Най-дразнещо в „Да, България“ е киселата претенция, че е изконен пазител на единствената свещена истина

Разкошни са ми Да България с тези еднакви партийни профилни снимки като комсомолски активисти. Гледам ги и нямам никакво съмнение, че комсомолският ген е по-прилепчив и от гена за наследственото оплешивяване. Много ми харесва как координирано коментират едни и същи теми, с едни и същи изрази, и едни и същи аргументи. Вероятно PR-ите са им казали, че по този начин демонстрират идентичност, интегритет и индивидуалност, но на мен ми навяват само мъчителни асоциации с едни други времена. Също така много ми харесва и как си споделят автобиографиите, досущ активни борци допреди 1989, доказващи, че от кърмаческа възраст са предопределени да посветят живота си на политиката и борбата с мафията.

Всичко това, разбира се, е разкошно, но аз, като човек, който е видял възхода на либералната доктрина малко по на запад и е ужасен от нея, бих искала да знам каква е позицията им по отношение на нееднозначните либерални казуси, които днес бушуват в Европа, а утре ще засегнат и националната сигурност на България. Разбира се, аз тези въпроси съм ги задавала хиляди пъти, но засега отговорът е „Ти ГЕРБ ли искаш да управлява?!” Не, не искам. ГЕРБ са тежка обида за България и аз все още не мога простя на либералите, че се заиграха с тях, та дори им влязоха в правителството.

А ако трябва да сме сериозни, най-дразнещо в Да България е киселата претенция, че е изконен пазител на единствената свещена истина, недостъпна за нискочелите маси. Че е единствена алтернатива на крадците от ГЕРБ, което пък води до мъчителното усещане, поне у мен, че ще сменим една кална измет с отбор превъзбудени комсомолци, които ще чакат указания отвън. Едното чума, другото холера. И се чудя на еуфорията на интелигентни хора около мен, които искрено вярват, че месията е тук, и не виждат онова, което аз виждам – зависимост от външни сили и комсомолщина.

Та да се върна на темите, на които от няколко години чакам някой да отговори. Ще дам само четири:

1) Миграция, мултикултурализъм, бежанци

През последните години западна Европа, най-вече под ръководството на г-жа Меркел, акумулира сериозно количество мигранти. Факт е, че една голяма част от тях не се приобщиха към универсалните ценности на континента ни, и в резултат имаме капсуловани малцинства, консумиращи с радост благата на европейската цивилизация, но не приемащи културата й. Тоест, от една страна имаме няколко милиона неинтегрирани мигранти второ-трето поколение, плюс няколко милиона мигранти първо поколение, напиращи в Европа от страни, в които християнството се наказва със смърт, а жената е малко над кокошката, но доста под кравата в социалната йерархия. Общото между едните и другите е религията, която изповядват, която в най-радикалната си форма се характеризира с абсолютна нетърпимост към християнството.

Каква е позицията на Да България по отношение на този казус и ще видим ли това, което симпатизантите на партията ВЕЧЕ демонстрираха през 2015 – а именно призиви за отворени граници? Какви ще бъдат последствията от наплива на няколко милиона мъже-мюсюлмани именно от държавите, в които убийствата на жени са неколкократно повече, отколкото в Европа? Какви мерки ще се вземат във връзка с резкия ръст на криминалната хроника в западни държави, приели мигранти-мюсюлмани, чиито общности продължават да живеят изолирано и в унисон със собствените си традиции? До момента, единственото, което съм чула от членовете на Да България е аргумента „В автомобилни катастрофи загиват повече хора, отколкото в атентати”, плюс една фалшива статистика на броя на жертвите, която упорито се разпространяваше;

2) Джендър идентичностни политики и насилие

През последните години станахме свидетели на множество целенасочени и координирани опити да се прокарат определени чужди идеи, които да се внедрят на родна почва. Първо започна атаката над българската родова памет, а българинът беше заклеймен като „Ганьо”, „потурлия”, „вонящ и прост чобанин”, който не е оценил преимуществата на „османското присъствие”, а „си иска вонящия руски ботуш’”. После се оказа, че българинът, освен „нечистоплътен нещастник и ракиен патреот”, е и насилник, който пердаши жена и челяд по няколко пъти на ден.

