Едно намигване беше достатъчно

Азиатският възел или защо Тръмп и Путин се разминаха на виетнамското рандеву

На 10 и 11 ноември във виетнамския град Дананг се състоя срещата на организацията Азиатско-тихоокеанско икономическо сътрудничество. Тя беше наблюдавана с огромно внимание заради евентуалните разговори между лидерите на САЩ и Русия, Доналд Тръмп и Владимир Путин. Очакванията бяха на форума, провеждан във Виетнам, да се разрешат въпроси, свързани с азиатския регион. Да се търси сближаване на позициите по все по-задълбочаващите се проблеми като войната в Украйна и Сирия и дори да се стигне до изглаждане на пропастта, която се отваря между двете супер сили.

През миналата година руският президент не посети форума на организацията. Тогава страната му беше представена от премиера Дмитрий Медведев. Сега нещата изглеждаха по различен начин. Доналд Тръмп започна азиатската си обиколка със заявления за важността на диалога с Русия. Той посочи като основни теми сътрудничеството за омиротворяването на корейския полуостров и другите споменати вече горещи точки.

Тази заявка промени и вижданията на Владимир Путин за форума. Руският президент замина за Дананг. Това е поредната демонстрация за желанието за диалог и сътрудничество от страна на Москва. За всички анализатори очакванията бяха много високи.

Въпреки дългия полет и краткото време за организирането на визитата, Владимир Путин пристигна навреме и се включи още в началните заседания на организацията. В същото време американският му колега, който трябваше дойде от Китай, не само закъсня с пътуването, но и направо пропусна първия ден от форума. Въпреки това срещата на четири очи изглеждаше сигурна, докато не се провали. За всички нас остана въпросът, защо след толкова предварителни фанфари и реверанси от двете страни, Путин и Тръмп се ограничиха само с бегли разговори в кулоарите? Дори резултатите от тези мимолетни обсъждания също са странни – една завоалирана и беззъба позиция по сирийския проблем.

Според Владимир Путин проблемът с разговорите е дошъл от „дребни, протоколни неуредици“. Говорителят на държавния глава Дмитрий Песков заговори за наказания и санкции в протоколната служба. Зад това извинение прозират неизпълнените очаквания. Няма как да повярваме, че след като руският президент е пропътувал почти 6 хиляди километра, неговите собствени подчинени са провалили срещата, за която е тръгнал. Провалът явно идва от специфичната позиция на администрацията на Тръмп и естествено от мините, които са заложени в преговорите по азиатския възел.

Първата ключова тема, по която и двамата търсят разбирателство, е справянето с ядрената програма на Северна Корея. Подходите на руснаците и американците в този проблем са коренно различни. От Вашингтон търсят силово решение. Тръмп нееднократно заявява, че е готов и на военна намеса. За това говори и настоящото военно учение край бреговете на Южна Корея. В него участват два американски атомни самолетоносача и огромно количество друга бойна техника. С него се ангажира не само Сеул, но и останалите американски съюзници, например Япония. Това е съвсем естествена реакция след като страната на изгряващото слънце е пряко застрашена при евентуален военен конфликт със Северна Корея. Успоредно с този тип войнствена реторика и дрънкане на оръжие, от Вашингтон се опитват да използват класически методи от времето на Студената война, като търговско ембарго и икономически санкции.

Вероятността Пхенян да се поддаде на такъв шантаж е минимална, след като вече десетки години в страната живеят при строги ограничения във външната търговия. В тази политика на САЩ най-големият проблем е нежеланието на Русия и Китай да участват пълноценно в икономическото задушаване на режима на Ким Чен Ун.

Основната движеща сила за Тръмп в този тип политика са вътрешно политическите дивиденти, които може да получи. На първо място, Северна Корея е удобен и стар враг. Възможностите на ракетната програма на Пхенян са ограничени. Дори на теория новите ракети носители да достигат до територията на САЩ, насочването им категорично не работи. Противоракетната отбрана на американската армия може напълно да се справи с подобна заплаха. Сантиментите от времето на Корейската война от петдесетте години още не са изживени в обществото на Съединените щати, а отвличането на вниманието от вътрешните проблеми са нужни на Тръмп в момента.

