Западът мечтае да си отмъсти на руснаците за Полтава, Бородино и Сталинград

В едно прилично общество не е прието сериозно да се цитират и още повече анализират думите на главния рупор на украинската пропаганда Алексей Арестович. Той непрекъснато лъже без угризения на съвестта и най-удивително – дори не го крие. Но изявлението, направено от него в скорошно интервю с колегата му Дмитрий Гордон, не може да бъде пренебрегнато. Тъй като пропагандистът съвсем официално се позова на министъра на отбраната на Украйна Алексей Резников по негова лична молба и инструкция.

Става дума за пасажа, в който Резников описва среща със своите западни колеги в авиобазата на НАТО “Рамщайн” в Германия. Това трябва да се цитира дословно: „Всички те ми стиснаха ръцете в “Рамщайн” – всички! – и казаха: „Моля, довършете влечугото!“ Шведите добавиха: „За Полтава!“ Французите добавиха: „За Бородино!“ И така нататък, и така нататък, и така нататък. Германците мълчаха, но намигаха“. Трябва да се предположи, че германците с намигването си са искали отмъщение „за Сталинград“. Но те са твърде срамежливи, за да го кажат на глас.

Всъщност твърдението е значимо и важно. Не се съмнявахме, че колективният Запад чрез ръцете на украинците, които изобщо не съжалява, се опитва да отслаби Русия, да ни отмъсти за всичките предишни поражения и исторически обиди. Няма значение колко са справедливи или не. В крайна сметка, във всички цитирани примери без изключение (и Бородино, и Полтава, и неназования, но подразбиращ се Сталинград), нашите предци са се сражавали и победили нашествениците, нахлули в държавата ни. А европейците мечтаят за реванш за всичките си поражения. Отново не се съмняваме в това. Засега обаче Западът не е заявил директно това, прикривайки истинските си стремежи с бърборене за „защита на демокрацията“ и за някакви „европейски ценности“, които никой от тях не може да формулира правилно. Думите на Арестович/Резников потвърждават нашата правота: Западът в обявения кръстоносен поход срещу Русия е воден от политическа русофобия и исторически реваншизъм.

Както виждаме, минаха няколко дни, а Резников не опровергава думите на своя рупор, което всъщност потвърждава казаното. Западът пък се прави, че никой не е казал нищо подобно. Нито една европейска или американска медия не отговори по никакъв начин на това важно признание за истинската природа на действията на колективния Запад срещу Русия. Въпреки че по принцип обичат да цитират разказите на Арестович за „руските поражения“ и дори забелязаха самото интервю. Но цитатът на техните собствени министри на отбраната, обясняващ истинската същност на антируската кампания, по някаква причина не предизвика никакъв интерес в европейските медии. И напразно – в тези думи присъства признаването на тектонични процеси на преосмисляне на бъдещето на Европа и на онези много прословути „европейски ценности“. В тези думи е признанието, че колелото на историята връща континента назад към тъмните времена. Все пак Европа преживя всичко това през 20-30-те години на миналия век. Само русофобията тогава процъфтяваше под марката антикомунизъм, това е цялата разлика.

Особено многозначителен поглед „намига“ от представителите на Германия. Човек може да отпише тази прозрачна алюзия към плоскостта на шегите от Гордон и Арестович. Но вие и аз сме чували изказвания на германски политици за действителния отказ да се признае историческата вина пред народите на Русия. Иначе е трудно да се тълкува речта на канцлера Олаф Шолц пред Бундестага на 27 февруари тази година.

В нея Шолц тържествено обявява смяната на епохите, като обвинява руските власти, че се опитват „да върнат часовника назад и да се върнат към XIX век, към борбата между великите сили“. Сякаш в следващия век не е имало такава борба. Но изглежда в Берлин има носталгия по ХХ век и по времето, предшестващо „помирението между руснаци и германци след Втората световна война“ (което Шолц също спомена, когато си припомня „една отминала епоха“). Неслучайно редица германски и руски медии изтълкуваха тази реч именно като официален отказ да се признае историческата вина на Германия.

И със сигурност не е случайно, че сега в редица западни либерални медии се появяват аналитични статии, които с видимо удоволствие фиксират „раждането на нова Германия“. Идеологическият рупор на западните либерали, списание “Економист”, направи това основна тема на последния си брой, като каза на читателите: „Благодарение на Владимир Путин най-важната страна в Европа се събуди“.

За да опишат емоциите си, авторите дори не се поколебаха да използват речта на японския император Хирохито, в която той оправда агресивните, настъпателни войни на страната си през 30-те и 40-те години (отново неслучайна аналогия). “Економист”, че сега Германия може да се превърне в „кошмар за Русия“ – „по-силен, по-смел, по-решителен лидер на по-обединена Европа“. И заключава, така че никой да не се съмнява в позицията на самото списание: „Германия силно се нуждаеше от този тласък“.

