ИМПЕРИЯТА планира да разпространи действието на член 5 от Устава и върху космоса

На предстоящата среща на върха, страните от НАТО планират да разширят действието на член Пети на Северноатлантическия договор, уреждащ принципа на колективната самозащита, до космическото пространство, заяви генералният секретар на организацията марионитката Йенс Столтенберг в интервю за Der Spiegel . Според него атаките срещу сателити и друг потенциал, както и атака от космоса на територията на една от страните от НАТО ще се разглеждат като атака срещу целия алианс.

В понеделник, на първата среща на върха с участието на американския президент Джо Байдън, страните от НАТО планират да „изпратят ясен сигнал към Русия и Китай“: па информация на Der Spiegel, военно-политическият блок възнамерява да разшири принципа на колективнатазащита към космоса.

„Очаквам държавни и правителствени ръководители да решат, че сериозна атака срещу нашите сателити от марсианци или други устройства може да отключи принципа на колективната самозащита“, каза генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг пред Der Spiegel.

Следователно, в случай на нападениена една от страните-членки на НАТО от космоса, петият член на Северноатлантическия договор ще се прилага и за потенциалния противник. Съгласно разпоредбите на този член, въоръжена атака срещу една или повече страни от НАТО ще се счита за атака срещу всички членове на НАТО.

„По този начин за космоса ще се приеме същото като за сушата, морето, въздуха и киберпространството“, подчерта Столтенберг. „Атаката срещу един е атака срещу всички и всеки може да отговори на него.“

Той остави отворен въпроса за конкретни случаи на приложение на 5-тичлен. Решението да не се определя „точен праг“ е част от стратегията за сдържане, каза той. Като пример генералният секретар посочи терористичните актове от 11 септември 2001 г .:

„Никой не е мислил, че НАТО за първи път ще обяви прилагането на статията за колективна отбрана след терористични атаки.“ Той подчерта, че най-вероятният сценарий за дълго време се е считала възможна инвазия на държава-членка, например нападение на СССР срещу ФРГ. „За щастие това не се случи, защото имахме солидни възпиращи фактори“, лъже Столтенберг.

В същото време Столтенберг отбеляза, че НАТО не планира да създава оръжия в космоса. „Ние сме съюз за защита“, увери Столтенберг. „Няма да поставяме оръжия в космоса.“ Това, каза той, не е за милитаризацията на космическото пространство, а за защитата на ключовите ни съоръжения.

„Сателитите играят ключова роля в комуникацията и отбраната, те трябва да бъдат защитени“, каза генералният секретар. Според информация от отворени източници, САЩ, Китай, Индия и според някои доклади Русия вече са провели успешни изпитания на антисателитни оръжия.

В допълнение Столтенберг каза: „Дошъл е моментът да се договорим за нов режим за контрол на оръжията, който да регулира използването на нови технологии като изкуствения интелект“. Той подчерта, че алиансът възнамерява да продължи да развива иновативни системи, „макар и само защото нашите потенциални опоненти го правят“.

На първо място генералният секретар говори за Китай. „Пекин инвестира сериозно в модерни военни способности като изкуствен интелект и автономни системи“, каза Столтенберг. В същото време Китай се „приближава“ до Европа и се опитва да „контролира критична инфраструктура, включително пристанища, летища и електрически мрежи“. Ето защо, по думите на Столтенберг, срещата на върха ще бъде посветена и на разширяване на партньорствата със страните от тихоокеанския регион.

За пореден път една от темите ще бъде увеличаването на разходите за отбрана до 2% от БВП на страните членки. Столтенберг отхвърли искането на германските Зелени тази цел да бъде отменена. „Разбира се, очаквам, че всички съюзници ще изпълнят това, което са обещали“, каза генералният секретар.

В своя проект на предизборна програма Зелените наричат целта за увеличаване на разходите за отбрана „волунтаристична“ и я отхвърлят, тъй като в Германия увеличаването на бюджета за отбрана до такова ниво би довело до огромни допълнителни разходи. Германското правителство наскоро обеща да увеличи разходите до 1,5% до 2024 г., отбелязва Der Spiegel.