Подходът на Русия към Северна Корея е съвсем различен. Въпреки че в ООН те се присъединиха към декларациите, осъждащи ескалацията на напрежението и ядрената програма на Пхенян, като единствен изход в Москва виждат преговорите, а не натиска и военната заплаха.

„Разпалването на военна истерия може да доведе до планетарна катастрофа и до огромно количество човешки жертви“, каза Путин. Той обясни, че основната опасност в случая на война няма да са ядрените оръжия, а далекобойната артилерия и системите за залпов огън, с които армията на Северна Корея е буквално претъпкана. Това ограничава значително периметъра на пораженията, но засегнати страни от такъв конфликт могат да бъдат Южна Корея, Япония, Китай и Русия. Това е основната причина всички те да се стремят да избегнат силовото решаване на противопоставянето.

Икономическите санкции също са оценявани от руския президент като неплодотворни. „Както и да въздействаме на Северна Корея, няма да променим курса ѝ. Страданията на хората в страната само могат да бъдат увеличени. „Те дори и трева ще започнат да ядат, но няма да се откажат от програмата си, докато не се почувстват в безопасност.“, каза Путин още през септември.

Другият въпрос, който разделя Вашингтон и Москва в Далечния изток, ги засяга само косвено, но отново е непреодолим. Той е в основата на криза между техните партньори. Президентът Тръмп още в предизборната си програма очерта Китай като страната, виновна за икономическите несгоди на САЩ. Износът на производства към Поднебесната империя се превърна в един от основните му слогани. Борбата с китайската икономика започна още при администрацията на Барак Обама и до момента не е прекратявана. Вашингтон използват за целта своите съюзници в региона на Южнокитайско море. Още преди три години Пекин започна програма по създаването на изкуствени острови там, които трябва да осигурят безпрепятственото преминаване на търговските му кораби през собствени териториални води до световния океан.

Правото за създаване на морски бази в региона е оспорвано от съседен Виетнам, Филипините, Малайзия, Бруней и дори Токио. Поради възможността за военно противопоставяне, японският парламент, по предложение на премиера Шиндзо Абе, промени закона за силите си за отбрана, като разреши на армията за първи път след Втората световна война да участва в бойни мисии извън територията на страната. Япония е включена не само в оформящата се военна коалиция, свързана с териториалните спорове. При посещението си в Токио през миналата седмица, Доналд Тръмп подкрепи план на Шиндзо Абе за противодействие на китайския мегапроект „Един пояс – един път“, който трябва да свърже Източна Азия с Европа. Това е опит за еманципация на Пекин от американските пазари, които са основен потребител на стоките на китайската икономика. Токио от своя страна се опитва да възвърне позициите си на технологичен и индустриален гигант в региона, след като през последните десет години бе изместена от тази позиция от бума в Южна Корея и Поднебесната империя. Японското правителство се опитва в същото време да води плахи преговори за решаването на териториалните си спорове с Русия. Решението им обаче ще остане както и през последните 70 години в плен на противопоставянето Москва – Вашингтон.

В цялата тази сложна амалгама от отношения стои и още един играч – Виетнам. Страната, която беше домакин на срещата на Азиатско-тихоокеанското икономическо сътрудничество, се очертава като новия икономически тигър на континента. Въпреки комунистическия си бекграунд, тя е привлекателна за Вашингтон поради обтегнатите отношения с Пекин. Причина за напрежението са както стопанската конкуренция, така и споменатите вече териториални спорове в акваторията на Южнокитайско море. Виетнам търси пазари и съюзници. Независимо от сантиментите си към Русия управляващите в Ханой изглеждат все по-склонни да търсят на всяка цена своята изгода, а САЩ са готови да им предложат много, за да спечелят страната сред своите приятели в региона.

Доналд Тръмп и Владимир Путин отидоха в Дананг, за да се срещнат, но политиките им в Азия отдавна са се разминали. Това е причината дългоочакваната среща да не се състои. Азиатският възел е много по-сложен отколкото изглежда на пръв поглед, а решаването му зависи от желанието не само на Москва и Вашингтон, а и от гледната точка на Пекин. Това положение ни обрича да слушаме заявления за приятелство и от двете страни, а същевременно, както подчерта руският президент, отношенията между суперсилите са в най-ниската си точка.