Македонските „историчари“ нека да обяснят на евреите, че не са съществували като народ в Средновековието

Според учените историци от РС Македония, през Средновековието не е имало народи. „Нямало народи през Средновековието, това бил остарял подход, всичко било аморфно, нямало български народ, името българи било само политоним, а не етноним, тоест те реално отричат съществуването на български народ.“, споделя проф. Ангел Димитров, съпредседател от българска страна на съвместната комисия. И допълва: „Република Северна Македония продължава с провокациите към нас“.*

1. България е имперска държава през Средновековието. В зависимост от просторите ѝ, в нейните граници живеят наред с българите и други етнически групи: ромеи, маджари, сърби, хървати, албанци, власи и пр. Македонци като етническа група не съществуват въпреки, че територията на днешната историко-географска област Македония е в границите на България.

Но ето, че според Люпчо Коцарев, председател на Македонската академия на науките и изкуствата, „македонският език съществува повече от хиляда години и той е „единственият ни татковина“, която обединява всички македонци – както тези в държавата Македония, така и тези в Пиринската и Беломорската част на Македония, и тези в диаспората“.**

Горните твърдения на изтъкнати учени в РС Македония могат да послужат за някои разсъждения относно основаната преди повече от хиляда години Охридска книжовна школа и по-специално за езика, на който са преподавани науките в това висше училище.

И така, преди повече от хиляда години в пределите на имперската държава България, в границите на която била и днешната историко-географската област Македония, имало някаква аморфна „Македония“, която според съвременните македонски историци не е била държава, „македонците“, които я населявали, не били народ. Но ето, че в „Македония“ несъществуващият „македонски народ“ говорел „македонски език“. Този несъществуващ народ създал и писменост на своя език.

Разсъжденията на съвременните историци в РС Македония ни помагат да си обясняваме как ли ще да е станало това.

В град Охрид, столицата на тази „Македония“, живеел един монах Климент. Той основал Охридската книжовна школа. В тази школа Климент създал писмена норма на своя „македонски език“ и я нарекъл „македонска азбука“. Разпространил азбуката из цяла „Македония“, та и извън нея.

Климент сторил този исторически революционен акт без да получи задача или поне поръчка от владетелите на българската държава – първо Борис и след него Симеон, без да търси и ползва тяхната политическа, административна и военна защита и сигурност и без да получава никакво парично и материално доволствие от тяхна страна. Тоест той вършел цялата тази тежка и сложна работа извън волята и без санкцията на българската държавна власт.

По този начин преди около хиляда години Свети Климент дал мощен тласък на процеса на консолидацията на македонците като народ.

В един момент българските владетели – Борис и след него Симеон, харесали азбуката, която Климент създал, и наредили тя да се внедри и в Преславската книжовна школа.

Но вече като българска азбука.

И тази азбука била обявена от българските владетели за писмена норма на езика на българите.

Значи, „Македония“, дето не била държава, създала своя азбука за обслужване на езика на своя „народ“, който тогава не е бил никакъв етноним и нямал своя държава. Тази азбука била някак си присвоена от българските властници. Те разпоредили да се внедри, изучава и разпространява навсякъде в пределите на българската държава като българска азбука.

Ерго, българската азбука не е българска, а македонска азбука.

Още по-абсурдно пък е твърдението на някои съвременни македонски езиковеди, че македонската азбука и българската азбука са две напълно отделни и различни по своя произход и същество графични езикови норми.

Така, може би, следва да се разбира становището на преседателя на МАНУ, че „македонският език съществува повече от хиляда години“, както и твърденията на историците от северномакедонската част на съвместната комисия, че по същото време – преди повече от хиляда години, „нямало народи в Средновековието“.

Само че…

Какво значи словосъчетанието „македонска азбука“, използвано официално в Република Северна Македония за означаване на съвременната писмена норма на македонския език?

Българската дума АЗБУКА е съставна, образувана от имената на първите букви на нашата азбука: личното местоимение „АЗ“ и „БУКИ“, древната българска дума означаваща „книга, знание“.

В македонския език обаче лично местоимение „аз“ не съществува.

Такова местоимение няма и в руския език.

Но едно от съвременните наименования и на руската писмена езикова норма е „русская азбука“, наред с другото име, с която тя е известна, „русский алфавит“.

Защо ли?

Ами затова, защото азбуката на българите е създадена от българи в края на Девети век по волята и нареждането на българските владетели за обслужване на езика на българите в тогавашната огромна българска държава и е наречена с най-важните думи, имащи значение за ограмотяването на всеки българин на неговия роден български език: „АЗ ЧЕТА“.

