Конституционният съд реши, че работодателите могат да бавят заплати

Конституционният съд не успя да стигне до решение по искането на омбудсмана Мая Манолова срещу нормата от Кодекса на труда, която позволява на работодател да изплаща само 60% от трудовото възнаграждение при затруднения. Според редица юристи текстът противоречи на основния закон. С липсата на решение обаче на практика КС отхвърля искането на Манолова, пише “ZORA”.

Четирима съдии са подкрепили омбудсмана. Това са председателят на съда Борис Велчев, Стефка Стоева, Константин Пенчев и Мариана Карагьозова. Двама членове на КС приемат, че искането изобщо не е допустимо – Гроздан Илиев и Георги Ангелов. Шестимата, които са против искането на омбудсмана са – Анастас Анастасов, Кети Маркова, Румен Ненков, Таня Райковска, Филип Димитров и Цанка Цанкова.

“Член 245, ал. 1 от Кодекса на труда предвижда, че въпреки добросъвестното изпълнение на трудовите задължения от работника или служителя, работодателят може да му изплаща само 60 на сто от брутното му трудово възнаграждение, но не по-малко от минималната работна заплата за страната. Тази част от законовата норма противоречи на редица конституционни повели. Тя е в разрез с чл. 48, ал. 5 от конституцията, където се предвижда “Работниците и служителите имат право на … заплащане, съответстващо на извършената работа….”, коментира преди година проф. Васил Мръчков пред “Правен свят”. Посочената разпоредба на Кодекса на труда противоречи и на чл. 48, ал. 1 от конституцията, според която гражданите имат право на труд и държавата полага грижи за неговото осъществяване, които включват и пълното му заплащане, добавя той. И цитира становище на КС от 2010 г., според което “правото на труд е безсмислено, ако срещу него не стои насрещно задължение за заплащане на възнаграждение.”

Сред темите на днешното заседание на КС беше и искането на 62-ма депутати съдът да се произнесе противоречи ли на Конституцията отказът на НС да приеме оставката на Делян Добрев. Решение по този казус се очаква след седмица.