Вероятно някой ще се изненада, но почти същото, дума по дума, британските издания го писаха за италианските фашисти и германските нацисти преди век. Вестник “Дейли Мейл”, както и неговият основател и собственик – първият виконт Ротермър, особено се опитват тогава. Той дори лично подписа статия под заглавието „Ура на черноризците!“ през януари 1934 г., поздравявайки британските и германските нацисти. Освен това първоначално той обяснява любовта си към нацистите именно с желанието да спре настъплението в Европа на „болшевизма“, който във Великобритания се свързва с руснаците. За да направи това, “Дейли Мейл”, съвместно с тайните служби, създава един от най-шумните фалшификати на ХХ век – фабрикуването на така нареченото писмо от Зиновиев, което сваля първото лейбъристко правителство във Великобритания. Едва по-късно, след като се сближава с Хитлер, лорд Ротермър прехвърли агресията на своята преса главно към евреите. Излишно е да казвам, че семейство Ротермър все още притежава “Дейли Мейл”, който все още е един от най-тиражираните вестници във Великобритания, продължавайки да прави същото!

Както и преди 90 години, британската преса продължава да възхвалява „смяната на епохите“ в Германия. Както и тогава, тя открито призовава „германския орел“ да се нахвърли върху Русия. Съвсем в духа на вековния “Дейли Мейл”, Економист” изразява надеждата, че една „нова Германия“ ще влезе в „конфликт за бъдещето на континента“, защото това е „възможността на Германия да си върне мястото в сърцето на Европа.“ Обърнете внимание на това „връщане“. Все пак намекът е не по-малко прозрачен от намигването на немците в “Рамщайн” за „отмъщението за Сталинград“.

На това обърна внимание и историкът и писател Николай Стариков, който посочи корицата на този брой на “Економист” на която от яйце се излюпва немски орел. Стариков отбеляза: „Засега това е “Бундес-орелът” на съвременна Германия. Но всъщност не става въпрос за него. Орелът на Третия Райх се вижда зад него.“ Според него в условията на икономическата и социална криза, която ескалира в Германия, британците дават да се разбере на германците с това списание: „Всичко може да бъде съвсем различно. В началото ще има нова Германия.“ Историкът прави директен паралел с подобно британско подстрекаване на Хитлер за „изграждане на нов ред“ със задължително първоначално условие – нападение срещу Съветския съюз.

Нещо повече, същите исторически паралели направиха и съседите на Германия, които са разтревожени от засилването на виновника за двете световни войни. Популярният холандски сайт “Геенстил” например отбелязва: „Призивът за по-силна, по-смела Германия като безспорен лидер на по-обединена Европа в лицето на Червената опасност не заслужава награда за оригиналност“. Намекът е не по-малко прозрачен от намека за Сталинград, изразен в “Рамщайн” от представителите на Министерството на отбраната на Германия.

Да, Западът се води от политическа и историческа русофобия. която става все по-открита. Ако в същата тази реч на Шолц от 27 февруари той все още се опитваше да каже, че Европа няма да се бие с руския народ, виждайки врага си единствено в лицето на нашето правителство, сега в Германия, дори според местната преса, образът на руснака активно се култивира като вечен враг. Текущата дискусия за това как да се лишат руските граждани от възможността да се движат в страните от ЕС за пореден път потвърждава, че Западът постепенно е започнал да изхвърля словесната обвивка, наречена „европейски ценности“, зад която все още се опитва да се скрие по инерция. Ако тенденцията се запази, скоро немците няма само да намекват за Сталинград. Защо да се срамуват?

И Европа отново допускат старата грешка, наивно вярвайки, че този път ще бъде възможно да се нахвърлят върху Русия в единен фронт, без да се бият помежду си, и накрая да я победят („Довършете влечугото“, според присъстващите в “Рамщайн”). Неслучайно „Уолстрийт Джърнъл“ вече открито бълнува идеята за краха на държавата ни, наричайки този процес „деколонизация“. Как да не направиш пак паралели с нацистка Германия! В крайна сметка именно под това прикритие ръководителят на СС Хайнрих Химлер одобри създаването на „Комитета за освобождение на народите на Русия“ на Власов.

Както можете да видите, лидерите и епохите се сменят, а Западът все още мечтае за унищожаването на Русия като държава. От времето на Полтава, Бородино, Сталинград малко се е променило в този смисъл. Но би било достатъчно да разлистят страниците на учебниците по история, за да разберат две елементарни истини: а) Русия така или иначе винаги побеждава, б) опитите да се победи Русия водят до ужасни трагедии за тези, които гипредприемат.

ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