Да бъдат свалени от доверие

Целият XX век в Америка и Европа минава под камшика на това да се превъзпита лявото, което от радикално и конфликтно да се превърне в удобно, антикомунистическо, миролюбиво с олигархията ляво, опитомено от финансовите предимства на глобализма и неолиберализма. Т.нар. хайверена левица. Подобни метаморфози родиха и БСП, която беше ползвана основно за политически аргумент, да се създават и консолидират множество десни сили. Мина обаче време и този модел спря да бъде ефективен. БСП вече не произвежда успешно дясно, заемайки позицията на боксова круша. По законите на историческото махало БСП можеше да се оздрави, да яхне антиглобализма и да вземе властта, прибирайки цялата периферия от възходящи консервативни и националистически настроения, в синхрон с възгледите на своя електорат. Подобен стратегически ход обаче не беше по силите на настоящия председател, затова партията се плъзна по стария натиск за превъзпитание – като се реконструира в малка несложна деидеологизирана партийка, която поради своята безпрофилност стана приемлива и за анимационния кабинет на Кирил Петков.

БСП най-после осъзна, че ПП са една инциатива по образеца на американските леви. Чиято най-характерна черта е медийното прихващане на електоралните умове и превръщането им в устойчив продукт на телевизионната матрица. ПП нахлуха в политическото пространство с един американски размах, като решиха да разгонят дребните далавери на своите политически врагове, правени с малката кошница, и се заеха да планират мащабни схеми, меморандуми, базови промени в енергетиката, да произвеждат поводи за държавен дълг, да фантазират инфраструктурни проекти и пр. Разбира се ПП нямат нищо общо с Демократическата партия на САЩ. Просто представляват миниатюра на американския размах на действие. Ако ще е проект, нека да е за цялата енергетика. Ако ще е илюзия, нека да е свръхреалистична.

ПП са приятелски кръг от няколко души, които са решили да притичат през България, да преобърнат каквото могат, но на едри конструкторски ходове, всеки от които струва милиарди, или в най-лошия случай половината на милиардите. Парадокс е, че общественото възмущение не стига до тях. Заливат ги ежедневни скандали за груби управленски грешки, за национални икономически загуби, за дипломатически провали, за пирамидални платформи с криптовалута. Ясно е, че ПП вече са качени на шейната и тепърва ще ги спускат надолу. От тях се очакваше, че ще поставят съюзния интерес над дребния си политически егоцентризъм. Но се оказа, че не могат. В такъв случай, няма да е удачно повече да продължават, свършиха достатъчно – оздравиха и върнаха в играта ГЕРБ, при това ГЕРБ като по-склонни на компромиси.

Американските ни партньори, колкото и да са силни, глобални и хегемониални ще се наложи официално най-после да дезавуират ПП, да свалят доверието си от тях. Защото ПП съзнателно източват предимствата на американската политическа протекция. Апропо, както и техните конструктори. Това самозванство, че са приемани добре от американците, им предоставя безнаказаност, на която трябва да се сложи точка. Това е много стар американски проблем. Това е проблем на метрополиите, които не могат да контролират действията на алчните регионални шайки. Свършват някоя поръчка, получават доверието на САЩ, и започват да злоупоребяват с него за решаване на лични задачи. Защото под сянката на американския чадър лесно нараства чувството за безнаказаност. Точно както антикомунистическият либерализъм опрощаваше икономическите грабежи през 90-те години. Днес русофобията поражда същата всепозволеност. Повечето от провалите в живота са резултат от липсата на мярка, да спреш когато е необходимо, да спреш дори когато стане късно.

Искам да уверя ПП, че САЩ ги напускат демонстративно. Местните производители на такива конфликтни политически проксита като ПП трябва също да са наясно, че ако не умеят да управляват играчките си, ще трябва да им се изваждат батериите.

Скандалът „Нексо“ идва преди третия мандат, точно както докладът за „Джемкорп“ се появи, докато ПП държаха втория мандат. Явно, че това няма да даде аргументи на Радев в полза на ДБ. Асен беше персонално вмъкнат в скандала, което прави прогнозата за ПП на следващите избори изключително неблагоприятна. ПП така и не разбраха, че на тях им беше постлано и сготвено предварително. От тях се изискваше само да бъдат умни, приветливи и сговорчиви. А не контрапродуктивно ядосани. ПП се настаниха в политическото пространство след почистването на доматите, яйцата, сламата и рибите. И трябваше да донесат обратното – спокойствие. Но Асен и Кирил са илюзионисти. Те се представиха за „гении“ пред Румен Радев и той им повярва. Само че претенциите на ПП да осигурят морален контекс на демокрацията приключиха. Тези, които се заявиха като партия за обществена почтеност, се оказаха неспособни да управляват. Не само това. Те се оказаха неспособни за обществено помирение. Ако имаха мъдрост за помирение, за смирение, можеше враговете им да ги научат да управляват.