АНАЛИЗИ
Как Германия помогна на Ленин
Малцина знаят, че Октомврийската революция се осъществява с активната подкрепа на тогавашна Германия. Сметката на император Вилхелм Втори е проста: дестабилизиране на Русия с цел да се намали натискът по Източния фронт.
Цюрих, 9 април 1917 година: 32-ма руски емигранти чакат на перона своя влак. Група протестиращи вика насреща им „Предатели, лумпени, свине!“, но заминаващите имат и привърженици. В крайна сметка, въпреки опитите да се блокира коловозът, влакът си пробива път и поема към Русия.
Този извънреден влак е предоставен от германския император Вилхелм Втори, който си е поставил за цел да налее още масло в огъня на руската революция. В един от вагоните се е настанил не друг, а лично Владимир Илич Улянов, наречен Ленин.
С германска помощ той напуска своето швейцарско убежище и седмица по-късно достига целта си: Петроград. В Русия току-що е завършила Февруарската революция, която е свалила от трона цар Николай Втори и е инсталирала така нареченото „временно правителство“. Следващата голяма революция вече чука на вратата.
В Берлин с голямо внимание следят завръщането на прочутия емигрант Владимир Илич в Русия. „Пристигането на Ленин премина успешно. Работи изцяло според желанията“, пише германското Главно командване в телеграма до външното министерство.
Истински политически парадокс: Вилхелм Втори се съюзява с комуниста Ленин. Германският император цели едно: окончателно да отслаби Русия, с която така наречените „централни сили“ Германия и Австро-Унгария воюват от 1914 година.
Сметката на Берлин е проста: Ленин и неговите болшевики трябва да дестабилизират Русия и по този начин да намалят натиска по Източния фронт през Първата световна война. Планът сработва. Германската империя успешно се възползва от едно старо дипломатическо правило: врагът на моя враг е мой приятел.
Израил Лазаревич Гелфанд
Човекът, който написа сценария за революцията
Идеята и концепцията не са нови. Техен автор е един човек, който носи комунистическия псевдоним „Парвус“ („Малкият“): Израил Лазаревич Гелфанд. Той е богат руски евреин, който още през 1914 година предлага на германския посланик в Цариград „съюз между германския байонет и руския пролетарски юмрук“.
Парвус смята, че интересите на Германия и на руските революционери са идентични. Първоначално предложенията му срещат смесени реакции, но след известно време Парвус е поканен в Берлин.
Парвус, който обича да живее нашироко и да е заобиколен от красавици, за пръв път се появява в Германия още през 1891 година. По онова време пише под различни псевдоними за леви вестници и се среща с комунистически лидери като Роза Люксембург, Карл Кауцки, Ленин и Троцки. Но като го гледат как живее, те не му се доверяват особено.
След „кървавата неделя“ на 22 януари 1905 година, когато царят нарежда да се открие огън срещу демонстрантите в Петербург, Гелфанд и Троцки са сред първите руски емигранти, които се завръщат в родината си. Двамата оглавяват работнически съвети, но полицията ги арестува. Гелфанд е заточен в Сибир, но успява да избяга, след което прави в Цариград бърза и успешна бизнес-кариера.
Понеже притежава фирми и банки, неговите някогашни приятели-комунисти му обръщат гръб. Троцки дори пише „Некролог за един жив приятел“. После обаче избухва войната и пред Парвус се открива възможността отново да се намеси в политиката.
След разговора си с германския посланик в Цариград, Парвус е поканен от германското външно министерство, за което разработва сценарий за революция. Сценарий, който месеци по-късно наистина се осъществява. На 23 машинописни страници Парвус в подробности описва как в Русия може да се извърши преврат, подкрепен отвън. В сценария се говори за пари, саботажи и сваляне на правителството. Месец по-късно ковчежничеството на император Вилхелм отпуска 2 милиона марки за „подкрепа на революционната пропаганда в Русия“.
Парвус не остава бездеен и занапред. Още повече, че при него трудно може да се направи разграничение между политически цели и бизнес-интереси. Парвус е типичният представител на онези, които не се свенят да се облажат от войната. Търгува с всичко: оръжие, метали, коняк, хайвер, платове.
Тъй като фронтът е затворил търговските пътища между Изтока и Запада, хората на Парвус прекарват стоките си през финландско-шведската граница – по онова време тази територия е част от Руската империя. Щом чуят паролата „Нося поздрави от Олга“, подкупените граничари пропускат какви ли не пратки, предназначени за руските революционери: пропагандни материали, оръжия, динамит.
С помощта на тези „подаръци от Германия“ революционерите потапят кораби в Архангелск и организират палежи на пристанища. Дейността на Парвус се координира от германския посланик в Копенхаген граф Улрих фон Брокдорф-Ранцау.
„Ще инсценираме подобна революция и в Германия“
Така шеметният план на Парвус наистина се осъществява. На 7 ноември 1917 година е извършен преврат, който влиза в историята под името „Октомврийска революция“. Временното правителство е свалено, съветите поемат властта, а седмици по-късно Русия напуска военния съюз с Франция и Англия, известен още като Антантата. С това за Русия войната на практика приключва. Отслабването ѝ Вилхелм Втори заплаща със сума, която днес би възлизала на половин милиард евро.
Ленин на 17 април 1917 – ден след пристигането му в Петроград
Самият Парвус действа като директен посредник на германския император. Той е „сводникът на империализма“, както по-късно го нарича германската марксистка Клара Цеткин. През 1924 година Парвус умира едва 57-годишен от мозъчен удар в Берлин. Историческата му роля е обвита в мълчание както от Съветския съюз, така и от официален Берлин.
По-малко от година след Октомврийската революция Ленин признава официално, че превратът е бил осъществен с германски пари. И добавя следното: „Никога не съм отричал този факт, но искам да допълня, че с руски пари ще инсценираме подобна революция и в Германия“.