КОМЕНТАР
Газови сметки
Вече надухме фанфарите за газопровода “Турски поток”, но се оказва, че около проекта остават много въпроси. Един от тях е спазването на изискването на ЕС 50% от обема на всяка тръба на европейска територия да е достъпен и за други дистрибутори на газ. Освен това очакванията са при спиране на сегашните руски доставки от около 13-14 млрд. куб. м годишно през българска територия по Трансбалканския газопровод (ТБГ) от Украйна и Румъния до Турция, Гърция и Македония загубите да са над 1 млрд. лв. Енергийният министър Теменужка Петкова обаче заяви, че приходите от “Турски поток” през българска земя ще са много по-големи. Явно правителството предпочита да сложи тигана, преди да е хванало риба.
България се мъчи да реди сложен газов пъзел. В него влизат плановете и за хъб “Балкан”, и за участие в терминала за втечнен газ край Александруполис. Напоследък много се бърза за изграждане на интерконектора с Гърция. Явно има защо. Ако се съди по думите на министър Петкова, от тази седмица през връзката трябва колкото може по-бързо да потече американски газ, доставян до Александруполис с кораби. Не каза колко ще струва.
Спирането на ТБГ означава, че необходимите за вътрешното потребление сега около 3 млрд. куб. м газ годишно вече ще идват по “Турски поток”. Тъй като от края на 2020 г. “Булгаргаз” трябва да започне да внася 1 млрд. куб. м газ през връзката с Гърция, предстои да се види как ще се наместят тези обеми спрямо сегашните руски доставки. Реално параметрите на смяната на трасето на руските газови доставки за и през България, както и финансовите условия за това, все още не са уточнени и тепърва ще стане ясно как българското правителство ще си изиграе картите. И ще се окаже, че сме евтини на брашното и скъпи на триците, предпочитайки втечнен газ от САЩ пред руско синьо гориво.