През многото векове българинът е запазил своето лично местоимение „АЗ“ в по-голямата част от земите, където живеят българи. Но в някои места то се е променило в „ЯС“ (македонския диалект), „Я“ (шопския, граовския и пр. диалекти), „Я“ в говорите в Киевска Рус, които по-после се разделили постепенно на украински и руски език.

Но името на съвременната писмена норма в различните днешни варианти на изконния древен български език си остава непроменено „АЗБУКА“.

Фактът, че руснаците от много векове наричат своя език „русский язык“, а в днешна РС Македония езикът след 1944 г. се нарича „македонски язик“, е въпрос на развитие на езиковите норми.

Така че, никой в България не поставя под съмнение съществуването на македонския език.

С една малка подробност: този език е производен от българския и се говори и пише само в пределите на държавата Република Северна Македония.

Защото, от една страна, само там „македонците“ са определени като самостоятелен държавнотворен народ, и, от друга, прононсиран като държавен официален конституционен език на него говорят и пишат всички граждани на РСМ независмо какво етническо самосъзнание имат и за какви се самоопределят като етнос. Ивън пределите на северномакедонската държава този език се признава и ползва само от хората, които като северномакедонски емигранти образуват своя диаспора.

Северномакедонските исторци признават, че до 1944 г. македонците не са имали своя държава. Но устискали на хилядолетните опити за асимилация от българи, гърци, османци и сърби и като награда за упорството постигнали своя заветен успех.

Създали си държава Македония през 1944 г.

Разбира се, в това твърдение северномакедонските историци не отронват дума за Тито и неговия принос за измислянето на „македонския народ“, „македонската азбука“ и „македонската държава“. Както и за организираното масово насилие над българите във Вардарска Македония след 1944 г. Но и днес той бива почитан като полубог.

В противовес на това обаче, във Вардарска Македония не е изтрит споменът за насилието, за десетките хиляди убити и стотиците хиляди помъчени хора, които не са се страхували да се заявяват като българи!

2.

Повтарям, според македонските историци „нямало народи през Средновековието, това бил остарял подход“.

Ето защо им предлагам да публикуват научно съобщение, в което да посочат черно на бяло, че по времето на Свети Климент, когато според тях не е имало народи, не са съществували и евреите като народ.

Да видим какво може да им се случи.

Дали някой няма да им предложи да закрият историческите секции на МАНУ? И да остави без поминък стотиците мастити северномакедонски „историчари“!

Или най-малко същите „учени“ историци да бъдат посъветвани да пооправят тук-там тематиката и съдържанието на своите лекции във висшите учебни заведения и текстовете в учебниците за средните и основните училища в РС Македония.

Апропо, научна държавна или неправителствена организация с име „Македонска Академия на Науките и Уметностите“ (Македонска академия на науките и изкуствата – б.а.) не би било редно да съществува с това име откакто е налице държавата Република Северна Македония.

Защото в историко-географската област Македония, части от която се намират в България и Гърция, според северномакедонските „историчари“ също живеят „македонци“, които пак според тях и днес говорят хилядолетния „македонски език“, който „обединява всички македонци – както тези в държавата Македония, така и тези в Пиринската и Беломорската част на Македония, и тези в диаспората“. Но едва ли хората извън пределите на РСМ са питани дали припознават МАНУ за своя висша научна национална организация! Само в България живеят няколко милиона българи потомци на прокудени българи от Егейска и Вардарска Македония, както и няколкостотин хиляди местни автохтонни българи в Пиринска Македония. Тези милиони хора никой никога не ги е питал по горния въпрос.

Предлагам на северномакедонските историци да сътворят и публикуват още едно научно твърдение.

Например, че Крал Артур, дето имал най-големия меч на света и сякал с него главите на враговете на Британия, не е бил владетел на британците като народ.

Да видим как би реагирала империята, над която слънцето не залязва.

Ако все пак биха се осмелили да напишат подобни неща, след това почти сигурно би им се наложило да се извиняват вкупом и да си посипват главите с пепел.

Защото това са евреи и британци.

Ще рече, за българите може да се твърди, че през Средновековието не са били народ.

Но за евреите и британците едва ли ще да е допустимо.

А за испанците, французите, руснаците, японците, китайците и т.н., и пр. народи, дето също по горната логика не са съществували през Средновековието като такива, може ли да се твърди, че ги е нямало?

