Има и такива истории…….

Един ден на Бостънската гара от влака слязла скромно облечена жена и заедно със съпруга си тръгнала към Харвардския университет, за да се срещнат с президента му. Те нямали уговорена среща.

Още от пръв поглед секретарят на президента преценил, че тези провинциалисти нямат работа в Харвард и им казал:

– Президентът ни ще отсъства през целия ден.

– Ще го почакаме – бил отговорът на странната двойка.

Няколко часа секретарят игнорирал посетителите с надеждата, че в някакъв момент ще се разочароват и ще си тръгнат. Двойката обаче с поведението си успяла да го убеди, че няма намерение да си тръгне и той, колкото и да не му се искало, все пак се решил да обезпокои президента.

– Може би ако им отделите минутка, те час по-скоро ще си тръгнат?

Когато посетителите влезли, президентът ги изгледал сурово и високомерно. Първа заговорила жената:

– Имахме син, който в продължение на една година учи във Вашия университет. Той обичаше това място и бе много щастлив да се намира тук. Но, за съжаление, преди една година той внезапно почина. Мъжът ми и аз бихме искали да направим негов мемориал на територията на университета.

Президентът никак не се зарадвал на това – дори напротив, раздразнил се още повече.

– Госпожо – казал той, – ние не можем да си позволим да поставяме статуи на всеки, който е учил в Харвард и е умрял. Ако го бяхме правили, това място щеше да прилича на гробища.

– В никакъв случай – побързала да възрази жената, – ние не желаем да поставим статуя, а да построим нов корпус за Харвард.

Президентът огледал карираната рокля на дамата, която отдавна била загубила цветовете си, и бедния костюм на господина, и възкликнал:

– Корпус? Имате ли представа, колко струва един такъв корпус? Та всичките сгради на Харвард струват над седем милиона долара!

Жената цяла минута нищо не казвала. След това се обърнала към мъжа си и тихо промълвила:

– Толкова е евтино да се построи нов университет? Тогава защо да не си построим свой собствен университет?

Мъжът кимнал утвърдително.

Президентът на Харвард изглеждал объркан. Мистър и мисис Станфорд станали и излезли от кабинета.

През 1891 г. в Пало Алто, Калифорния, железопътният магнат и сенатор Лелънд Станфорд и съпругата му Джейн Станфорд основават университет в памет на единствения си син Лелънд Станфорд-младши, починал през 1884 година, малко преди да навръши 16 години. Университетът „Леланд Станфорд-младши“ днес е по-известен като Станфордския университет или просто Станфорд.

При откриването на университета Лелънд казал на съпругата си: „Децата на Калифорния ще бъдат и наши деца“…