Как да играем играта Живот? 10 жизнено важни правила!

Правило 3. Няма грешки, има само уроци.

Израстването е процес на непрекъснато експериментиране, серия от проби, грешки и временни победи. Неуспешните експерименти също са част от пътя към успеха.

Вместо да възприемате своите грешки като провали, а грешките на другите – като обиди, възползвайте се от възможността да се поучите от тях. Грешката – наша или чужда, е само катализатор на духовната еволюция.

Невинаги е лесно да видите доброто във всяко нещастие, което ви спохожда. Затова трябва да овладеете тайните на състраданието, прошката, етиката и накрая – на хумора.

„Няма нито грешки, нито съвпадения. Благословено е всяко събитие в живота, защото идва да ни научи на нещо.“ – Елизабет Кюблер-Рос

Правило 4. Урокът се повтаря, докато бъде научен.

Един и същи урок ще ви бъде представян в различни форми, докато го научите. Когато го усвоите напълно, можете да се заемете със следващия.

Докато не предадат посланието, което носят, докато не изпълнят предназначението си, уроците ще се повтарят; ще се повтарят събитията и хората във вашия живот. Всяка ситуация, всеки човек са учители. За да излезете от омагьосания кръг на повтарящите се ситуации, трябва да осъзнаете урока и да го интегрирате в себе си като полезен опит.

„Искам“ е основа на избор, който води до действие. „Би трябвало“ е основа за решение, което води до жертва.

Правило 5. Усвояването на уроци няма край.

Няма част от живота, която да не съдържа уроци. Докато сте живи, винаги ще има уроци, които трябва да бъдат научени.

Животът не е подвластен на контрол. Невъзможно е да се отървете от уроците. Безмисловното упорство и съпротивата водят единствено до емоционален срив. Животът е целогодишно училище, в което на практика дипломиране няма. Учебният процес придава смисъл на съществуването.

Правило 5 ви учи, че трябва да убедите Егото си да приеме ролята на вечен студент в университета на Живота и да усвои уроците на отстъпчивостта, себеотдаването, скромността и гъвкавостта.

Трябва да приемете за своя основна житейска задача овладяването на уроците. Урокът на себеотдаването ще се появи при вас във формата на нерешителност, когато вземате решение, или в трудности и препятствия, когато се заемете с изпълнението на вече взетото решение.

„И когато изкачиш върха на планината, едва тогава започваш истински да се изкачваш.“ – Халил Джубран

Вселената не толерира арогантността и прекалената самоувереност и лесно сваля прекалено раздутото Его обратно на земята. Целта й е не да ви накаже, а да поддържа баланса в самите вас.

Правило 6. „Там“ не е по-добре от „Тук“.

Когато вашето „там“ стане „тук“, вие просто ще откриете друго „там“, което пак ще ви изглежда по-добро от „тук“.

Предизвикателството на Правило 6 е да живеете в настоящето.

„Щом престанете да сравнявате това, което е тук и сега с това, което искате да бъде, ще започнете да се наслаждавате на това, което е.“ – Чери Хюбър

„Най-богат е онзи, който изпитва истинско задоволство от това, което има в момента.“ – Робърт К. Савидж

Правило 7. Другите са само огледала, които ви отразяват.

Не можете да обичате или мразите нещо у някого, освен ако в него не виждате отразено онова, което обичате или мразите у себе си.

Начинът, по който възприемате околните, е много точен барометър за отношението ви към самите вас.

Ако за миг допуснем, че хората в живота ни играят ролята на огледала, ще се окаже, че разполагаме с изобилие от ценна информация, която ще ни помогне да опознаем себе си.

Правило 7 учи, че трябва да отклоним вниманието си от околните и да го насочим към себе си. Вместо да преценяваме и да съдим другите, най-напред трябва да опознаем себе си.

„Всичко, което ни дразни у околните, всъщност ни води към самоопознаване.“ – Карл Юнг

„Понякога светлината проблясва на най-невероятни места. Трябва само да гледаме в правилната посока.“ – Джери Гарсия

Правило 8. От вас зависи как ще изживеете живота си.

Разполагате с всички инструменти и ресурси, които са ви необходими. Как ще ги използвате зависи единствено от вас. Винаги, по всяко време изборът е единствено ваш.

Всеки притежава авторското право върху живота си. Правило 8 ви предизвиква сами да моделирате живота си в зависимост от собствения си избор и желания.

„Трябва да сме в състояние да приемем последствията от всяко свое действие, дума и мисъл.“ – Елизабет Кюблер-Рос

Да носиш отговорност означава да признаеш собствената си роля и принос за обстоятелствата, в които попадаш, както и да понесеш последствията от това.

Освободете се от предмети, ситуации или хора, от собствените си навици или собственото си минало. Позволете им да си отидат и ще бъдете свободни.

Всичко, което трябва да направите, е да поемете дълбоко въздух и да пристъпите към действие.

Правило 9. Всички отговори са някъде във вас.

Отговорите на всички въпроси, които животът ви поставя, носите в себе си. Трябва само да повярвате и да се възползвате.

Всеки има своята духовна ДНК, която по същество е генератор на вътрешна мъдрост, излъчващ послания за житейското ни предназначение.

Непрекъснато получаваме съобщения или указания от интуицията си, която неотклонно ни води към истинската цел на нашия живот. Независимо от нагласата и желанието ни, истинските послания ще ни настигнат, колкото и да бягаме от тях. Вместо да се борим с интуицията си, по-разумно е да я превърнем в свой съюзник в пътешествието си през живота.

„Вярвай в себе си; всяко сърце пулсира в този ритъм.“ – Ралф Уолдо Емерсън

Правило 10. С раждането си ще забравите всичко това.

Ако искате отново да си спомните, трябва да разплетете двойната спирала на вътрешното знание.

Нерядко в процеса на усвояване на уроците, те ни се струват близки и познати: спомняме си това, което по рождение знаем. Припомнянето е моментът на осъзнаване на истината. Забравянето – изпадане в състояние на временна амнезия. Когато сте несигурни, когато се колебаете, вие сте забравили.

Всяко прекомерно отклоняване от състоянието на осъзната пробуда води до загуба на контакт с универсалната мъдрост, присъща на всяко живо същество.

Предизвикателството на Правило 10 е отново и отново да си спомняш своята истина и винаги, когато я забравиш, да успяваш да намериш пътя към нея. Време е да научиш най-висшите уроци: на вярата, мъдростта и безграничността.

„Вярата е дар на духа, който позволява на душата да следва собственото си развитие.“ – Томас Мор

„Вярвам в слънцето – дори когато не свети. Вярвам в любовта – дори когато не е проявена. Вярвам в Бога – дори когато мълчи.“ – жертва на Холокоста

„Мъдростта се дава; ние сами трябва да я открием в пътуване, в което никой не може да не отмени или от което да ни пожали.“ – Марсел Пруст

Мъдростта не значи интелигентност. Тя е най-високото стъпало на емоционалната, духовната и умствената еволюция, където интуицията се цени колкото информацията, желанието – колкото възможностите, и вдъхновението – колкото знанията. Мъдростта е там, където проникновеното разбиране се слива с всекидневието.

автор: Чери Картър Скот /Ако животът е игра, това са правилата/