Аз моля интелигентните читатели на ПогледИнфо за извинение, загдето ги занимавам с толкова известни до баналност истини. И по наглед тривиален и невям простоват начин. Но очевидно на дипломираните хабилитирани „историчари“ в Република Северна Македония трябва да се говори само така: право, куме, в очи. От дълбоки и пространни теоретични прения те имат само полза. Защото отдалечават решенията. Затова, мисля, те трябва да се заставят от наша страна да се мъчат да обясняват на своя народ истинското значение на преодолели историческите превратности и политическото насилие общоизвестни понятия в РС Македония, за които досега не са посмявали да продумват.

Ако пък поискат, нека се опитат, ако имат тоя кураж, да „изровят“ из несъществуващи исторически източници някаква измишльотина, различна от думата „азбука“, която да обявят за отколешно наименование на писмената норма на над хилядолетния македонския език.

Да видим как биха били приети и разбрани от обикновените хора в тяхната държава.

А и от световната лингвистична научна гилдия.

3.

Затова в края на есето се изкушавам да направя няколко научни предложения на преседателя и членовете на МАНУ.

Дори не искам възнаграждение за предложенията.

Както и не държа на авторско право върху тях.

Първо, да публикуват резултати от, предполагам, наличието на многобройни и разностранни изследвания за формите и измеренията на организирана съпротива на народа на Вардарска Македония против насилническата политика на сръбските/югославските власти в периода 1914-1941 г. в неистовите опити на тези власти да обявяват този народ за „южни сърби“ или „вардарски бановинци“. Хубаво би било да се поднесе на обществеността класификация на тази борба в нейните различни форми и интензитет:

– научни и популярни публикации на интелектуалци от Вардарска Македония в периода 1914-1941 г. в Кралство Сърбия, Кралство на сърбите, хърватите и словенците и Кралство Югославия за отхвърляне на наименованието на народа на Вардарска Македония като „южни сърби“ или „вардарски бановинци“, за което авторите са бивали обект на преследване от тогавашните шовинистични сръбски/югославски власти;

– политически движения, програми и прояви (легални и нелегални) на политически партии и обществени организации във Вардарска Македония по времето на Кралство Сърбия, Кралство на сърбите, хърватите и словенците, Кралство Югославия в периода 1914-1941 г. за премахване на обидното наименование „южни сърби“ или „вардарски бановинци“ на народа на Вардарска Македония;

– действия на четнически или партизански отряди във Вардарска Македония с оръжие срещу сръбския/югославския окупатор по времето на Кралство Сърбия, Кралство на сърбите, хърватите и словенците, Кралство Югославия в периода 1914-1941 г. насилствено променил името и идентитета на народа на Вардарска Македония в някакви „южни сърби“ или „вардарски бановинци“;

– представяне на истината пред обществеността за дръзновените актове във Вардарска Македония на Мара Бунева, Владо Черноземски и други като тях отчаяни патриоти, дето с терористични актове и цената на собствения си живот са водили въоръжена народна борба срещу насилието на властите в Кралство Сърбия, Кралство на сърбите, хърватите и словенците, Кралство Югославия в периода 1914-1941 г. над народа на окупираната от тях Вардарска Македония.

Второ, да убедят правителството и парламента на РС Македония да разкрият секретните архиви на властите в Титова Социалистическа федеративна република Югославия срещу всички, които са се борили против насилието в Социалистическа република Македония в периода 1944-1991 г. Да се публикуват списъци на жертвите – убити, измъчвани и преследвани, както и имената на организаторите, ръководителите и изпълнителите на насилието, с особено внимание на убийците и мъчителите.

Трето, да предложат на правителството и парламента на РС Македония да обявят за престъпен режим титовизма и неговата престъпна противонародна власт в югославската Социалистическа република Македония в периода 1944-1991 г., (както е извършено в Европейския парламент и парламентите на всички бивши комунистически източноевриопейски държави днешни членове на ЕС). Да убедят Народното събрание на РС Македония да гласува декларация, с която осъжда комунистическата власт в пределите на държавата в периода 1944-1991 г. и се разграничава от нейната политика. Както и да подпомогнат властите в РС Македоония със своето лично активно участие в изследването на фактите и изготвянето на текста на декларацията.

Четвърто, да организират научна конференция за бойния принос на Българската армия за освобожаването на Вардарска Македония от германските хитлеристки окупационни войски през Втората световна война в периода октомври-декември 1944 г. и да посочат как се почита паметта на хилядите български войници и офицери, загинали в сраженията за свободата на Вардарска Македония. В това число, да предложат и да помогнат на властите в РС Македония да изготвят доклад пред Европейската комисия и Европейския парламент за състоянието на гробищата на загиналите български воини в сраженията срещу германските хитлеристки войски и какви грижи се полагат за поддържане на тези паметници във вид, съответстващ на международното хуманитарно право.