Кои бяха „гадовете“ през 2013 година?

От вторник насам, тоест откакто разкри „гадовете“, които искат да го свалят, премиерът Борисов се е отдал на доста опасни исторически реминисценции. Опасни, не защото крият някакъв риск за живота му, а защото залагат много по-ценното – неговия имидж и го хвърлят на опасната шахматна дъска на близкото минало. Покрай аферата „Гинка“ министър-председателят реши да сподели как възприема събитията, които се случиха преди пет години. Нека да припомним – февруари месец 2013 година неговото първо правителство падна от власт в разгара на огромно народно недоволство от високите сметки за ток. Днес, когато ЧЕЗ отново влезе в окото на бурята, Борисов да сподели своите преживявания на мъченик, вероятно с надеждата историята да положи едно кротко „св.“ пред името му един ден – св. Борисов. Разбира се, остава мистерия кои точно са гадовете. Премиерът беше удивително неконкретен точно по този параграф, но пък беше категоричен, че щял да ги разнищи. Можем само да се досещаме кои точно има предвид. Булото на тази мистерия му бе вдигнато от идеологическия мотор на ГЕРБ Антон Тодоров – Мумията, автор на разтърсващия бестселър „Шайка“. В своя фейсбук той пусна линк, че ЧЕЗ иска нови цени на тока и обяви триумфално, че БСП е лъснала като организатор на политическото напрежение в страната. Култ! БСП, която винаги безпощадно е била срещу приватизацията на енергоразпределителните дружества, изведнъж бе изкарана дотолкова мощна политическа организация, че да може безпощадно да диктува политическото поведение на една чешка фирма. Нека всички социалисти в страната колективно да благодарят на Мумията, защото покрай неговите твърдения могат малко да си повишат самочувствието и да се връщат към този спомен всеки път, когато изпитат униние или меланхолия. Очевидно най-близката история се превръща в поле за политическа битка, а Борисов и сие днес се опитват да пренапишат своето виновно минало. Тоест фентъзито за гадовете тепърва ще се разраства, докато се превърне в цял епос.

В тази ситуация е просто наложително да върнем лентата към мразовития февруари на 2013 година, защото Бойко Борисов съвсем очевидно си спомня събития от някаква реалност, която е паралелна на нашата. Паметта му в случая е точно толкова услужлива, колкото когато само преди броени дни си „спомни“, че правителството на Сергей Станишев било приватизирало енергоразпределителните дружества. До хвърлената оставка на Борисов се стигна от безпрецедентни масови протести в национален мащаб, неповторени от 1997 година насам. И за разлика от летните събития, само няколко месеца по-късно протестните действия не бяха локализирани единствено в София. Тоест версията на Борисов – че ЧЕЗ е основната брънка от опита за преврат срещу него, просто изгаря. Хората от цялата страна бяха еднакво недоволни. Получи се кошмарна ситуация – увеличени сметки, народен гняв и замразени доходи. Месеци преди това отчаянието нарастваше с бързи темпове. Трябва ли да си припомняме хората-факли, които осветиха с кошмарния си огън онези мразовити политически дни? Днес версията на Борисов е особено цинична. Той се опитва да изкара тези хора част от сценарий. Тъжно е да гледаш такова падение в реално време. Гадовете тогава бяха по-голямата част от народа.

Така се стигна до датата 19 февруари. Тогава се случи нещо много интересно – след като близо седмица отсъства от обществения хоризонт, отсъствие, родило крилати фрази и вицове-евъргрийни, Борисов даде знак, че е жив със специална пресконференция в Министерския съвет. На нея той обяви, че отнема лиценза на ЧЕЗ. Днес като го слушам как не бил имал правомощия да се намеси в сделката, тя не била в ръцете му, той нямал нищо общо с нея, се чудя къде изчезна онзи политически аслан, който беше решил да им спира бизнеса, само и само за да прекрати огромното обществено недоволство. И това не е поведение на човек, който знае, че срещу него тече преврат, а действия на изплашен от болезнено реален и дяволски конкретен процес. В подкрепа на това говори и другото странно нещо, което се случи на митичната пресконференция. В нея участие взе и дама на име Даниела Пеловска, обявена като представител на протестиращите. Пеловска, която би трябвала да е гласът на недоволството и бунта, изведнъж заговори като Махатма Ганди в най-миролюбивия му период. Те (протестиращите) били недоволни, но в никакъв случай не искали да бутат кабинета. Легендарно ще остане и нейното твърдение, че ако правителството падне, хората от улицата щели да пометат парламента. Още в реално време госпожата беше идентифицирана не просто като симпатизант на ГЕРБ, а като човек, чиято дъщеря е зам.-кмет на столичния район „Изгрев“ и социалните мрежи бяха залети от язвителна ирония. Това беше окончателното имиджово фиаско на Борисов-1. Вечерта протестиращите се сблъскаха с полицията и се проля кръв, а на другия ден премиерът дотърча в парламента, ожали се, че Ахмед Доган го е поръчал и хвърли оставка. След това няколко дни Борисов лежа в правителствена болница с диагноза „високо кръвно“, а след това добре знаем продължението. Ако приемем версията за сценарий и преврат на „гадовете“, тогава трябва да им признаем много високо качество на подготовката и уникалните възможности за въздействие върху средата. Има обаче един проблем. Ако „гадовете“ наистина бяха толкова мощни, подготвени, коварни и подмолни, как стана така, че ГЕРБ спечелиха предсрочните избори. Да, вярно, мнозинството им не стигна да направят кабинет, но броят на депутатите им беше досататъчен системно да провалят заседанията на парламента. Тези ехидни политически сценаристи толкова ли са глупави и дебилни, че да оставят на Борисов такъв терен за действие? Ако премиерът е бил убеден, че ЧЕЗ са част от схема срещу кабинета му, защо, когато пак се появи на власт през 2014 година, не продължи с отнемането на лиценза им, а?

Борисов днес се отдава на любимия си спорт – да се изкарва жертва на политическите обстоятелства и тъмните сили. В първия му кабинет виновна беше Тройната коалиция, Борисов-2 имаше любимия сапун „Орешарски“, а за „стабилността“ днес очевидно основен виновник са гадовете. Само че опитът да си заровиш главата в пясъка по този начин вече изглежда като върховен сюрреализъм. Схемата „Гинка“ не може да бъде замъглена с обичайната политическа клоунада и опити за историческо мъченичество. Зимата на 2013 година за много хора ще остане като безспорното доказателство, че думата на гневните може да бъде чута, а ситуацията променена. Онези протести тогава не бяха партийни и заради това остават неповторени. Онзи гняв беше автентичен, неподражаем и подозирам, че Борисов наистина вдига кръвно всеки път, когато се сети за онова време. Хората носеха вдъхновение и надежда. После тази надежда бе стъпкана, обезсилена и премазана, но грамадата от камъни, която хората във Варна струпаха в знак на памет към саможертвата на Пламен Горанов, може да бъде повторена по всяко време.

Борисов от 2018 година най-много се страхува от това.