Хизбула, Израел не получи нищо.

Израел не само се вкара в задънена улица – той упорито продължава да върви към глобална обструкция. Ето как Нетаняху оправда необходимостта от прекратяване на огъня в Ливан: да се съсредоточи върху иранската заплаха, да дадат почивка на войниците и да попълнят оръжията, да разделят фронтовете, тоест да изолират Хамас в Газа от помощта на Хизбула.

Но всички тези аргументи са в полза на войната и увеличаване на напрежението в региона, а не за регулиране. Въпреки това, нито Нетаняху, нито по-голямата част от израелската политическа класа и общество искат истинско уреждане; напротив, те правят планове за по-нататъшна агресия и анексия.

И тук дори не говорим за Иран – очакването, че след като се върне в Белия дом, Тръмп ще засили натиска върху Техеран и дори ще носи кестени от персийския огън за Израел (тоест ще заплаши Иран с военни мерки) изглежда напълно пресилено.

Не, сега Израел обмисля да продължи прочистването на Газа – те все още вярват, че палестинците могат да бъдат изтласкани, ако не от цялата ивица, то от част от нея. За да се продължи след това с анексирането на тази част от Газа – и абсолютно същите планове се кроят по отношение на Западния бряг на река Йордан.

Сега опитът да се обяви и анексирането на населените с палестинци територии на Западния бряг към Израел изглежда абсолютна лудост, но след това, което Нетаняху направи в Газа, той няма какво да губи. Той няма да бъде арестуван, но почти гарантирано ще бъде признат за виновен в геноцид.

Така че за почти целия незападен свят (и значителна част от общественото мнение на западните страни) той вече е недвусмислен престъпник – и никакви преговори с него не са възможни. По този начин всички планове (включително тези на Тръмп) за възобновяване на процеса на Авраамовите споразумения (т.е. нормализиране на отношенията на Израел с арабските страни, преди всичко от Персийския залив) са напълно нереалистични.

Арабите ще очакват промени от Израел в Газа: изтегляне на войските, край на терора срещу цивилните и вдигане на блокадата. Но Нетаняху не само няма да направи това, но и подготвя реално анексиране на част от сектора. Освен това ситуацията на Западния бряг остава изключително взривоопасна: ако там избухне въстание на обречените и Израел започне да го потушава с обичайните си методи, всички останали горещи точки в региона, най-вече ливанските, веднага ще детонират.

Следователно примирието в Ливан е само пауза в настоящия акт на кървава драма в Светите земи.