Живот без правила

Хаосът на патологичния либерализъм, на клиничната му фаза. Това е причината за полуделия свят. Живот без правила. След като махалото на безумието стигна своя силов пик в тоталитарната си амплитуда на социализма, сега стигна своя пик на бесовщина в амплитудата на крайната си либерална лудост.

Хаосът на патологичния либерализъм, на клиничната му фаза. Това е причината за полуделия свят.
Живот без правила.

След като махалото на безумието стигна своя силов пик в тоталитарната си амплитуда на социализма, сега стигна своя пик на бесовщина в амплитудата на крайната си либерална лудост.

От центъра на Пловдив до лятната ни къща разстоянието е 18 километра. Две кръгови и седем светофара в града, и десет километра прав участък.

Всеки път в това разстояние има минимум пет критични и поне петдесет по-леки нарушения – минаване на червено, преустройване без мигач, дрифтови изпълнения, изпреварване на непрекъсната линия, тройни изпреварвания, каране без дистанция, засечки, закани за саморазправа, средни пръсти, кукиши, мъжки подсичания на лакти с фалусни препратки, дамски къси и енергични движения на китките с музикално-духови препратки, псувни, спиране в пътната лента и какво ли не още.

И чувството за ненаказаност, за поведение без правила, за шебешка агресивна „свобода“, за колективна прайдова маймунска приматщина.

Да видим какво има от другата страна на тази зоологическа градина – от страна на превенцията, на закона.

Чиновничество.

Позициониране на сенчести места. Лаф моабет с магистралките. Километрично словотворчество на индигирани кочани. Черни очила, филмови разкрачени пози, фуражки на тила или до веждите, според слънцестоенето.

Снощи ми бе съставен акт за това, че не ми е осветена задната табела на колата. Когато запалих и тръгнах, лампата светна, защото светва автоматично при запалени светлини, но актът остана. Това, горе-долу е и превенцията. Това е закона.

Живот без правила.