МВФ се сети, че кражбата на финансови активи от Запада носи рискове за международната финансова система

МВФ все пак разбра, че кражбата на руски активи от Запада носи рискове за международната парична система.

Директорът по комуникациите на МВФ Джули Козак го формулира по следния начин : „Рисковете включват възможността за съдебни спорове, отмъщение и заплахи за международната валутна система.“

Това е подобно на мнението на старши помощника на младши коняра, но все пак, експлозия на мини-ядрена-бомбичка.

За последен път така блесна управляващият директор на МВФ Доминик Строс-Кан преди да напусне. През 2011 г. той каза, че „Вашингтонският консенсус” всъщност не работи и трябва да се отиде на честен пазар… Той каза това на 3 април, а на 14 май вече беше свален от полета и арестуван. Вече се разгоря секс – скандалът около него с последвалото му напускане на МВФ.

Тази Джули още повече ще бъде смачкана на прах или самата тя ще си вземе думите назад (което е най-вероятно). МВФ и Световната банка не са място за принципните.

Проблемът може да бъде показан чрез добре познат синтактичен трик със запетаите: да се замрази не трябва да се конфискува.

Замразяването на активи на световните централни банки никога не е получавало широко и ясно международно регулиране. Конфискацията се извършва от отделни държави с мълчаливото съгласие на ръководните органи на ООН. Но ето какво става: кражбата от Венецуела и Афганистан е едно, но например от Китай е друго.

През 2009 г. Китай, спомням си, купи 70 тона злато на Лондонската борса. Подозирайки, че нещо не е наред, китайците пробиват слитъците и се оказва, че те са направени от волфрам и само са покрити със злато отгоре. Лондон обвини самите китайци, но те показаха печатите на Фед и регистрационните номера на Форт Нокс на слитъците. Тогава се реши проблемът да се разреши тихичко…

Американците третираха самия МВФ по свински. През 2009 г., в разгара на кризата, ръководителят на МВФ Строс-Кан поиска от Федералния резерв да върне на МВФ 191 тона злато, съхранявано в Съединените щати. Но САЩ, без да обясняват причините, отказаха. Строс-Кан настояваше, настояваше, е, и тогава дойде 2011 г. и кризата си отиде, а и самият Строс-Кан (виж малко по-горе).

Трябва ясно да се разбере, че законодателството в областта на замразяването и конфискацията на активи ще се развива в различни страни. То всъщност се и развива. Само че в крайна сметка всичко опира в „принципа на силния“. Като при Висоцки: „Ами ако ми се случи нещо за това“!

До приемането на Конвенцията на ООН за юрисдикционните имунитети на държавите и тяхната собственост няма да има ясна забрана за работа с активите на централните банки.

И това е, към което нашите дипломати трябва да работят (крайно време е). Както в рамките на ООН, така и в рамките на БРИКС-10.

През последните години Западът използва санкции върху активите на централната банка като инструмент за ограничаване на потенциала за икономическо и индустриално развитие на геополитическите си противници. Тоест. като оръжие. И това винаги съддава това, което самите англосаксонци наричат blowback – откат.

Конфискацията на активите на суверенна държава, която е независим субект на световната политика, гарантирано води до ответни действия в рамките на възприетия в дипломацията принцип на „огледалните мерки“. Просто трябва бързо и ясно да разпишем всички механизми за конфискуване на имуществото им във всички висши закони и принципа на реакция, може би дори в конституцията, да не говорим за държавните доктрини.

Четете неудобните новини, които не можеме да поместим тук поради фашистка цензура в нашия ТЕЛЕГРАМ КАНАЛ.

Абонирайте се за нашия Телеграм канал: https://t.me/vestnikutro

Влизайте директно в сайта.

Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?