Сега. Очевидно е, че насилието по света е огромен проблем. Данните за насилието над жени, мъже, деца, старци и животни са ужасяващи, а насилието срещу жени в България се е повишило значително по време на пандемията. Темата за насилието е изключително сериозна и трябва да бъде адресирана по възможно най-адекватния и мощен начин. Точно затова, тази тема трябва да почива на сериозни данни и анализи, а не на внушения и мъгляви обвинения.

Доклад на службата на ООН твърди, че „В географско отношение, Африка и двете Америки са регионите, в които жените са най-застрашени от убийство от интимен партньор или член на семейство. В Африка съотношението на жертвите на всеки 100 000 жени е 3.1, в Америка 1.6, в Океания 1.3, в Азия 0.9. Най-нисък е процентът в Европа, с 0.7 жертви на всеки 100 000 жени.“

Щом това е така, аз не разбирам защо НПО-тата слагат под общ знаменател убийствата в Афганистан и България, Пакистан и Испания, Судан и Германия, което е абсурдно. Защо европеецът е стигматизиран като насилник, след като реалният проблем е в една друга култура и религия. Защо определени организации безсрамно се възползват от смъртта и страданието на жените по света, като се опитват да вменят цялата вина за тях единствено на нашето общество, без да коментират проблема в реалните му параметри, камо ли пък да предприемат мерки за справяне с него. Кой знае защо, че съм чула НИТО ЕДНО НПО да организира шествия там, където проблемът е не само реален, но и колосален – в мюсюлманските страни.

Второ, как ще бъде решен този проблем в България? Как ще изглежда „борбата” с този проблем у нас? Чрез Истанбулската Конвенция ли? Ще бъде ли приета своеобразната политическа клопка на Истанабулската Конвенция, която предвижда подкрепяне и въвеждане на възможността за избор на полова идентичност – Gender Identity – не само чрез самия текст на Доклада, но чрез всички последващи промени, които ще бъдат неминуеми? И още, като си говорим за „джендъри“ – биха ли подкрепили либералите предложенията на своите западни съмишленици, децата над 14 години да могат да се подлагат на операции за смяна на пола без съгласието на родителя? Кой точно ще поведе борбата срещу насилието? НПОта, които ще получат огромно финансиране?

Знам позицията на много ваши членове към момента и тя е национално предателство. Това ли да очакваме от вас?

4) Политкоректност и език на омраза

Този цитат принадлежи на член или симпатизант, не помня, на Да България: „Свободата на словото е само за свободни хора! Не за фашисти! Не за расисти! Не за олт-райтове! Не за ред-некове! Не за прости български селяндури! Естествено, че трябва да има цензура! Естествено, че на Ганьо трябва да му се отнеме правото да пише тъпотии в социалните медии и да коментира неща, които не разбира!“

Да, мнението на един-единствен човек няма особена стойност, освен ако не е идентично с мнението на хиляди като него и не напират за властта. Напомням, че СВОБОДАТА НА СЛОВОТО Е СВЕЩЕНИЯТ ПРИНЦИП НА ДЕМОКРАЦИЯТА, а ПОЛИТИЧЕСКАТА КОРЕКТНОСТ – онова, което помним като цензура, доносничество и мракобесие. Много ме е страх от хора, които искат да убият свободата на словото в името на политическата коректност. Хора, които с апломба на висша интелектуална позиция и последна морална инстанция, искат да налагат всеобщи решения, без да имат представа от дългосрочния социален, политически, икономически или културен ефект от тези решения. Хора, които имат решения на всички въпроси от висотата на тяхната така ниска камбанария.

Разбира се, чакам отново порой от кална помия. Истеричната нетърпимост към чуждото мнение все пак е отличителен белег на членовете и симпатизантите на тази партия. Дори към човек, който няма никаква друга трибуна, освен собствената си стена във Фейсбук.

Та накратко, че на мен самата ми писна да пиша фермани, пък и имам да готвя мусака – ще бъде ли Да България пряк проводник на външни интереси, според очакванията на онези, които финансират партията, или ще защити националните интереси?