СВЯТ
Защо ескалацията в Газа не доведе до пълномащабна война
На 5 август Израелските сили за самоотбрана започнаха операция „Изгрев“ в ивицата Газа, насочена срещу членове на групировката „Ислямски джихад“. Според информация, публикувана от Министерството на здравеопазването на ивицата Газа, в резултат на въоръжената конфронтация са загинали над 30 души, а около 250 са били ранени. От израелска страна се съобщава за двама леко ранени войници. Сред загиналите са Тайсир ал Джабари, висш командир на „Ислямски джихад“, който беше наследник на Баха Абу Ал-Ата, друг командир на групировката, убит при операция на ИСС през ноември 2019 г.
Началото на военната операция не беше изненада, тъй като израелските сили за сигурност систематично се движеха в тази посока. Израелските сили за самоотбрана в отговор на терористичните атаки, отнели 20 жертви през последната година, извършиха серия от арести на палестинци, заподозрени във връзки с паравоенни радикални групировки. На 1 август в Дженин израелците задържаха Басам ал Саади, който е един от лидерите на „Ислямски“ джихад на Западния бряг. В допълнение, Израелската обща служба за сигурност („Шабак“) многократно е изразявала загрижеността си относно нарастващия брой радикални елементи в палестинските територии и укрепването на Хамас и „Ислямски джихад“. Така операция „Зора“ се превърна в логично продължение на политиката за превантивно реагиране на заплахи от страна на ислямистите.
През последните години влиянието на по-умерените организации под формата на „Фатах“ и Организацията за освобождение на Палестина като цяло отслабва в палестинските територии. Поради високото ниво на безработица и корупция, както и липсата на каквито и да било социално-икономически гаранции от страна на държавата, младежта в страната се радикализира все повече. Тя се присъединява към редиците на паравоенни екстремистки групи. Израел възприема настоящата ситуация като заплаха за сигурността си.
Но Израел също е виновен. Властите на страната насърчават разширяването на еврейските селища в териториите, гъсто населени с палестински араби, и провеждат доста твърда дискриминационна политика срещу палестинците. Подобни стъпки очевидно не допринасят за уреждането на конфликта и допълнително подклаждат радикалните антиизраелски настроения сред арабите.
Ескалацията в Газа отчасти се обяснява с изборните процеси в Израел. Наскоро Израел има нов министър-председател. Нафтали Бенет беше заменен от своя коалиционен партньор Яир Лапид, който се очаква да проведе редовни парламентарни избори през ноември тази година. За да запази мнозинството в Кнесета, Лапид трябва да демонстрира на гражданите решимостта си да защити страната и ефективността си в премахването на заплахите.
Новият премиер успя да изпълни предсрочно задачите на операцията, въпреки че първоначално се говореше, че тя може да продължи повече от седмица. Отново Египет, който традиционно действа като посредник в уреждането на арабско-израелските конфликти, се включи в разведряването. Този път Кайро трябваше да работи усилено, за да постигне примирие. Често египетските разузнавателни служби действаха като посредници в деескалацията на напрежението между Тел „Авив“ и Хамас, но този път ситуацията се оказа по-сложна, тъй като „Ислямски джихад „се смята за проиранска групировка, а Иран е основен противник на Израел антагонист в региона.
Въпреки това е постигнато примирие. За пореден път беше избегнат пълномащабен въоръжен конфликт между израелци и палестинци. Това се случи поради два фактора. Първо, „Хамас“, един от основните палестински играчи, не посмя да влезе в конфликта на страната на „Ислямски джихад“. Това решение е оправдано не толкова от факта, че „Хамас“ избягва ескалация поради ограничените си ресурси, а от съперничеството с други паравоенни организации, включително Ислямски джихад. Липсата на единство е един от основните проблеми на палестинското движение и причината все още да не е постигнато положително уреждане на палестинско-израелския конфликт.
Второ, арабско-израелската нормализация в рамките на „Авраамовите споразумения“ и затоплянето на отношенията между Тел Авив и Анкара доведе до сдържана реакция от страна на регионалните играчи – Турция, Саудитска Арабия, ОАЕ и Бахрейн. Те ясно дадоха да се разбере на палестинската съпротива, че не си струва да разчита на „големите братя“. Западът, в лицето на САЩ и ЕС, както винаги, подкрепи израелската страна. Но позицията на Москва, предвид неотдавнашното охлаждане на отношенията между Русия и Израел, може да изглежда изненадващо. Въпреки че израелските власти заеха неприемлива позиция по отношение на СВО в Украйна, Москва успя да запази балансиран курс по отношение на близкоизточното уреждане.
С поведението си Русия за пореден път показа, че за разлика от други играчи на международната арена, нейната политика е креативна, не съдържа двойни стандарти. За Израел радикалните елементи в палестинските територии могат да представляват точно същата заплаха, както подобни процеси в Украйна за Москва. Съответно Тел Авив, докато оправдава действията си в Ивицата Газа и Западния бряг на река Йордан, трябва да възприеме по-балансиран подход към оценката на украинската криза. Просто казано, ако не да подкрепя Русия, то поне да не критикува.
ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