„Мутри, вън!“ Върти го, сучи го – на никой език не се получава точен еквивалент на българския израз

Мултаци, мутраци, ментаци – как ги обясняваме на чужденците. Многопластието на българския елит изправя дипломатите пред политически гатанки

Няма милост към чуждите дипломати в България. Как да пишат доклади за актуалната политическа обстановка у нас, като не могат да преведат стартовия лозунг на промените „Мутри, вън!“ Върти го, сучи го – на никой език не се получава точен еквивалент на българския израз, вкаран в обращение от държавния глава и разбран мигновено от цялото общество до последния уличник. В България всички си говорим за нещо, което другите не разбират. Все едно си разказваме виц, а неразбралите ни се чудят какво толкова смешно има.

В Уикипедия понятието „мутра“ съществува само в българския си вариант и не се е намерил храбрец да му даде обяснение на чужд език. Ако прибегнете до услугите на изкуствения интелект в автоматичния преводач на Гугъл, ще получите същата дума, но изписана на латиница или с друга азбука. Изглежда си говорим на тайнствен език, който още не е разтълкуван в света,

сякаш се изразяваме с йероглифи, които не са разчетени

А става дума не просто за управляващата, ами за владеещата България каста. За да бъде разбрана политиката на държавата, трябва да се знае кой я ръководи. Когато дипломатите ни питат: „Кой ви управлява?“, им отговаряме простодушно – „Мутрите“ и въобще не им помагаме.

Този комуникационен проблем възникна още в началото на прехода, когато хората, които завлякоха парите на соцдържавата, минаха в полулегалност и въведоха двупластово управление, прераснало постепенно в многопластово за по-голяма конспиративност. Първото десетилетие бе примитивно гангстерско. Тогава се роди понятието „мутри“ и можеше лесно да се преведе като „гангстери“. По-сложно стана, когато на власт дойде Симеон Сакскобургготски, който трябваше да бъде външно отрицание на грозната вътрешна действителност. Назначеният от него главен секретар на МВР Бойко Борисов замени понятието „мутри“ с „добре облечени бизнесмени“. Моментът бе възлов, защото България трябваше да се възползва от международния авторитет на бившия си цар и да си проправи път към НАТО и ЕС. Това означаваше да се отвори по-широко за международни контакти и да даде повече яснота какво представлява.

През юни 2001 г., седмица след парламентарните избори, новоизлюпена депутатка от НДСВ и моя бивша колежка ме помоли да проуча сред влиятелни лица в Парламентарната асамблея на Съвета на Европа дали партията на Симеон би могла да влезе в Европейската народна партия. В средите на християндемократите вече членуваше СДС и дотогавашният му лидер Иван Костов нямаше как да обича Симеон, защото заради него загуби властта си. Имаше правило, че вече членуващите от една държава партии трябва да дадат съгласие за приемане на други партии от същата държава, за да не се карат в общото политическо семейство. Това означаваше да се упражни натиск върху Костов и съпартийците му да не пречат. Разговарях в Страсбург с французина Жан Сетланже и с австриеца Фридрих Кьониг, защото бяха първите наблюдатели на ПАСЕ, дали зелена светлина на България за приемането ѝ през 1992 г. в Съвета на Европа – единствената европейска организация, отворила се до този момент за нашата държава. Тяхното мнение се ценеше от съпартийците им.

Сетланже (лека му пръст!) се зае охотно да лобира за Симеон, но Кьониг показа силна резервираност, защото вероятно вече беше „обработен“ от хората на Костов. Каза ми, че има едно условие: Симеон да подкрепи на президентските избори през ноември 2001 г. Петър Стоянов от СДС за втори мандат. Предадох посланието му чрез информация във в. „Сега“. Симеон изпълни видимо колебливо това условие и Петър Стоянов загуби изборите. На следващата сесия на ПАСЕ през януари 2002 г. запитах Кьониг дали е удовлетворен и той ми каза, че има ново условие:

Симеон да се дистанцира от „престъпната организация Мултигруп“

След като пуснах и тази информация, последва гневна реакция от групировката и средите на Симеон със заплаха, че ще предприемат „всички предвидени от закона (слава Богу!) действия“ срещу австрийския депутат, вестника и автора на информацията. По онова време се въртеше в широко обращение понятието „мултаци“, чиято криминална конотация се долавяше само от добре проникналите в българската политическа действителност чужденци. Вестникът не трепна от заплахата и на другия ден пусна още по-голяма статия, за да могат и незапознатите чужденци да разберат българската политико-криминална екзотика.

След време Симеон осъзна, че рискува да се разконспирира като зависим от криминалното задкулисие в България, и се отказа да стане християндемократ. Така реши да се обяви за либерал, като НДСВ се записа в групата на либералите и демократите, където неговият коалиционен съюзник ДПС вече му бе отворил вратата в качеството си на приет член от България. Симеон успя да запази сравнително приличен европейски образ, но макар и полиглот, предпочете да се държи като „господар на мълчанието“ с чужденците. Така той не ги подготви за ерата на мутрите, която дойде след второто правителство с участието на НДСВ.

Възкачилият се на власт през 2009 г.

Бойко Борисов знаеше най-добре какво представляват мутрите,

но имаше силен мотив да мълчи, пък и не можеше да го обясни, защото не говореше чужди езици. Така остана неговата интерпретация за добре облечените бизнесмени, която не можеше да смути чужденците. Самият той се научи да носи костюм и вратовръзка и се вписа в международните среди, където следваше правилото да бъде сговорчив, макар и със скромен речник. Спечели си симпатизанти в ЕНП, които сляпо го подкрепяха до последно, защото не разбраха как така лозунг без ясен смисъл за тях като „Мутри, вън!“ може да го катурне от власт.

Сега трябва да обясним на чужденците как така родените под този лозунг партии не могат да поемат управлението на държавата. За целта трябва да използваме понятието „менте“, което има еквивалент в другите езици. Задачата изглежда лесна, защото е достатъчно да посочим разликата между лъжата и истината. Тя личи в разминаването между думи и дела. Когато една партия твърди, че ще изчегърта мутрите, но се държи мутренски, ясно е, че полага усилия за оставането им на власт. Ето тук се връщаме в омагьосания кръг, който изправя чужденците пред енигма.

Мултаци, мутраци и ментаци са в един и същи строй и никакво преобличане не променя тяхната същност. Дипломатите има да си блъскат главите какво става в България, а европейските политически семейства да се чудят в кой сектор да наредят тези породи. За улеснение може да ползват жокер – в криминалния.